1. Общоупотребима лексика и лексика с ограничена употреба. Ядро и периферия на лексикалната с-ма.
Под съвременен български език разбираме не само книжовния писмен и говорим език, който е една от формите на националния език, но и другите негови разновидности. Съвременният български език в своя действителен обем и функции обхваща речниковото богатство на общонародния език, койот е съвкупност от различни речеви форми: книжовна, диалектна, разговорна. В резултат на различни исторически, териториални, икономически, производствени и обществено-социални условия и фактори върху единна общонародна речникова основа настъпва разслоение на лексиката. Обособяват се относително самостоятелни лексически пластове. Те имат обща основа, но и свои отделящи ги, специфични за тях особености.
Речникът на българския книжовен език съдържа огромно число лексикални единици. Безспорно е, че всеки носител не може да знае цялото това речниково богатство. В него има думи, които са известни само на отделни групи от народа, и думи, които се знаят и се употребяват от всеки.
В зависимост от това кои думи от какви групи от населението се употребяват книжовната лексика се поделя на два пласта: общоупотребима (общонародна) лексика и лексика с ограничена употреба.
ОБЩОНАРОДНА (общоупотребима) лексика- лексиката, която се използва свободно и неограничено в различни езикови сфери, която смислово ясна и разбрана за носителите на езика, независимо от тяхното местожителство, професия и начин на живот. В общоупотребимата лексика се включват думи, които са възникнали в дълбока древност за назоваване на най-необходимите и жизненоважни понятия за човека. Общоупотребимата лексика е основа за непрекъснатото развитие и обогатяване на езика.
ЯДРО- общоупотребимите думи са ядро или основен речников запас на езика. Те са необходими за всякакъв вид общуване, за да изразим в писмена или устна форма своите мисли и чувства. Думите от ядрото (основния речников запас) имат свободна и неограничена употреба във всички стилове. Те са общостилови думи, употребяват се както във всекидневното общуване, така и в професионалната сфера на хората.
В ядрото думите се обединяват по признака известност и висока честота на употреба.
ПЕРИФЕРИЯ- включва лексиката с ограничена сфера на употреба- думи и изрази, които са известни само на определен кръг лица и групи от хора, обединени въз основа на териториален, социален и професионален признак. Лексиката с ограничена употреба е факултативна от гледище на познаването й от всички. Използването и в речта се определя от професионалните, възрастовите особености и от диалектния произход на говорещите.
В периферията влизат: диалектните думи, професионална и терминологична лексика и думи, характерни за жаргоните.
Между ядрото и периферията на речниковия състав постоянно се извършват промени, които не позволяват да се прокара рязка граница между тях. Някои думи от ядрото преминават в периферията и обратно.
2. Диалектна лексика.
От гр. “dialektos”-местен говор- към диалектната лексика се отнасят думи с ограничено разпространение в един или няколко диалекта на българския език. Диалектите и народният език са част от общонародния език. Книжовния език има общонационално значение, а диалектът е териториално ограничен.
Диалектът е устна проява и се използва днес като средство за битово общуване. Той не е стилистично разслоен, лексиката му е тематично ограничена, свързана със всекидневието.
Диалектизми (наричат се още провинциализми, регионализми, местни думи)- диалектните думи, които имат синоними в книжовния език- големшок ‘големичък’ (Софийско), бучало ‘водопад’ (Пернишко) и др.
3. Видове диалектизми:
А) Фонетични- когато диалектната дума се отличава от книжовната по изговора на отделни звукове, по отсъствието или замяната им: ода ’вода’, леп ‘хляб’, грозге ‘грозде’, ягне ‘агне’.
Б) Граматични- когато диалектизмите се отличават от книжовната дума по членуване, граматичен род, падежно окончание, окончание за лице и число и др.- офчаре, госте, градо
В) Словообразувателни- когато се отличават от книжовната дума по употреба на диалектни афикси при наличие на общ корен: лошав ‘лош’, майсторица ‘майсторка’, окачалка ‘закачалка’.
Г) Синтактични- най-често при различия в съчетанието на думите, словореда и строежа на изречението: йа го не видех
Д) Лексикални- диалектни думи, които имат синоними в книжовния език от друг корен или семантично се различават от книжовната дума. В зависимост от различията те биват речникови, семантични, етнографски и фразеологични.
