Основни видове лексикални значения

Лексикологията разглежда думата като единица на речниковия състав на езика. Думата има две страни- звукова и смислова. Звуковата страна на думата е съчетанието от звукове (или много рядко един звук), от които се състои думата. Със звуковата страна на думата се занимава фонетиката. Смисловата страна на думата е нейното значение. Със значението (лексикално) се занимава семасиологията.

    Основната функция на думите е номинативната. Местоименията и местоименните наречия се характеризират със заместителна функция, а някои от тях проявяват и показателна функция. Междуметията имат експресивна функция. Функцията на думата произтича от характера на нейното значение.

   Значението на думата бива лексикално и граматично. Лексикалното значение е вследствие на лексическа абстракция- понятията на съдържание на речниковите единици. Граматическото значение е вследствие на граматическа абстракция- свързва се с категориите род, число, число, определеност, време, свършеност и несвършеност на действието. Пример: лексикалното значение на думата „внук” е „син на сина или дъщерята”, а граматичното- съществително нарицателно име от м.р, ед. ч., нечленувано

 Лексикалното значение е основно, а граматичното второстепенно. Първото е предмет на лексикологията, а второто- на граматиката.

                 *в лексикалното значение на думата може да се разграничи ядро и периферия. Ядрото представлява понятието или отражението на обектите от реалната действителност. Думите отразяват действителността чрез понятията. Отношението на думата към предмета, явлението, отношението обозначени с нея, се нарича денотативно значение. Отношението между дума (лексема), понятие или обект от действителността (обект назоваван с дума се нарича денотат или референт) може да се илюстрира със следната схема:

Пунктирната линия означава, че между думата и денотата няма пряка, непосредна връзка, т.е денотативното значение е опосредствувано от сигнификативното.

      СЕМАНТИЧЕН ТРИЪГЪЛНИК- въз основа на определението за знака могат да се извлекат три компонента-знак, обозначаван обект (денотат), смисъл (значение). Тези три компонента образуват триада –цяло от три части (А:Б:В). На тази основа семантичните отношения между знака (А), смисъл (Б), обозначаван обект= денотат (В) се представят във вид на триъгълник (семантичен ). Трите компонента се разполагат по върховете му както следва : на левия връх- знакът (А), на горния връх-смисълът (Б), на десния връх- обозначавания обект (В)

Съотношението А:Б- знакът има смисъл (значение)

Съотношението А:Б- знакът обозначава обект (денотат)

Съотношението А:Б-смисълът се съотнася към денотата

    По начало този семантичен триъгълник е създаден от Г. Фреге и е известен като триъгълника на Фреге

     Към ядрото на лексикалното значение се отнася и исторически възникналата връзка отношение между звуковия комплекс и съответното понятие.

      В периферията на лексикалното значение се намира стилистичната, емоционална или оценъчна окраска, която се определя като стилистично  значение или като конотация.

    Реалното значение на думата съществува под формата на лексико-семантични варианти. Лексико-семантичен вариант наричаме единството от звуци и конкретното значение, с което то се използва в речта. Еднозначните думи имат един лексико-семантичен вариант, а многозначните повече от един. Многозначната дума съществува реално под формата на два или повече лексико-семантични варианта. Съвкупността от лексико-семантичните варианти съставя семантичната структура на думата. Под смислова с-ра „се разбира цялата система от значения, исторически закрепени за даден звуков комплекс, с всички привнесени от различните контексти допълнителни, емоционални, стилистични и смислови оттенъци и особености на употреба” (според И.В. Арнолд). Според Звегинцев „значението на думата е съвкупност от нейните лексико-семантични варианти”.

  Лексикалното значение служи за означаване както на съвкупността от отделните значения  на многозначната дума, така и за назоваване само на едно от тези значения (семема).

1.      Отношение между форма и значение на думата. Вътрешна форма на думата.

      Между значението на думата и нейният звуков комплекс няма вътрешно обусловена природна връзка, тъй като сами по себе си звуковете не означават нищо, а могат да имат смисловоразличителна функция. Думите отразяват действителността чрез понятийното си значение, а не чрез звуковия си състав.

