Думата като основна речникова единица на езика

 ---    Думата е основна речникова единица на езика. Във фонетиката думата е единство от звукове или верига от фонеми, обединени от едно ударение. В словообразуването думата е споение от различни по вид морфеми. В морфологията думата е словоформа, която се изследва според принадлежността и към определена част на речта и с присъщите и граматични форми и значения. В синтаксиса думата се приема за сегмент от изречението, който може сам по себе си с определена интонация да функционира като изказване. Думата е свързващо звено, в което се проектира цялата езикова система. Всички останали единици (морфема, фонема, словосъчетание, изречение) се разглеждат и съизмерват спрямо думата.

I. Определение на думата

    Общоприето  и теоритично точно и пълно определение на понятието дума все още няма. Съществуват различни дефиниции на това що е дума- някои са кратки, други обширни и подробни, но точно оформено определение не е изведено. Според А. Мейе „думата е резултат от свързване на определен смисъл с даден звуков комплекс, пригоден за граматична употреба”, а Брьондел разглежда думата откъм комуникативно-речевата й страна като „съобщение или елемент на съобщението”, Брумфилд като „минимална свободна форма”. Според Сепир „Думата е  един от най-малките напълно самостоятелни късове изолиран смисъл,  към който се свежда изречението”, а пък В. Винеградов стига до заключението, че „Думата е не само название на предмет или предмети, но и израз на значение, а понякога и на цяла система от значения”. Левковска определя думата като минимална езикова единица със следните особености: отразява в своето значение или други страни на реалната действителност; съчетава в себе си звучене и значение; характеризира се с граматическа оформеност; използва се в словосъчетания и изречения, или образува изречения. Според Н. Шански думите обозначават конкретни предмети и отвлечени понятия, емоции и т. н.

   От определенията на думата в българското езикознание може да се посочат дефинициите на Л. Андрейчин- „Думата е езикова единица, изградена от звукове, която означава отделно понятие”, и на Вл. Георгиев и Ив. Дуриданов- „Думата е графически оформено звуково съчетание, свързано с определено значение и употребявано от някакъв човешки колектив”.

  Думата се възприема за универсална езикова единица. Тя може да функционира като цяло изречение, но може и да съвпада с морфеми  и дори с фонеми. Освен това са възможни случаи, когато една и съща единица се употребява като изречение, дума и морфема.

!!!!Понятието „дума” като езиков термин означава едновременно думата като речева, като езикова и речникова единица.

   Решаването на въпросите за същността на думата са задачи на общото езикознание и общата лексикология. Като речникова единица думата в българския език се определя с общите признаци, характерни за нея във всички езици- звук или комплекс от звукове, които се употребяват самостоятелно в речта с определено значение.

II. Признаци на думата

1.          Думата е двупланово, двустранно (билатерално) структуриран знак- единство от форма и съдържание. Формата на думата е нейната външна, материална страна, възприемана като комплекс от звукове (или букви), които имат някакъв смисъл. Едно съчетание от звукове е дотолкова дума, доколкото с него се изразява някакъв факт от живота и ако то е свързано постоянно с определено значение. Пример: уча е свързано със значението ‘давам някому знание, вещина, опитност’; звукосъчетанието къща със значението ‘сграда, постройка, в която живеят хора’. Като двустранно оформена номинативна единица думата се характеризира с исторически установена връзка между звучене и значение, между означаващо и означавано. Макар и условна тази връзка позволява думата безкрайно пъти да се възпроизвежда в речта и еднакво да се осмисля от всички. В езика не съществуват думи без звукова форма и без значение. Едновременно с това, думата трябва да е и граматично оформена. Няма думи извън граматичният строеж на езика, така както няма граматика без думи и фонеми извън думата. За лексикологията е важно съдържанието на думата.  Думата отразява социалният и психологическият опит на човека и резултатите от познавателната му дейност.

