Многозначност (полосимея) на думата

Що е многозначност (полисемия)?- способността на думите да притежават повече от едно значение. Обогатяването на лексиката се извършва не само чрез въвеждане в употреба на нови речникови единици, но и чрез увеличаване на значенията на съществуващите думи. Многозначните думи съставят около една пета от лексикалните единици на съвременния български книжовен език. Най-голямо е количеството на двузначните думи.     С увеличаване на броя на значенията количеството на многозначните думи намалява. Това е така нар. закон за „убиване” на полисемията.

      Полисемията се обуславя главно от два фактора: а) липсата на вътрешна (природна) връзка между звуковия състав на думата и нейното лексикално значение; б) от възможността за преносна употреба на думите. Многозначността не е пречка при общуването, понеже е свързана в реч (или в минимален контекст) думата конкретизира значението си.

    Полисемията възниква в контекста, тъй като всяко ново значение е в същност резултат от поставяне на определена дума в ново словесно обкръжение, в което употребата и постепенно се утвърждава. От друга страна, полисемията се проявява чрез контекста, понеже именно в него думата реализира едно или друго свое значение. Полисемията е  „способността на думата да придобива разнообразни значения в зависимост от различните случаи на употребата й и да запазва в езика всичките тези значения.

    Многозначната дума представя съвкупност от лексико-семантични варианти. Думата има толкова лексико-семантични варианти, колкото нейни значения могат да се реализират в речта. Между отделните лексико-семантични варианти има по-близка или по-далечна връзка и докато тази връзка се пази, думата е многозначна, обаче ако тя бъде разкъсана, многозначната дума се разпада на отделни думи- омоними.

    За разлика от думата, която е основна речникова единица, лексико-семантичния вариант е основна семасиологична единица. Например: думата „мост”- съществува под формата на три лексико-семантични варианта. Основното и значение е съоръжение, по което се преминава над река, пропаст, железопътна линия и под. Другите две значения са свързани със зъболекарската и спортната терминология.

     Характерно за многозначните думи е, че всяко от значенията им участва в различни системни връзки и отношения с други думи или отделни техни значения, т.е системността на лексиката се проявява чрез отношенията между лексико-семантичните варианти на отделните думи.

Семантичната структура на многозначната дума обикновено се съотнася с толкова понятия, колкото значения има тя. Новото значение се явява, за да се означи ново понятие.

1.     Видове полисемия- два вида:

1)         Понятийна полисемия- полисемия, при която всяко значение назовава отделно понятие. Тя е основен тип полисемия в речника на съвременния книжовен език. Това е така, тъй като всяко ново значение възниква в речта преди всичко, за да бъде назовано друго понятие.

2)         Функционална полисемия- полисемия, при която отделните значения са свързани с едно общо понятие, но при отделните значения обемът и  съдържанието му се стесняват или разширяват.Функционалната полисемия има по-ограничена сфера на проявление. Обаче рязка граница между двата типа полисемия няма, тъй като понятията могат да бъдат близки помежду си.

В някои думи многозначни думи се прояват едновременно и двата вида полисемия. Например: думата „воденица:- „мелница, която се движи с вода” (основно значение), но  „малък ръчен уред за меляне на кафе” и  „стомах на птица” са получени по пътя на функционалното сходство.

2. Отношение между полисемия и омонимия.

 При разграничаването на многозначните думи от омонимите възникват немалко колебания, дължащи се на сложността на самото явление.

Разграничаването на полисемията от омонимията, получена по семантичен път, се извършва въз основа на няколко критерия, приложени комплексно

       1) семантичен критерий. Той е основен критерии. Възникването на омонимите се обуславя от разпадането на една многозначна дума на две или повече речникови единици в резултат на разкъсване на връзката между отделните и значения. С други думи, признак на полисемия или на омонимия е наличието или отсъствието на семантични връзки между отделните  значения. Ако връзката между лексико-семантичните варианти от семантичната структура на многозначната дума не се осъзнава от говорещите езика като роден, това означава, че многозначната дума се е разпаднала на две или повече речникови единици, всяка от които има своя семантична структура. Пример: думата „месец” е имала значение на „луна, месечина”, но по-късно по пътя на преносната употреба тя развива и друго значение „една от дванадесетте части, на които се дели годината”.

     Омонимите, получени по пътя на разкъсване на връзката между някои от значенията на многозначната дума, могат да развият производни значения. Различният характер на тези производни значения е също така указание, че първоначалната многозначна дума се е разпаднала на две или повече речникови  единици- омоними. Например: думата „храня” със значение „вардя, пазя” е развила и ново значение „давам храна” , което по-късно по-късно се е откъснало от първото значение и е доволо до обособяването на нова речникова единица, развила на свой ред нови значения, които нямат връзка с първоначалното значение „пазя, вардя”: „грижа се за издръжката на някого”; „издържам, изхранвам”; „отглеждам домашни животни”.

          2) Синонимен критерий. Като доказателство, че връзката между някои от значенията на многозначната дума се е разкъсала и са се образували отделни речникови речникови единици омоними, може да служи обстоятелството, че всеки от омонимите има различни синоними, които не са синоними помежду си.. Например: „точа”(1) има за синоним „наливам; точа (2)- правя, а точа (3)- остря, изострям.

        3) Словообразователен критерий. От семантичните омоними обикновено се образуват различни производни думи и това също така е доказателство за разкъсване на връзката между значенията на първоначално многозначната дума. Например: „месец” (1) има производни „месечина, месечинка, месечко, месечен”, а от „месец”(2)- „месечник, тримесечие, месечен”.

      4) Граматичен критерий. В някои случаи омонимите, получени от разпадането на една многозначна дума, се различават по между си по някои от граматичните си значения. По пътя на разкъсване на връзката между значенията на една многозначна дума са възникнали омонимите „суша” –„продължително време без валежи” и „част от земната повърхност”. Те се различават и по това че „суша”- „част от земната повърхност” не образува форма за мн. ч.