- РЕЧНИКОВИ- диалектизми, които назовават общоизвестни предмети и явления, които имат други названия в книжовния език. Пример: жерка ‘воденица’, зоре ’утре’, убеклица ‘търнокоп’, пападийка ‘невестулка’, мамули ‘царевица’, чешел ‘гребен’, плавес ‘молив’, опинци ‘цървули’, кошуля ‘риза’, драговник ‘любовник’.
- СЕМАНТИЧНИ- думи, които съвпадат по форма и изговор с книжовни думи, но които имат по-особено значение в диалектите. Пример: в западнобългарските диалекти- вреден се използва със значение ‘сръчен, способен’.
- ФРАЗЕОЛОГИЧНИ- те са устойчиви словосъчетания с определено значение, характерно само за даден диалект: обра божура ‘засрами се’, до роговете ‘много пиян’.
Е) Етнографски диалектизми (етнографизми) диалектни думи, с които се назовават предмети и явления, характерни за бита, поминака и обичаите на населението в определена територия от разпространението на езика: късаче ‘къса горна дреха без ръкави’, килименка ‘престилка с едри шарки’. Етнографизми са и названията за характерни географски особености на района, в който живее населението: своге- място в равнината, където се събират две реки.
Общонародната и диалектната лексика са тясно свързани. Книжовният език със своето историческо развитие непрекъснато се е обогатявал с думи от народните говори. Този процес е бил изключително интензивен през Възраждането и след Освобождението.
Обогатяването на книжовния език с диалектни думи днес се извършва в много по-слаба степен, отколкото в миналото.
ДИАЛЕКТНА СТИЛИЗАЦИЯ- езиков и художествен похват, който представлява струпване в текста на думи и форми, характерни за определен диалект с цел да се имитират характерните му езикови средства.
Диалектите навлизат в книжовния език чрез разговорната реч, чрез устната книжовна реч и чрез книжнината. Голям фактор за налагането на диалектните думи като книжовни или за употребата им в книжовен текст е художествената литература.
4. Терминологична лексика
Специална лексика- тя е социално ограничена. Използва се активно само в определени професионални колективи и рядко се употребява в ежедневното общуване. Дели се на терминологична и професионална (номенклатурна).
ТЕРМИНОЛОГИЧНА- към нея се отнасят термините (лат. Terminus-предел, граница).
ТЕРМИНИ- те са думи и словосъчетания, с които се назовават характерни предмети и явления, процеси, понятия от науката, техниката, селското стопанство и изкуствата. Пример: думите ‘атом, молекула, азот, реакция, лакмус, колба’ са характерни за химията; ‘терапия, инфаркт, инсулт, епикриза’ –за медицината.
А) Особености на терминологичната лексика- номинативност, системност, еднозначност, семантична устойчивост, съотнесеност с понятие, ограничена сфера на употреба и стилистична неутралност. Тези свойства на термините се реализират само в терминологичните с-ми. Извън тях термините губят дефинитивни и системни характеристики, загубват своя тясно специален характер и стават най-обикновени думи. Термините са еднозначни и трябва да бъдат еднозначни, за да изпълнят своята функция. Всеки термин има своя дефиниция- точно и строго логично определение.
Термините са част от ‘затворени’ лексикални с-ми. В тях значенията на термините са взаимно обусловени, строго научно мотивирани и подредени. Термините са лишени от експресивност и емоционалност. Те са стилистично неутрални и без конотация- не съдържат оценъчни елементи в семантика си, нямат преносни употреби, образна и експресивна функция.
Термините могат да бъдат изразени с една дума или със словосъчетания. Термините словосъчетания имат постоянен лексикален състав и словоред: демографски взрив, кислородна вода, корен квадратен. Срещат се и фразеологични сраствания за означаване на конкретни видове понятия: момина сълза, попово прасе.
В някои отделни случаи при термините може да се наблюдава многозначност. Това се получава, когато отделни учени или научни направления влагат в съществуващ термин свое особено съдържание. Пример: атмосфера означава 1)въздушна обвивка на земното кълбо; 2) единица мярка за налягане, в нетерминологична употреба –‘заобикалящи условия, среда’.