2.          Думата има асиметрична знакова структура със сложен семантичен състав. В парадигматичен план асиметрията на думата като езиков знак се проявява при така наречените недискретни езикови факти: при многозначните думи и омонимите, когато една дума, освен собствената си функция придобива и друга функция; при синонимите, когато на редица от означаващи съответства едно означавано. В синтагматичен план асиметрията намира израз при образуване на аналитични структури (словосъчетания), когато на две думи съответства един елемент от плана на съдържанието. Пример: каменни въглища- кюмюр. В семасиологичен план асиметрията се проявява при десемантизацията, когато означаващото се лишава от означаваното и думата загубва собственото си значение.

3.               Семантична идиоматичност. Думите са съставени от морфеми, но значението на думата не може да се изведе поотделно от значението на морфемите, които я образуват. Идиоматичността на думата е в резултат от преосмисленото значение на съставящите я елементи, които загубват своята мотивираност и самостоятелност в състава на думата.

4.               Думата е двустранно структурирана единица с две модификации- едновременно на езика и на речта. Езикът е явление, което може да се изследва само чрез актуализираните  актове на речта. В езика думата е виртуален (възможен) и абстрактен знак (лексема). В речта думата е актуализиран знак- във вид на словоупотреби и словоформи, съдържанието на които се формира под влиянието на контекста и ситуацията.

5.               Думата изпълнява и няколко функции

         -номинативна (лат.nomen–име,nominatio- наименование)

        -диференцираща и обобщаваща (сигнификативна) функция. Чрез думата като лексема се представят понятия и категории от реалния свят.

        -комуникативна функция- в устната и писмената реч

             -прагматична (експресивна) функция на думата. Намира израз в т. нар. експресивна лексика. С нея говорещите изразяват своите чувства, намерения.

III. Думата и другите значещи единици

1.           Основното различие между думата и фонемата има семантичен характер. Фонемата е еднопланова единица. Тя е строителен материал на знака, елемент от знака. Тя се използва, за да се различат думите от морфемите и обратно. Фонемата ‘о’ служи за разграничаване на думите „ток” и „тук”, но тя няма семантична и формална самостоятелност , каквато има думата. Междуметието „О!”съвпада с фонемата „о”, но междуметието е дума, с която се изразява емоция. Съгласната „с” е фонема, но предлогът „с” е служебна дума.

2.            Общо между дума и морфема- те са носители на информация в системата на езика. За разлика от морфемата думата е самостоятелна значеща единица. Думата притежава различни способности, които определят и нейната самостоятелност- думата може да бъде част от изречение, да има синтактични функции или сама да образува изречение. Пример: Времето е студено.- имаме 3 отделни думи /време, е , студено/ и тяхното място може да се промени: Студено е времето.Освен това между отделните думи може да се вмъкнат други думи : Пример: Времето днес не е много студено.    Такава самостоятелност каквато имат думите в изречението, морфемите не притежават.  Морфемата не може да се използва свободно извън думата. Морфемите се свързват по строго определени правила в състава на думата. Учител се състои от морфемите уч- и –тел. Някои думи могат да се състоят само от една коренна морфема като например „но, там, дом, лост”, но те не са морфеми, тъй като не са смислово и формално самостоятелни. Предлозите като самостоятелни единици се отделят от думата, с която се свързват- от село, на море, на планина, но когато предлозите са морфеми, те не могат да се отделят от корена на думата. Пример: откритие, открай и др.

     Думите за разлика от морфемите могат да имат  морфологични признаци (род, число, време, лице) и да изпълняват самостоятелна функция в изречението- могат да бъдат подлог, сказуемо, определение . т. н. Морфемите могат да се делят на словообразователни и формообразователни в зависимост от характера на изразяваната информация. Най-близко до думите са словообразователните единици- наставката –тел носи информация за лице, свързано с определена професия (учител), или за предмет, с чиято помощ се изразява действие (разтворител). Формообразователните морфеми имат граматична функция. Пример: морфемата –и е окончание за множествено число (учители, ратворители)

              

3.           Дума и словосъчетание.