    Връзката между звуковата форма и значението на думата не възниква случайно, а в резултат от историческото развитие на езика във връзка с историята на съответния народ.

    Всяко название възниква не по пътя на случайното свързване на едни или други словообразователни елемента, а от свързването по определен модел на словообразователни елементи, които имат  някакво отношение към признаците на денотата.. След като възникне, названието започва да назовава понятието в неговата цялост, т.е. с всичките му признаци,а не само с признаците, които са намерили израз в словообразователния му строеж.

    Названието винаги възниква въз основа ан някой очебиен признак на денотат, който ляга в основата на словообразователния му строеж. Пример: думата „часовник” е образувана въз основа на признака „часове”, думата „чакалня” въз основа на признака „чакане”.

   Признакът, който ляга в основата на словообразователния строеж на думата сътавя нейната  вътрешна форма или нейната семантична мотивираност.

    Вътрешната форма трябва да бъде ясно разграничена от реалното  семантично значение на думата. Вътрешната форма обхваща само един признак на денотата и изпълнява техническа функция при образуването на новото название или новото значение, а реалното значение се свързва с всички съществени признаци на понятието. Пример: водач и водител, пазач и пазител- имат еднаква вътрешна форма, но се различават по лексикалното си значение.

    В зависимост от това, дали вътрешната форма се пази или е отпаднала, се различават две категории думи:

           *Сематично мотивирани- думи, които пазят вътрешната си форма и словообразувателният им строеж е напълно ясен. Пример: борец, стрелец, ловец

            *Сематично немотивирани- думи, които вече не пазят вътрешната си форма и техният словообразувателен строеж не е прозрачен, а може да се установи само по исторически път. Пример: дърво, камък, вода, път и др.

     Към първата група принадлежат производните, а към втората непроизводните думи погледнати от съвременно гледище.

      В състава на езика съществува движение от мотивирани в немотивирани думи.

Лексикално значение при различните класове думи.

   Обикновено се  приема, че лексикално значение имат само самостоятелните (пълнозначните) думи и изменяемите части на речта. Отхвърля се наличието му в собствените имена, служебните думи и междуметията. Това твърдение не е много точно и вярно, тъй като както самостоятелните, така и служебните думи са единици на речта и езикови знакове, които в зависимост от характера на присъщото им значение изпълняват определена функция в речта. Лексикално значение имат всички думи, но при различните им класове има различна структура и реализация. Не всички думи са свързани с понятие  и са способни да назовават, но винаги зад отделната дума стои някакво значение.

    Пълнозначните думи имат предметна насоченост и номинативна функция. Пълнозначните думи имат както денотативно, така и сигнификативно значение. Служебните думи нямат номинативна функция и денотативно значение. Те не назовават обекти от действителността, а отношение между тях. С помощта на служебните думи езикът се превръща в реч. Те имат значение и смисъл, но не назовават понятие. Те спомагат на частите на речта да се съчетават в изречения. Пример: предлогът „В” означава „положение вътре в границите на даден предмет, където нещо се намира и става”- Чета в библиотеката.”и”- свързва частите на изречението – Чета вестници и списания.

Частиците изразяват отношение на говорещия към предмета на речта и т.н.

       Междуметията не означават понятие и не се свързват с него. Значението на междуметията се определя като конотативно: уви!- означава съжаление; ох!- болка, отвращение или досада. Междуметията служат за изразяване на различни чувства и преживявания- страх, радост, болка, тъга и т.н.

      Числителни имена- те спадат към абстрактната лексика. Те означават понятия, които не са свързани с реални предмети. Чрез супозиция (подмяна, замяна) числителните могат да се употребят и като съществителни имена и да означават понятия: тройка, петица, 10 се дели на 5 и 2. в такива случаи те са названия на числа.