Б) според степента на разпространение термините са: общоупотребими, тесноспециални и междуотраслови.
-общоупотребими термини- те са познати на широки слоеве от населението и се използват без ограничение в различни стилове на книжовния език. Пример: роман, новела, повест, стихотворение, легенда и др. Общоупотребими са още: теорема, квадрат, окръжност, пневмония др.
-тясноспециалните- част от конкретни терминологични с-ми и поради това са известни само на определен кръг от специалисти. Пример: аломорфи ‘тъждествени по значение морфеми’ , бета-лъчи, позитрон идр.
-междуотраслови- термини, които се използват в различни области на науката, изкуството и техниката, но с различни значения: асоциация- във философията, политиката, химията, резонанс- в химията и физиката.
Да се направи точно разграничение между видовете термини е трудно. В резултат на бързия технически процес много специални термини от областта на социологията, психологията, медицината проникват във всички сфери и стават общоизвестни. Пример: детонатор, резонанс, контур, съзнание.
Номенклатурни названия- те именуват конкретни единични предмети. В тяхната семантика преобладава предметното значение над понятийното. Номенклатурните названия са условни символи, които служат за означаване на предмети и вещи- това са: знакове, етикети, условни обозначения, инструменти: вино „Каберне” , кола „Москвич”. И др.
Най-често в отделните науки термини се заемат от международната лексика. Медицинската терминология е изградена от латински и гръцки названия- бронхи, скарлатина, спортната терминология- от английски, музикалната- италиански.
ТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯ- процесът на преосмисляне на думи за нуждите на научното описание.
Преосмислянето на думи и термини става по два начина:чрез прибавяне на общоприетото значение ново строго и точно по смисъл научно съдържание.
С помощта на съществуващи в езика словообразователни морфеми се създават термини по морфологичен път- космознание, проводник и др.
РЕТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯ- пренос на готов термин от една дисциплина в друга с пълно или частично преосмисляне. Пример: диференциален (в математиката) и диференциален (в езикознанието).
Термините нямат собствени морфологични и синтактични особености. Отделни терминологични с-ми обаче имат и свои морфологични признаци. В химическата терминология се срещат като термини форми за множествено число: захари, соли, глини.
ДЕТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯ- изразява се в усвояване на книжовния език на специални термини, които навлизат в масовата разговорна практика и стават популярни. В резултат на това терминът загубва социалната си ограниченост и контекстовата си зависимост и започват да се употребяват в различни стилове на речта. Думи като :витамин, полюс, зенит започват да се употребяват всеобщо.
5. Професионална лексика
Професионализми- думи и изрази, характерни за речта на хора от една и съща специалност, професия, занаят или служба. Прифесионализмите обслужват определена производствена дейност. Свой професионален речник имат представителите на абсолютно всички професии, независимо дали трудовата им дейност има научен или производствен характер.
Професионалната лексика е сходна с терминологичната. Общото е тяхното предназначение. Както термините, така и професионализмите възникват от необходимостта да назовават предмети и понятич, свързани с определена дейност. За разлика от научните и техническите термини, професионализмите се използват главно в устната реч, в разговорната форма на административно-деловия стил и само от хора, които упражняват професията или занаята. Пример: характерни професионализми за банковите служители са: разписка, авоар, платено нареждане, банкнота, кредит, дебит, фалит, лихва, чек и др.
Професионализмите не образуват самостоятелно затворена подсистема в речниковия състав, тъй като всяка професия използва на работните си места ограничен брой думи.
По произход професионализмите са твърде стари- водят началото си още от първото разпределение на труда. През епохата на феодализма се оформят и развиват, а през Освобождението достигат пълен разцвет, тогава се осъществява професионалната диференциация.
А) Делене на професионалните диалекти според произхода и характера на лексиката:
- Говори на изчезващи професии и занаяти като кондруржии, сапунджии, гайтанджии, свещари, каменари, терзии,. Лексиката на тези говори отразява едно вече отживяло състояние в развитието на нашето стопанство. В нея има много стари домашни и чужди (главно турски и гръцки) думи.