   Словосъчетанието е синтактична единица с ясно изразена граматична връзка между компонентите му. В словосъчетанието може да има повече от една дума, като всяка дума е граматично оформена и има номинативна функция- синьо небе, вземам думата. Думата се отличава от словосъчетанието по своята непроницаемост и единно оформление. Вътре в състава на думата не могат да се вмъкват думи, така както това е възможно при словосъчетанията. Пример: синьо пролетно небе, вземам пръв думата. Семантично най-близко до думата са устойчивите (фразеологични) словосъчетания. Отношенията между дума и словосъчетание могат да се разглеждат като родово-видови.

4.          Дума и изречение. Думата  е част от изречението, но тя           не изразява съобщение.

ИЗВОД:

Думата е смислова единица (за разлика от  фонемите); тя свободно се възпроизвежда в речта (за разлика от морфемите, които се възпроизвеждат като част от състава на думата); тя е най-малката и свободна възпроизводима единица в речта (за разлика от словосъчетанието), участва като номинативна единица в построяването на изказването.

IV. Форма и съдържание на думата

     Думата е единство от форма и съдържание. Тя има материална страна (план на изразяване) и идеална страна (план на съдържание).  Двете страни на думата не могат да съществуват изолирано една от друга, тъй като без външната страна, думата не може да чуе и възприеме, а без смисловата и страна не може да се разбере.

    Планът на изразяването обхваща звуковата обвивка на думата и особеностите в изговора и, словообразователният и морфемният и състав, съотношението между морфемите, които я изграждат (корен, представка, наставка и т.н.). Планът на изразяването се дели на фонетични, словообразователни и граматични сегменти. Във фонетично отношение думите са съставени фонеми. В словообразователно отношение- на морфеми. В граматично отношение изменяемите думи имат основа и формант (афикси)- сладко- основа сладък и окончание-о.

    План на съдържанието се свързва с граматичното и лексикалното значение на думата. Лексикалното (речниково) значение отделя думата като самостоятелна единица и обхваща словообразователния и строеж- определя се от основата на думата. Граматичната значение (определя се от окончанието) обхваща морфологичния строеж на думата (род, число, време, лице), граматичното й значение и синтактичната й служба. Всички варианти на дадена дума в речта са нейни словоформи. Една от словоформите се приема за основна или речникова ( това е тази дума, която се пише като заглавна в речниците). Пример: при глаголите се взема формата за 1 л. ед.ч. сегашно време, изявително наклонение (чета, рисувам, говоря), а при съществителните- дума, която не е членувана и е в ед. ч. (бюро, молив).

 V. Видове думи

      1. Според значението и граматичните им особености, думите се делят на различни части на речта. Частите на речта са изменяеми и неизменяеми.

ЧАСТИ НА РЕЧТА:

ИЗМЕНЯЕМИ

1. Съществителни имена

2. Прилагателни имена    

3. Числителни имена

4. Глагол

5. Наречия

НЕИЗМЕНЯЕМИ

6.     Съюз

7.     Предлог

8.     Частица

9.     Междуметия

    Изменяеми- променят се техните граматични признаци (съществителни, прилагателни, глаголи, местоимения, числителни), неизменяеми- не се изменят по граматично значение (предлози, съюзи, частици, междуметия и наречия­). Междуметията не са нито служебни думи, нито пълнозначни думи. Междуметията не означават понятие. Те са думи, с които се изразяват различни чувства- радост, болка, тъга, скръб, съжаление и др., те изпълняват комуникативна, а не номинативна функция.

     2. В зависимост от функцията, която изпълняват в изречението думите се делят на: самостойни- изпълняват самостоятелна синтактична служба в изречението-съществителни, прилагателни, глаголи, местоимения, числителни, наречия, междуметия; несамостойни- имат служебен (помощен характер). Тук влизат служебните думи- предлози, съюзи, частици. Служебните (непълнозначни) думи не могат да се използват като  самостоятелни части на  изречението, те са служебни (или помощни думи), които служат за свързване на пълнозначните думи в единно изречение.

