Лексикална системност и системност в езика
Що е система?- единство от елементи, които се намират във взаимна връзка и имат обща функция.
Що е езикова система?- в нея се отделят групи от елементи, които са подчинени йерархично една на друга или функционират паралелно. Всяка част се свързва несредствено или опосредствено с другите нейни части чрез езиковите категории. Наред с понятието „система” в езикознанието се използва и понятието „структура”. Система- вътрешно организираната съвкупност от взаимосвързаните и взаимообусловените елементи в състава и. Структура- тя представлява формата, вътрешната организация на елементите, схемата на взаимните им отношения. Системата е понятие с по-общ характер, а структурата е по-частно понятие, атрибут, характеристика и признак на системата. По отношение на лексиката системата са речниковите единици, свързани с вътрешни отношения помежду си, а структурата – съвкупността от установените отношения между речниковите единици /думите/. Всички думи с номинативна функция образуват лексикално-семантичната подсистема на езика.
Що е лексикална система?- от една страна, тя е сбор от номинативни речникови единици (думи и словосъчетания), т. нар. речников състав, а от друга страна, тя е лексикално- семантична система, която включва речниковите единици заедно с начините на тяхното взаимодействие. Лексикално-семантичната система е резултат от сложното взаимодействие между значенията на думите. В нея думите се обединяват от общ семантичен признак или от общо понятие, което има название като елемент от системата в лексикални групи наречени парадигми.
I. Видове отношения между елементите в лексикално-семантичните групи- парадигматични и синтагматични
1. Парадигматични отношения- основни показатели на системност в лексиката. Те възникват между думи от една и съща част на речта, които имат нещо общо в значението и могат да се избират или заместват една с друга в една и съща позиция. Парадиг. отношения са многопланови и семантично разнообразни.отделят не например: синонимно, антонимни и стилистични отношения
2. Синтагматични- разкриват линейното разположение на думите, показват как думите се употребяват в речта.Чрез синтагматичните отношения думите изпълняват комуникативна функция.
Валентност (съчетаемост)- това е съвкупността от всички съчетания, в които думата може да се срещне. Валентността е свързана със законите на смисловото съчетаване на думите. Пример: казва се ходя бързо, бавно, но не може седя да се свърже с бавно, бързо. Валентността бива два вида:
*лексикална-свързана е със значението на думата
*синтактична- със законите за свързване на думите една със друга в речта
Синтагматичните отношения се проявяват при полисемията (многозначност), когато думата променя значението си в съчетание с различни думи. Пример: подвивам крак „свивам, събирам под нещо”, подвивам врат „покорявам се”.
Въз основа на тези два вида отношения се отделят в значението на думата парадигматичен и синтагматичен аспект:
А) парадигматични значения- определят се от общото значение на групата от думи, с които лексемата има смислови връзки и може постоянно да се съчетава. Пример: думата „земя” може да се включи в групите: 1) почва, пръст, пласт слой; 2) нива, поле; 3)глина, пясък, чернозем; 4)слънце, луна, земя; 5) суша, бряг остров.
Б) синтагматични значения- определят се от възможността думите да се съчетават една с друга в изречения
ІІ . Особености на лексиката
1. Системност- обуславя се от тясната връзка на речниковия състав с извънлингвистични фактори- с общественив живот, социален прогрес и т. н. В лексикалния състав на думата се отразяват от една страна промените, които стават в обществото, а от друга страна, лексикално-сематичните изменения, предизвикани от необходимостта за номинация на нови денотати (обозначаваното).
2. Речник- той е открит за външни влияния и отразява измененията във всички сфери на човешката дейност. Речникът се характеризира с екстралингвистична обусловеност, която се проявява както в отмирането на думи, така и в появата на нови думи и значения. Всичко това придава на лексиката голяма подвижност, а също и историческа променливост. Измененията се извършват доста често и с по-бързи темпове. Изменят се съставът, функциите и стилистичната окраска на думите. Някои от думите остаряват и излизат от употреба, други възникват и започват активно да се употребяват. Подвижността се проявява и в наличието на думи, различни по сфера на употреба, на домашни и заети думи.