-Говори на професии и занаяти като шивачи, обущари, бръснари, тенекиджии, дърводелци, зидари. Някои от тези професии са доста стари, но те са се запазили и досега, защото са успели да се модернизират и нагодят към нуждите на новото време. Пример: терзия днес е шивач, крояч, дизайнер; кондурджия- обущар; дюлгерин- строител, зидар, мазач.
-Говори на фабричните и заводските работници и на новите популярни и модни професии на автомобилисти, летци, киноработници, спортисти, космонавти и др. В тези говори има много чужди думи- навания на машини, инструменти и производствени процеси. Пример: характерни за речта на радиоработниците са: емисии, микрофон, запис, пулт, ефир, информационен блок и др.
Най-характерна черта на професионалните говори е богатият им речник, съдържащ множество названия, тясно свързани с професията. Пример: в професионалния говор на бълг. дърводелци наред с думите ‘трион и ренде’ се употребяват още 9 вида триони, за 7 вида обикновени и 13 вида специални рендета. Подобен характер имат названията във всеки друг професионален говор.
При професионализмите най-много са думите, заети от чужди езици, заедно с инструментите, производствените процеси и технологиите. В лексиката на старите занаяти има предимно турски и гръцки думи, а в по-новите професии думи от западноевропейските езици. Сравнително по-малко са думите, образувани от домашни основи и суфикси. Пример: мостик- командно място в кораба.
В професионалната лексика има и значителен брой лексикално-семантични професионализми. Те възникват чрез преосмисляне значението на общоупотребими думи: коляно (на тръба), круша (на бетонобъркачка), платно (на улица) и др.
В някои случаи сферата на употреба на професионализмите се разширява, те загубват своя социален характер и се превръщат в общонародни думи. Това се обяснява или с широкото разпространение на специалния предмет или понятие, или с метафоричнта употреба на думите за означаване на по-рано неназовани предмети или явления. Думи, станали общоупотребими са: комбайн, кран, глобус, семинар, сесия, тест и др.
Професионализмите се отличават от диалектизмите, чиято сфера на употреба е ограничена. За разлика от диалектизмите професионалната лексика е социална, а не териториално ограничена. Професионализмите влизат в състава на книжовната лексика, а диалкетизмите са извън нейните предели.
6. Жаргонна и арготична лексика
ЖАРГОННА ЛЕКСИКА- думите, с които отделни социални групи според общественото си положение и характера на заобикалящата ги обстановка назовават предмети и явления, които вече имат в книжовния език общоприети названия. Разновидност на жаргонната лексика е арготичната лексика.
ЖАРГОН- (фр. Jargon) - своеобразна устна разговорна реч, с която си служат относително устойчиви групи (главно младежи), членовете на които имат общи интереси, еднакви битови и професионални условия за живот и дейност
ДЕЛЕНЕ НА ЖАРГОНИТЕ: на ГРУПОВИ (корпоративни) и ПРОФЕСИОНАЛНИ
1) ГРУПОВИ- говори на ученици, студенти, войници и други неформални групи (рокери, пънкари, скиндхе)
СЛЕНГ- младежки говор (в миналото „тарикатски език”). Първите прояви на този младежки жаргон са от началото на 20в., засвидетелствани през 1930г. в ”Тарикатско-български речник” на Петко Войников. Младежкият жаргон възниква в резултат на стремежа за групово обособяване на младежите и от желанието им да бъдат оригинални не само в маниерите им, прическите и облеклото, но и във езика.
ЖАРГОНИЗМИ (ИЛИ СЛЕНГИЗМИ)- ограничен брой думи и изрази, използвани от младежите.
Лексиката на жаргона се състои от сравнително неголям фразеологичен фонд, с които се заместват в речта на младежите най-обикновени общоизвестни названия: барометър (нос), кофти (неприятно), лафим (говоря), четкам хваля), бамбина (момиче), гроздомицин (ракия), клинчар (студ). Жарготизмите са силно ограничени в тематично отношение. В „Речник на българския жаргон” на Георги Армянов са представени около 4500 жарготизми (думи и словосъчетания), използвани за назоваване едва на около 3500 реалии.
