Омонимия

1.     Що са омоними?- думи с еднакъв звуков състав, но различни по значение. Пример: „бавя”- задържам, възпирам да се извърши нещо „бавя”- гледам дете

   За разлика от полисемията, където една дума се употребява с две или повече значения, между които има асоциативна или друга някаква връзка, омонимията обхваща напълно отделни думи, които по една или друга причина са съвпаднали по форма, но между значенията им няма никаква връзка.

             Омонимите се различават и от паронимите. Докато омонимите имат еднакъв звуков състав и изговор, паронимите са думи, които са само сходни, близки по звуков състав и по изговор. Пример: „забутвам”- почвам да бутам и „забутвам”- оставям нещо някъде и не мога да го намеря са омоними, а думите „лектор” и „ректор” са пароними.

2. Видове омоними:

     А) Пълни- омоними, които са от една лексико-граматична категория (част на речта) и всичките им граматични форми съвпадат (звучат по един и същи начин във всичките си форми). Пример: коса-коси, коса-коси „елха” (-та, -и,-те)- широколистно дърво и „елха” (-та, -и,-те)- коледно дърво

    Б) Непълни (частични)-омоними, които са от една или от различни лексико-граматични категории и няма съвпадение между всичките им граматични форми. (Съвпадат по глас само в някои от своите форми). Пример: мед-медът и мед- медта. От своя страна те биват:

           - непълни омоними от една и съща лексико-граматична категория. Пример: „док”(-а,-ът, докoве, дока)- пристанищно съоръжение , „док”(-а,-ът, мн. ч. няма)- вид груба памучна тъкън

          -непълни омоними от различни лексико-граматични категории. Пример: „диря” (същ. м.р., дирята, дири)- следа, отпечатък и „диря” (гл., дириш, дири и т.н)- търся нещо скрито, неизвестно или загубено.

! към непълните омоними се отнасят и т. нар. морфологични омоними или омоформи. ОМОФОРМИ-при тях звуковото съвпадение е между основната форма на една дума и някоя от граматичните форми на друга дума или пък между някои от граматичните форми на двете различни думи. Пример: „прах” (същ. мр.) и „прах”(1л. ед.ч., мин. св. вр. от гл. „пера”)

                Пълни лексикални омоними- думи, които принадлежат към една и съща част на речта и съвпадат във всичките си граматични форми. Към непълните лексикални омоними се отнасят  думи, които също принадлежат на една и съща част на речта, но по звуков състав и по  изговор съвпадат само някои от граматичните им форми.

              Лексико-граматичните омоними са обикновено непълни, тъй като могат да принадлежат към различни части на речта. Пълни лексикално-граматични омоними има само сред неизменяемите части на речта. Тези омоними имат само по една граматична форма и с нея напълно съвпадат по между си. Пример: „чак” (частица) и „чак” (наречие).

Към омонимите НЕ се отнасят:

ОМОГРАФИ (ГРАФИЧНИ ОМОНИМИ)- думи, които се пишат еднакво, но се изговарят различно такива омографи се наричат акцентни. Пример: било-било, вълна- вълна, върша-върша, духало-духало, треска-треска.

     Има и някои редки случаи на тройни акцентни омографи при трисрични думи, като ударението пада последователно на първата, втората и третата сричка. Пример: Говори (източните бълг. говори), говори (тя говори много бързо), говори (говори, моля ти се, по-бавно”

ОМОФОНИ (ФОНЕТИЧНИ ОМОНИМИ)- произнасят се по един и същи начин, но се пишат различно. Пример: пот- под (имаме обеззвучаване), куп-куб

3.Начини за образуване на омоними- най- различни:

1)        омоними могат да се получат от първоначално различни думи, които в процеса на езиковото развитие са претърпели фонетични изменения и в резултат на това са съвпаднали по форма. Пример: в старобълг. Мед- пчелен продукт и мед- метал

2)        звуково съвпадение може да се получи между книжовна и диалектна или народна дума, а също и между две народни или диалектни думи, употребявани обикновено в различни говорни области. Пример:  „копан”- прекопаване на окопни земеделски култури и „копан”- кълка на домашна птица; „калина”- обръщение към зълва, по-млада от  мъжа и „калина”- вид дърво

3)        при заемане на думи от чужди езици. В едни случаи заетата от чужд език дума е съвпаднала звуково с българската дума. Пример: „стол”-  мебел за сядане с облегалка или без за един човек и „стол”-  от руски език- трапезария за обществено хранене

4)        В други случаи омоними са се получили от случайното звуково съвпадение в българския език на заемки от различни езици. Пример: „ангина”- гъсто, тъкан памучен плат (от китайски) и „ангина”- възпаление на сливиците в гърлото и др.

5)        Има и омоними, които са заемки от един и същ език. Пример: от френски език за заети омонимите екип- група от спортисти и „екип”-спортно облекло

6)        Много от омонимите в българския език са производни от други думи, които също може да са омоними, но може и да не са омоними, От непроизводните омоними се образуват производни омоними с използването на едни и същи словообразувателни средства. Пример: „меден”-произв. от мед и „меден”- произв. от мед, "боров”- произв. от бор и "боров”- произв. от бор

4.Отношения между полисемия и омонимия