Основни понятия и правила в българската граматика

В българската граматика  съществуват няколко основни научни направления, които изучават различни аспекти на българския език. По своята същност тези направления представляват отделни езиковедски дисциплини, изучавани, обогатявани и развивани в продължение на няколко десетилетия. Всяка една от тези дисциплини си има своя предметна област и обект на изследване в езика. Всички те, събрани накуп, ни дават най-обща представа за това как изглежда българския език в определен момент от време и как се е развивал той през годините.

Дисциплините, за които става дума, са следните :

1.)    Фонетика ;

2.)    Морфология ;

3.)    Синтаксис ;

4.)    Лексикология ;

5.)    Стилистика .

Фонетиката  е дял от езикознанието, който изучава звуковия строеж на езика на даден етап от неговото развитие. Фонетиката изучава звуковете в даден език, начина на тяхното произнасяне и различните варианти на свързване между звуковете. Звуковият строеж на езика е неговата материална обвивка. Без нея езикът изобщо не би могъл да съществува като средство на общуване. Фонетиката е тясно свързана с граматичния строеж в езика ( морфологията и синтаксиса ). Без да се познават фонетичните закони, не може да се обяснят взаимодействията между звуковете в рамките на една дума както и изговорът на определени думи.

Под „ граматически строеж” на езика се разбират  правилата и закономерностите, според които се използват думите в речта като средство за общуване между хората. Тези правила и закономерности се описват от граматиката – основен дял от езикознанието, който ни показва кои са начините за съставяне на думи и изречения и как правилно да използваме тези думи и изречения. Граматиката във всички езици има 2 дяла :

А) Морфология – изучава строежа на думите, образуването на различните форми на думите, частите на речта  и граматическите категории в езика.

Б) Синтаскис – изучава закономерностите и правилата, по които се свързват  думите в словосъчетания, а словосъчетанията – в изречения ; изучава и различните видове изречения с техните структурни и граматически особености.

Лексикологията изучава речниковия състав на езика. Под „речников състав” се разбира съвкупността от всички думи в даден език. Като синоним на „речников състав” се използва терминът „лексика”. Всички думи в българския език образуват лексикалното равнище на езика. Лексикалната система е свързана тясно с живота и дейността на хората, които говорят даден език. Тази система е отворена за външни фактори и отразява измененията във всички сфери на човешката дейност.       Затова и тя самата често се променя. Между думите в речниковия състав съществуват връзки, благодарение на които  думите се обединяват в лексикално-семантични групи ( например думи, означаващи лица, предмети от бита, признаци или действия, абстрактни понятия, цветове, думи-термини, думи за назоваване на мисловна дейност и т.н.).

Стилистиката е дял от езика, който изучава богатството  и разнообразните варианти при употребата на езиковите единици ( думи и изречения ), както и различните стилове в българския език – разговорен, научен, художествен, официално-делови, публицистичен.

Стилистиката изучава изразителните възможности на езиковите средства, езиковите стилове, подстилове и жанрове  в българския език.