    3. Според словообразователната си структура думите се делят на: прости- думи, които имат само един корен (книга, хълм, вик), сложни-от два или повече корена и представляват един непрекъснат звуков комплекс (психофизически, старопланински, земеделие), съставни- думи, които включват два или повече разделни комплекса (въпреки че, като че ли, може би.)

    VI. Варианти на думата

            1. Лексикални варианти- това са различните разновидности на една и съща дума. Пример: отдалеко, отдалече, отдалеч; жаден, жеден,, жъден

              Дублети- дума с две разновидности. Пример: реторика и риторика; жътва и жетва, чемшир и чимшир, днес и днеска, дважди и дваж.

          2. Фонетични варианти- най-разпространени, повече от 300 наброй, и правоговорната норма  ги приема за равноправни. Пример: лястовица-ластовица, вишна-вишня, обеца-обица, стебло-стъбло, пришълец-пришелец.

Фонетични варианти възникват и  при изговора на заети думи, поради различните пътища и начини на заемане: хиподром-хиподрум, къмпинг-кампинг.

        3. Правописни варианти- тези варианти се ограничават само в случаите на слятото и разделното изписване на някои думи като след обед- следобед, пред вид-предвид, до виждане- довиждане.

        4. Лексикални морфологични варианти

Делят се условно на две групи: А) морфологични варианти с различен граматичен род- диплом-диплома, синтез-синтеза, анализ-анализа, апотеоз-апотеоза, маншет- маншета, флот-флота, контур-контура, сгур-сгурия, компонент-компонента; 

Б) словообразователни варианти- арап-арапин, душман-душманин, химчен-химически, хулник-хулител, молдованин-молдовец, алгебричен-алгебрически, плач-плачене, лочешки-ловчански, блед-бледен, чер-черен, насън-насъне, лежешком-лежешката. При словообразователните варианти често се нарушава тъждеството на думата, защото някои от тях се различават по значение и употреба. Пример: ръст-ръстеж, боксирам-боксувам, заслушвам-прослушвам.

VII. Лексема- lexis- от гръцки език- дума, израз

    Лексемата е дума на езиково равнище, която в речта съществува под формата на различни лексико-семантични варианти (алолекси или словоформи), т. е тя е инвариантна единица която обединява всички фонетични, граматични и семантични варианти на думата  в речта.

В повечето случаи терминът дума и лексема означават един и същ факт на езика, но те се различават в случаите, когато се с дума се назовават служебните думи и формите на думата. Пример: земя е едновременно и дума и лексема, но предлогът в, съюзът но са служебни думи. Пример: Гарван, гарвану око не вади-има 5думи, но три лексеми:гарван, око, вадя.

Алолекси на лексемата  ГРАД са: град, градът, градове; чета, четеш, четох, ще чета са алолекси на лексемата ЧЕТА.

Глосемема- да проверя в тълковен речник

     Парадигма (гр. paradeigma- пример, образец) на лексемата-

с-мата от граматични форми, които се отнасят към една лексема. Парадигмата на небе включва следните словоформи (алолекси)- небе, небето, небеса, небесата

!!!!Понятието „дума” като езиков термин означава едновременно думата като речева, като езикова и речникова единица.

VIII. Словообразуване- нарича се още деривация

    1.Определение-деривация  (отклонения)- термин, който  се свързва със образуването на нови думи с помощта на форманти (афикси-представки и наставки).

     Декорелация- при нея се изменя характерът или значението на морфемите и съотношението им в думата.

2. Словообразователен модел- модел, по който се построяват и обединяват всички производни думи (нови думи).

         Словообразуването е съвкупност от :

          А) продуктивни модели - моделите, по коите се създават нови думи. Такъв продуктивен тип  могат да бъдат наставките ост – яркост, радост, същност, относителност; или ира и изира- тренирам, сигнализирам, стопирам

     Б) непродуктивни модели- които не образуват нови думи

@@@Словообразователен тип с наставка. Пример- с наставка ик (физик, химик, историк).Тези думи се съотнасят към еднотипни основи- физика, химия, история, и имат общо значение ‘названия на лица по професия’.

