Промени в лексикалното значение на думите

1.     Същност на промените в лексикалното значение.

        Думите като единици на езика могат да претърпят в течение на езиковия развой промени от различен характер- фонетични, граматични, семантични. Например думата месо в старобългарския език е имала форма мясо, следователно е претърпяла фонетична промяна, освен това е претърпяла и някои граматични промени, тъй като с отпадане на падежната с-ма са отпаднали и падежните й форми. В други случаи думата може да промени значнието си. В старобълг. Думата брашъно е означавала „храна, ястие”, а сега „смлени на прах зърнени храни”.

    Под промяна в лексикалното значение се разбира промяна в предметно-понятийната отнесеност на думата. Семантичната промяна може да бъде свързана с изменение в стилистичната окраска на думата или с изменение на нейното положение в речниковата с-ма като цялост или в отделна нейна подсистема.

    Измененията в лексикалното значение могат да бъдат от различен характер.

        А) Думата може да загуби първоначалното си значение и да остане в речниковата с-ма с новото си значение. Пример: „година” в старобългарския език е значела „време, час”, а днес „ времето за което земята прави пълно завъртане около около слънцето- 365-366 или 12 месеца”

       Б) Думата може да продължи да се употребява както със старото си, така и с новото си значение венец- „кръг, изплетен от цветя” (старо значение) и „месеста покривка на челюст” (ново значение)

      В) Някое от значенията на многозначната дума може да отпадне и в резултат на това тя стеснява семантичната си структура. Пример:  думата „вреда” в старобългарски е означавала „синина, оток по тялото”

     Г) Може да се промени характерът  на някои значения на думата . например: стилистично неутралното значение да се превърне в стилистично обагрено или обратното.

                Изменението в значението на думата е процес, чиято продължителност и бързина зависят от множество фактори, значителна част от които имат неезиков характер. Процесът обикновено започва като индивидуална промяна в значението и употребата на някоя дума и приключва, когато новото значение е усвоено от човешкия колектив, говорещ съответния език, когато се лексикализира.

 Семантичните промени могат да протекът в една от следните насоки:

1)    Разширяване на значението и употребата на думите. При този процес думата, означаваща отначало един предмет или явление, започва да се използва за назоваване и на други предмети и явления, разширява се нейната семантична структура. Пример: думата „гражданин” в началото е означавала само „жител на град”, а по-късно се развива и разширява и с ново значение „жител на държава”. В някои случаи разширяването може да бъде само с разширяване на обема и съдържанието на означаваното понятие. Например: „женя се”- първоначално е означавало „встъпвам в брак с ЖЕНА”, а сега е със значение на „всъпвам в брак, задомявам се”- употребява се и от двата пола.

      Разновидност на разширяването  е и образуването на нарицателни имена от собствени: мавзолей от Мавзолей (гробница на цар Мавзол, 4в. пр.н.е.)

2)    Стесняване на значението и употребата на думите- при него отначало думата е назовавала по-широко по обем и съдържание понятие, а след това е започнала да назовава по-тясно по обем и по съдържание понятие. Пример: „кърма”- първоначално е имала значение на „храна изобщо”, а сега назовава по-тясни по обем понятия: „майчино мляко”. Думата „лято” е означавала „година, а днес „най-топлия годишен сезон”, „храм”- „къща, дом”- в старобълг., а днес „църква”

3)    Семантична промяна, при която думата нито разширява, нито стеснява значението си, а само го променя. Пример: в старобълг. „вар”- горещина, топлина, а днес- бяло вещество, което се получава от изпичане на варовик.

4)    Семантични промени във връзка с изменения в съдържанието на означаваното понятие. С течение на времето някои понятия могат да променят частично или напълно съдържанието си, обаче названието им се запазва. Тъй като понятийното значение съставя ядро на лексикалното значение, това означава, че с изменение на съдържанието на понятието се променя и значението на названието му. Например; думата „перо”- металически писец днес, а в миналото- паче перо, използвано като средство за писане- названието остава едно и също; „стрелям”- означавало е първоначално „хвърлям стрела”, а по-късно с откриването на барута „стрелят с огнестрлно оръжие, с патрони”.

