1. Точка
· Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.
· След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.
· За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.
· Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.
2. Въпросителна
· Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?
· След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.
· В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.
3. Удивителна
· Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!
· Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:
Браво! – Братя мили!
Браво! – Братя мили!
4. Запетая
· В рамките на простото изречение запетая се употребява:
- За отделяне на еднородни части помежду им.
o При изреждане.
Забележка:
Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.
o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.
o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.
o При еднородни части, свързани със съюзи както - така и
колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.
колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.
o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.
- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.
o Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.
o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.
Забележка:
Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.
- За отделяне на особените части на изречението.
o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.
o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.
Забележка:
Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.
- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.
· В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.
o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.
o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.
Забележка:
В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.
o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.
Забележки:
o При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.
o Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.
o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.
o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.
Забележка:
Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.
o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.
· Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
o Пред съюза и, употребен еднократно.
Забележки:
o Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.
o Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.
o Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.
o Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.
Забележка:
o Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
o При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи.
o Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.
o При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.
o Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.
o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
Забележки:
o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.
o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.
o Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.
Забележка:
Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.
o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
o Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.
4. Точка и запетая
Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:
· За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
· За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.
4. Тире
Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:
· На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
· Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
· След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!
· За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.
4. Двоеточие
Двоеточие се пише в следните случаи:
· Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.
Забележка:
Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.
Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:
Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
- Колко цветя! Колко цветя!
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”
5. Кавички
Кавички се използват в следните случаи:
· За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.
Забележки:
o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/
o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:
“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/
“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”
“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”
“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”
o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.
Забележка:
При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.
6. Скоби
· Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
· Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.
7. Многоточие
Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:
· В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...
· При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр.
0 коментара:
Публикуване на коментар