Основен фактор в процеса на семантичните изменения на думите е способността им да се употребяват преносно въз основа на някаква асоциативна връзка между денотатите (прилика, сходство, природна връзка).
Преносимостта е историческо явление, което действа през целия исторически развой на българския езика, а и на езиците изобщо и е тясно свързана с историята на народа, който говори този език. Преносимостта е способността на думата да промени значението си, разширявайки своя обем, при което чрез пренасяне започва да служи за назоваване на ново понятие, нов предмет или явление, което се намира във връзка или зависимост от първоначално назованото понятие.
В речта думите се свързват една с друга и образуват словосъчетания и изречения. Това прави възможно една дума да се употреби с друго ново значение, което да се разбере от значението на думите, с които тя се свързва. Думата „остър” означава ‘който реже добре, изтънен’ „Държа остър сърп в ръцете си”- с това значение се употребява най-често. То е прякото и значение „Едва сега усещам острия хлад на вятъра”( Л. Стоянов)- остър има значение на „рязък”. Примери на съчетание в други думи: остър кол, остри нападки, остър ревматизъм. Новите значения възникват чрез пренасяне на една вече съществуваща дума като название на нови за нея предмети и признаци. Думата „крак”- долен крайник на животно или човек, с което стъпва и ходи се използва и за назоваване на опора в долната част на мебел, съоръжения и механизми: крак на маса, столче с три крака.
Разлика между преносно значение и преносна употреба:
Преносно значение- то е номинативна категория и предпоставка за появата в езика на многозначни думи.
Преносна употреба- речева категория, която съчетава в себе си номинативност и експресивност. Преносната употреба е индивидуална и количествено неограничена възможност както за многозначните, така и за еднозначните думи. Лексикализираната преносна употреба създава ново преносно значение. То се основава само на метафората и метонимията.
ПРЕНОСНО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА- образува се, когато названието на едно понятие се пренася върху друго въз основа на някакво сходство, общи белези или асоциативна близост. Преносните значения са най-разпространения тип вторични производни значения. Те възникват на основата на преките и се мотивират от тях. Преносните значения се намират в тясна връзка с образността. Освен номинативната си функция преносните употреби съдържат още емоционални оценки за обозначените явления. Пример: думата „буря” означава ‘много силен, стихиен вятър, обикновено придружен с гръмотевици, светкавици и дъжд’, но в изречение като ‘Появата му предизвика буря от въодушавление’- буря- има значение на ‘изблик на наудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и подобни у много хора’. Най-много преносни значения имат прилагателните и глаголите, защото между тях могат да се установят най-разнообразни връзки: топъл чай-топъл прием, горчиво лекарство- горчиви думи, водата кипи- кипя от злоба
Преносната употреба на думите бива индивидуална и лексикална. Индивидуалната употреба е широко застъпена в художествения стил под формата на тропи. Тропите (гр. tropos- образен израз). Тропите не са преките названия на предметите, а техни образи, които могат да бъдат разбрани само в свързана реч и в това словесно обкръжение, което е определено от автора. Всяка преносна употреба по начало има индивидуален характер, но с течение на времето тя може да получи широко разпространение в езиковата практика, т.е да се установи трайно в лексиката. За такава преносна употреба казваме, че има лексикализиран характер. Като ново значение в речниците се отбелязват лексикализираните преносни употреби. Новите значения обикновено се употребяват наред със старото значение
на думата. Има и думи,които се употребяват в езика само с новото си значение, а старото и отмира. Пример: думата „вар”-старото и значение е „горещина, топлина”
Лексикализирани (езикови, речникови) значения- това са значенията, които са загубили първоначалната си образност
Основните видове преносни употреби са три вида: метафора, метонимия, синекдоха.
МЕТАФОРА- пренасяне на качествата на един предмет върху друг предмет въз основа на някаква прилика или сходство.
Глагола „ЖЪНА” има основно значение „режа със сърп или жетварка стъблата на житни растения в нива”, но по пътя на метафоричната употреба е придобила значение на „ получавам нещо заслужено”- жъна успехи, жъна плодовете на дълогодишния си труд.
Прилагателното „ЗЛАТЕН”- „който е от злато” е придобило нов и значения– златна есен (сходство по цвят), златно време (сходство по ценност).
Прилагателното „ЧЕРЕН”- „ който има цвят на сажди, на въглен” е придобило нови значения , които имат по-абстрактен характер- черни мисли, черен труд, черна робиня, черна вдовица и др.
Метафорите се делят на номинативни, когнитивни и образни.
Номинативни- използват се за целите на номинацията
Когнитивни- те разкриват начина на мислене и познание на действителността
Образни- служат на естетическите функции на езика
При метафората пренасянето на названието от един предмет на друг се осъществява на основата на сходство по второстепенни признаци (форма, цвят, размер, свойства, качества и др.):
1) Сходство по форма ръкав (на дреха)- ръкав (на река), глава (на човек)- глава (на пирон)- глава (на семейство), ухо (на човек)- ухо (на игла), камбанка (звънче)- камбанка (цвете)
2) Сходство или близост във функциите на два или повече предмета- действие или предназначение, осъществявани от предметите: спътник (който пътува заедно с някого)– спътник (изкуствен), корен (на дърво)- корен (на зъб), кора (на дърво)- кора (мозъчна)
3) Сходство по звучене и цвят- вие (вълк)- вие (вятър), песен (народна)- песен (на славей), шоколадов (бонбон)- шоколадов (тен)
4) Сходство по впечатления или асоциации, породени от въздействието на предметите: нишка (на плат)- нишка (на разсъждение), топъл ден-топъл глас
МЕТОНИМИЯ
Метонимия- пренасяне на значението на един предмет върху друг предмет въз основа на някаква постоянна връзка между тях.
Изпих две чаши, изядох цялата чиния.
Частен случай на метонимията е синекдохата (съприемане), която представлява употреба на дума, означаваща част от нещо, вместо друга, която означава цялото или обратно. Пример: „родна стряха” (вместо роден дом), „бащино огнище” (вместо бащин дом).
0 коментара:
Публикуване на коментар