3. Лексиката е вътрешно организирана съвкупност от единици. Лексиката е крайно пъстра, нееднородна и многочленна. В нея се включват думи с променливи и непостоянни речникови значения.
4. Лексиката не се използва от говорещите равномерно и в целия и обем. Една част от нея се употребява от всички постоянно, друга част има рядка и индивидуална употреба, поради това, че назовава специални понятия..
Лексикалната система е функционална и интегрираща. Тя е синтез на основните смислови единици (думите) и на техните многообразни сематични връзки.
Лексикалната система притежава черти, които я отличават от другите езикови подсистеми, но тя има и характеристики, които до известна степен я сближават с тях. Става въпрос за т. нар. изоморфизъм- /issos- равен, подобен, morphe- вид, форма/- сходство в структурите на отделните системи. Свързва с използването на общи за всички подсистеми понятия като „вариант”, „инвариант”, „парадигматика” и др.
ІІІ. Изменения в речниковия състав на българския книжовен език
В речника на езика се наблюдават постоянни промени вследстие на различни икономически и политически взаимоотношения, на научния прогрес и т. н. Основните процеси на тези промени са 2: поява на нови думи и отмиране (отпадане) на остарели думи. Образуването и възприемането на нови думи е главният процес в развоя на речника на всеки език. Вторият процес се наблюдава по-рядко и се извършва по-бавно от първия. Пример: трен, ока.
Речникът е една от най-променливите страни на езика, някои думи в речниковия състав обаче се употребяват много дълго време, те са устойчиви и не се менят лесно. Става дума за т. нар. основен речников фонд- това са думите, които се знаят от целия народ и се употребяват много често, служат и за образуване на производни думи. Към основния речников фонд принадлежат някои категории думи, като названия на части от тялото, означения на родствени връзки, числителни, местоимение, служебни думи и т.н.
Формирането на речниковата с-ма на един език е дълъг исторически процес. Българският език е преминал през три основни периода на изменения:
1) Първи период- от средата на 19в., когато се преминава от първобитния строй към феодализма, възприема се християнството и се поставя началото на писмена славянска култура. По това време от една страна се възприемат много гръцки думи, свързани с богослужението и църковните обреди, а от друга се поставят основите за изграждането на старобългарския книжовен език като език на българи и славяни. Това е период, в който кипи творческа работа в търсене на лексика, която да послужи за превод от византийски език (високо развит) на старобългарски. Навлизат много диалекти и думи (от гръцки) като: евангелие, апостол, игумен, пастир, митрополит и др., създават се и старобългарски думи като: владика, власт, жезъл, господ
2) Втори период през Възраждането, когато се формира речникът на новобългарския книжовен език. Започва попълване на езика, навлизат руски думи и думи от западните езици. Появява се нуждата от установяването на книжовен език, общ за всички. Книжовниците от различните краища на страната се стремят да издигнат своя диалект като общозадължителен. Засилва се създаването на думи от писатели и философи. Притокът на диалекти и създаването на нови думи е вследствие на стремежа и необходимостта да се възвърне националното самочувствие. В българския език навлиза интернационалната лексика свързана с печата, с формирането на публицистичния стил, с науката и образованието.
В речника на книжовния език през Възраждането се възстановяват и много старобългарски думи, утвърждават се черковнославянските думи и домашната лексика.
Обогатяването на речниковия състав през Възраждането продължава и след Освобождението. Това е вследствие на няколко фактора: наличието на свободна българска държава; развитие в литературата и в просветното дело, появата на вестници и списания, превръщането на националния език в основен; развитието на науката, техниката.
3. Трети период, преходът от класово към безкласово общество с победата на пролетарката революция . Засилват се процесите в образуването на новите думи под влиянието на руския език.