3. Думите в словообразуването се делят на две групи:

             А) непроизводни (първични)- думи, които не се образуват от други думи- вода, глава, бия, пея, дом, небе, път. Непроизводна основа- това е основа, която се състои само от една морфема (нив-а, рос-а, неб-е), непроизводните думи не могат се разчленяват на отделни морфеми

            Б) производни (мотивирани)- думи, които се образуват от други думи и имат произвеждаща основа. Пример: летен от лято, отмъщение от мъст, горист от гора.

                    а) производните думи, които имат граматични форми се състоят от  две части: производна основа- основа, която се образува от друга основа. Тя трябва да има корен и поне един афикс (представка и наставка). Пример: пред-град-/и/е; окончание.

Една дума е производна само, когато във езика тя има съответна по значение и форма произвеждаща основа- смелост- смел(основа), посрещач- посрещам, покрив- покривам

4. Ономасиологични категории

         А) Модификационно оносомалогичен тип- свързва се с това че към понятието (думата) се прибавят нови семантични отенъци. Пример: умалителни съществителни имена: мост- мостче, кораб-корабче, пиле- пиленце; превръщане на съществителни от мъжки в женски род- лекар-лекарка, певец-певица, аптекар-аптекарка; на съществителни имена и глаголи със субективна оценка  на изразяване на увеличен или намален размер и степен на признака, на неодобрителност и пренебрежение (сняг-снежец, сол-солчица, гледам-гледкам).

        Б) Мутационно ономасиологичен тип- изгражда се между еднакви или различни части на речта.  Този тип се характеризира чрез прякото или опосредственото му отношение към друг предмет, действие или признак или друга понятийна категория. Пример: бъчва-бъчвар, мечта-мечтател, красив-красавец, стар-старец, нося-носител. Изходната дума (бъчва) се променя като се включва към друг понятиен клас, в чиято рамка се определя чрез даден признак.

       В) Транспозиционен ономасиологичен тип- Такъв тип имаме когато една дума, принадлежаща на даден понятиен клас се променя и се включва в друг клас. Една част на речта може да се превърне в друга част на речта- прилагателно в съществително за означаване на качества и признаци (Пример: хубав-хубост, смел-смелост, лесен-леснина, бял-белота, син-синева, зелен-зеленина; съществително в глагол (плач-плаче, стар-старее)

5. Начини на словообразуване

       А)морфологичен- при него се използват представки, наставки, съединителни гласни и основа. Пример: автор-съавтор, радост-нерадост, мисля-размисля, музика-музикант, вчера-вчерашен, не-щаст-ен, на-пръст-ник, проход-проходя

       Б)неморфологичен- не възникват чрез модели, а чрез преобразуване на готови словосъчетания без изменение на звуковия състав

                    -семантичен- свързва се със многозначността. Пример: богородичка като Богородица и богородичка като цвете

      В)лексико-синтактично словообразуване или срастване- образуват се главно прилагателни, омоними на словосъчетания

      С)морфологично-синтактично словообразуване- словообр., при което една дума или словоформа преминава от една част на речта в друга

СУБСТАНТИВАЦИЯ-

АДЕКТИВАЦИЯ- преминаване на една част на речта в друга част на речта

АДВЕРБИАЛИЗАЦИЯ- преминаването на същ., пригателни, числителни и глаголи  в наречия. Пример: даром (дар), болезнено, тичешком.

ПРОНОМИНАЛИЗАЦИЯ- означава местоимения. Пример: един ден- някой ден

АБРЕВИАЦИЯ- образуват се нови думи чрез съкращаване на устойчиви словосъчетания-  БАН, БДЖ, мед. Сестра

КАЛКИРАНЕ- превеждане на чужди думи, морфема по морфема