      Местоименията по своята семантика и функция в речта са доста различни. Личните местоимения например, не съдържат признаци на понятие. Те нямат собствено денотативно съдържание. В речта означават денотата на думата, която заместват: аз –посочва говорещото лице; ти- слушащия, той- лицето, за което се говори, без да се изяснява дали лицето е учител, студент, работник и т.н. при другите местоимения денотатът може да не е определен, да липсва или да бъде обобщен (някой, никой, всякой).

    Особено място сред пълнозначните думи заемат  по своята семантика собствените имена. Те се отделят ясно от нарицателните имена. Личните имена за лица (антропонимите) се свързват със своя денотат според културни и социални основания на семейна традиция, мода и т.н.    Освен това собствените имена могат да бъдат заменени произволно с други имена, например псевдоними, докато нарицателните не могат да се заменят произволно едно с друго, защото връзката на лексикалното  значение с думата и нейната форма е исторически установена, десигнатът на личното име не е понятие, а представа. Той съвпада с денотата

Основни видове лексикални значения.       

    Съществуват най-разнообразни класификации на лексикалните значения.

      Пряко или номинативно значение- значението, с което думите назовават предмети, явления или качества от действителността. Съчетаемостта на думите с такова значение се определя преди всичко от предметно-логическите връзки между обектите от действителността. Прякото или номинативното значение се нарича още свободно значение. Прякото или номинативното значение е обикновено и основно значение на думата. То служи за образуването на производни значения. Пример: думата „очи”  се съчетава с думи, характеризиращи цвят, величина, състояние, способност и т.н.: сини очи, светли очи, малки очи,кръгли, големи, открити, живи, ярки, весели, тъжни, болни.

  Фразеологически свързано значение- значение (може да се нарече и лексикално свързано значение ), което се реализира при съчетание на думата с ограничен брой други думи. Например прилагателните вартоломеев, давилов, вегетативен имат само фразеологическо свързано значение, тъй като се реализира в ограничен брой съчетания с други думи- давилови капки, вартоломеева нощ, вегетативни органи и т.н.

         Фразелогически свързаното значение отразява вътрешносистемните отношения  между лексико-семантичните варианти на някои думи в лексикалната система на езика. за разлика от номинативното или свободното значение, при което съчетаемостта на думите се основава преди всичко на логико-предметните връзки между предметите и явленията от действителността, тук значението е обусловено от специфичните условия, при които се е оформила семантичната структура на думата.

       Синтактично обусловено значение- то се реализира при употребата на думата в определена синтактична позиция. То възниква по пътя на преносната употреба на думите и служи за образно, емоционално или оценъчно назоваване на обект от действителността. Когато се използва за назоваване на ‘злобен, проклет, коварен човек’, съществителното змия има синтактично огранически ограничено значение. Например: Ела, мило, ела, че тая змия ще те изяде” (Елин Пелин).

   Конструктивно-обусловено значение- то се реализира в условията на точно ограничена с граматични форми синтактична контрукция. За разлика от другите лексикални значения, при които връзките на думата са ограничени или тя се употребява само с определена финкция, конструктивно обусловеното значение не възниква от лексикалната съчетаемост , нито от упоребата на думата с определена синтактична функция, а от включването и в граматичен типов контекст.

    От генетично гледище значенията се делят на основно и производно. Основно е онова значение, от което по пътя на преносната или функционалната употреба се образуват другите, производните значения. Основното значение е изконно, а производното е винаги придобито.

   От гледище на семантичните отношения, от синхронично гледище, значенията се делят на преки и преносни. Пряко значение- значението, с което думата назовава обект от действителността, а преносно-значението, получено по пътя  на преносната и употреба. От своя страна това значение може да бъде метафорично или метонимично.

    От стилистично гледище се разграничават два вида лексикални значения: стилистично неутрално и стилистично украсено (обагрено) значение. Стилистично неутрално е значението, с което думата може да се употребява във всичките функционални стилове на езика, а стилистично окрасено (обагрено) е значението, с което нейната употреба се предпочита в един или няколко функционални стила.

  От функционално гледище стиловете се делят на свободни и свързани.