В периода на социализма назрява необходимостта от много нови думи, поради възникването на нови обществени явления, форми на производството и управлението. С помощта на наставки се образуват много думи като: подравнител, замразвател, катаджия, моторист. Има и думи заети от руски език: заготовка, самодейност, новодомец, екскурзовод
IV.Източници за попълване на речника
1.Народните говори-включва:
А)думи, които са били общонародни преди историческото формиране книжовния език и са съставяли междудиалектен пласт
Б) думи, които за заемани, за да се заменят от чуждите думи- влак, заменя трен
В) думи, които са преминали като синоними
Г) думи, които навлизат, за да запълнят недостига на лексика в книжовния език
2.Книжнина- имат се предвид думите, които писатели и филолози въвеждат съзнателно за назоваване на нови понятия.
3. Чужди думи
Другите езици са пълноценен източник наред с останалите за попълване на речника на българския книжовен език. Чуждите думи могат да идват от сродни или близки по състав или произход езици. Думите от несродните езици по-трудно се възприемат и по-трудно се приспособяват към лексикалната система на нашия език.
1) думите могат да се заемат изцяло както със звуковата си форма, така и с установеното в чуждия език значение, но могат да преминат само с отделно свое значение или да се преосмислят семантически на българска почва
2) има различни пътища за проникване на чуждите думи в българския език- чрез културно, обществено-икономическо и политическо влияния с други народи. Някои думи са навлезли чрез насилствената асимилация (уподобяване) през робството .
3) Някои от чуждите думи са навлезли в активния речник на бълг. език, а други в пасивния. Съществуват и думи, които си остават чуждици, ненужни.
Основен принцип за възприемането на чуждите думи е тяхното подчинение на самобитната българска лексикална с-ма. Незвисимо откъде идват, те трябва да изпитат въздействието на с-мата, да добият български облик.
4. Домашна лексика- това са думите наследени от праславянски, прабългарски и старобългарски език. Това са думи, създадени на диалектна основа, преминали в книжовния език.
5. Думи от сродни езици- това са думи преминали в българския от другите славянски езици, главно от руски (пряко или чрез черковнославянски), сърбохърватски, чешки, полски. Най-силни са връзките на българския език с руския- те имат обща славянска основа- невежа, бодър, обявявам, хазаин, кънки
6. Думи от несродни езици- това са думите от арабски, турси и персийски език, които са преминали в българския под действието на различни икономически, политически и културни взаимоотношения в миналото. С насилствената асимилация през робството са се настанили турските думи, а чрез турски език- и думи от арабски и персийски- тенджера, буркан, хаймана, яхния, кавга и много др.
2. Думи от балканските езици-думи от гръцки, албански, румънски
Гръцките се различават по начина на проникване от турските. Една част от тях са резултат от асимилационни процеси, свързани с гръцката аристокрация и духовенство, а друга част чрез културните и политически взаимоотношения в миналото между двата народа- креват, килер, тиган, пирон, трендафил, Андрей, Атанас, Васил и др.
Румънски думи- навлизат чрез културните, политическите и икономическите взаимоотношения между двата народа- маса, кашкавал, бордей, далвера
3. Думи от класическите езици-еврейски, старогръцки, латински
*еврейски- голгота, месия, серафим
*старогръцки-аксиома, комета, грамофон, емблема
*латински- коледа, катинар, кумир, сак, сапун, табла
9. Думи от западните езици-влияние от италиански, френски, английски, немски и др.
*немски- преминали по пътя на културното влияние, с възприемането на техническите новости-абзац, айсберг, спринцовка, багер, бормашина,щанга, щека, грайфер
*френски- културно влияние адрес, аванс, актьор, амплоа, ансамбъл
*английски- културно влияние- кецове, клаксон, волейбол, бойлер, голф и др.
*италиански- културно влияние-авария, ария, соната
*испански- естрада, балатум
*португалски-кобра
0 коментара:
Публикуване на коментар