2. Причини за семантичните промени- два вида извънлигвистични (екстралингвистични )и лингвистични (вътрешноезикови).

           а) Извънлигвистични (екстралингвистични) - свързани са с обществения живот на хората, с измененията в икономическата и социалната структура на обществото, с развитието на науката  и изобщо технологиите.

         Сематичните промени в някои езици могат да бъдат предизвикани от чуждоезиково влияние, обикновено от старна на близкородствени езици. В народния език думата „суша” означава „продължително, сухо, бездъждно време”, а под влияние на руски е придобила и значение на „земя, земно пространство”. В народния език „сухар”- изсъхнало дърво; под влияние на руски ез. „специален печен хляб, чието приготовление и печене е по-продължително”. В случая е налице семантично влияние, при което една позната дума  в народния език се обогатява с ново значение под влияние на значението, което тя има в чуждия език.

         Пуризмът като проява на езиковата политика също може да предизвика семантични промени в някои думи. Нерядко новата дума, която се въвежда в употреба, за да замести някоя чужда, семантично се диференцира от нея и в езика остават и двете думи. Пример: думата „излет” е създадена, за да замести чуждата по произход дума „екскурзия”, но днес са вече разграничени по значение: „излет”- краткотрайна разходка до някое недалечно място, а „екскурзия”- по-дълга разходка на някое по-отдалечено място.

      Причина за семантичните промени в някои думи може да бъде емоционално-оценъчното отношение на човека към предметите и явленията от действителността. На тази основа думата „гълъбица” е развила и значение на „гальовно назоваване на любима жена”, а „свиня”- на „мръсен, долен човек”

      Явленията табу и евфемизъм също довеждат до промени в значението на някои думи.

ТАБУ- означава забрана, простираща се върху определени предмети и действия, или върху акта на назоваването, именуването.

ЕВФЕМИЗЪМ- от гръцки език е думата и буквално означава „добро говорене” (добре говоря). Евфемизмите са думи или изрази, заместващи други, които са станали „опасни”, груби, неприлични, изобщо неподходящи. Пример: в бълг. език за наименуването на болести са  използвали смекчителни думи, за да се умилостиви: благата (епидемия, туберкулоза), медени и маслени (за епидемии при деца) леля (чума) и др.                  

             б) Лингвистични (вътрешноезикови)- те са свързани със системния характер на на речниковия състав, с общото състояние на речниковата с-ма и със състоянието и особеностите на нейните подсистеми.

  Думите влизат по между си в различни дрмантични връзки и отношения, семантичната промяна обинквено се остава затворена в рамките на една дума, а засяга и другите думи. Например: думата „гора” в старобългарския език  е назовавала понятието „планина”, думата „лес” – понятието „гора”, думата „планина”- „висока равнина”. Те са били членове на едно семантично поле, в което е съществувало семантично равновесие, обаче в промяната в значението на „гора” е довела до промяна в значението на другите думи от семантичното поле: гора- лес (днес);. Промяната в значнието на една дума е предизвикала промени и в значението на други думи от същото семантично поле, тъй като е било нарушено семантичното равновесие в него.

       Промяната в лексикалното значение може да бъде обусловена от промяна в лексико-граматичната отнесеност на думата. Например: в старобълг. „горещ” е сегашно деятелно причастие и означава „който гори”, а сега е прилагателно име със значение „който има висока температура, който е много топъл”.

     Причина за семантична промяна може д абъде и липсата на един от компонентите в словосъчетанието (свободно или устойчиво). В резултат на това другият член поема значенеито на цялото словосъчетание. Например: „гостна”- стая предназначена за гости, получено от „гостна стая”.

      В исторически план семантичните изменения се характеризират според характера на промените като  пълни или частични.

Пълни- при тях се промена както семантичният обем, така и съдържанието на значението. Думата започва да се употребява като название на предмет от друг клас. Например: пълна е промяната в значението на думата „хора”- люде, човеци, в сравнение с първоначалното и значение „област, страна”, с което тя е престанала да се употребява.

Частични-когато се променя съсдържанието на значението в резултат на промяна на отношението към понятието. Думата „селянин”- жител на село променя своя семантичен обем в резулата на емоционално-оценъчния елемент, който се влага в съдържанието на лексикалното и значение-„прост човек”.