Младежкия жаргон се характеризира с голям експресизъм. Лексиката му е силно метафорична: циври (плаче), гукам (пея), мармалад (кал), поркам, къркам (пия), маце (момиче). Чрез жаргонната реч младият човек се стреми да демонстрира оригиналност, да дава израз на своето желание да преназовава нещата, като им придава друг смисъл и друго отношение- най-често подигравателно, шеговито. Този стремеж е съпроводен и от своеобразен бунт срещу устaновените норми в обществото. За назоваване например на ‘глупав, прост човек’- балама, баламур.
Жргонът е израз и на стремеж към идентификация, към групово обособяване на младежите и за възрастова затвореност на тяхната реч.
Друга особеност на жаргона е неговата игрова функция. Игровият принцип в жаргона се реализира в засиленото хипертрофиране и в случайни фонетични подобия, които служат като маска, за да се направи животът по забавен- клек бар (тоалетна), кракомобил (пеша), чешмичка (нос), селинджър (селянин).
ОСОБЕНОСТИ, КОИТО РАЗЛИЧАВАТ ЖАРГОНА ОТ РЕЧНИКА НА КНОЖОВНИЯ ЕЗИК.
-Основна група в жаргонната лексика са общонародните думи, които чрез метафорична употреба получават особени жаргонни значения. Например: ливада (глупав, зелен, недозрял човек), лебед (слаба оценка), тапа (нисък, набит човек)
-образуване на думи и оказионализми чрез използване на приетите в книжовния език словообразователни модели: шутим, баровец. Използване на морфеми: ка- цвайка, изцепка; ар- връзкар, гъзар, тежкар,гадняр,; ач- сваляч, натегач, трепач; - джия,- чия- рокаджия, купонджия, авантаджия;
ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ЖАРГОННАТА ЛЕКСИКА
-тайните говори- те са най-ранен източник за изграждане на жаргонанта лексика и са били посредник за проникване на нови думи от цигански, турски и от балканските езици: гадже, авер, мангизи, бачкам, джангър и др.
-диалектни думи- придава им се по-голяма експресивност в зависимост от случая- копеле, млатим, мочам, аваната, гювеч. На съвременния младежки жаргон дават много малко средства, тъй като те са сравнително непознати.
-чуждите думи идват в жаргона отначало от книжовния език и от професионалните говори. В съвременния жаргон бурно навлизат думи от английски език, които се възпроизвеждат като варваризми без фонетични и семантични промени: крейзи (луд), фен (запалянко), екшън, мъни и др.
Жаргонните думи възникват и в групи, обособени на професионална основа, вид дейност, общи интереси и склонности, например от моряци, шофьори, спортисти, ловци, рибари и др. речниковите единици в професионалните жаргони имат също оценъчен характер- празен курс (курс на превозно средство без товар и пътници).
АРГО- фр. Argo-затворен, жаргон- особен таен език на ограничена професионална или социална група, създаден изкуствено от производно избрани и променени елементи на един или няколко естествени езика. аргото се употребява с цел да се направи комуникацията неразбрана за околните, да се скрие трдовата тайна.
Общото между жаргона и аргото е тяхната социална основа. Разликата е в характера на номинацията. Аргото е условен конспиративен таен език с ограничена употреба само в речта на декласирани елементи- крадци, наркомани, разбойници, скитници, членове на престъпни групи и секти. Жаргонът има по-широка социална основа. Той е експресивен групов език, който е отворен към книжовния език и си взаимодейства с него. Аргото се разпространява в престъпния свят, жаргонът в колективи, обединени от общи интереси, бит, начин на живот. Аргото и жаргонът нямат своя граматика. Те се подчиняват на общите закони на разговорната реч.
У нас аргото се свързва с тайния говор на апашите (крадците), съществувал в миналото. Например: за крадците ножът е кесер, боят –мариз и др. Към аргото се отнасят тайните говори на различни занаяти. Най-разпространени са тайните говори на дюлегерите (зидари), наричани още мещрегански (мещра- майстор). Лексиката на тайните говори на дюлгерите се изграждат от думи, известни само на посветените в занаята. Пример: гур (камъни), шкипер (тухла), меркач (метър), трън (пирон), люга (лопата).
Речниковият състав на тайните говори се попълва от думи заети от гръцки, цигански, турски, албански и др.- авер(приятел), чекерде(войник), калтак (проститутка), чрез преносна употреба- фараш (слугиня), ребро (офицер).
Тайният говор на крадците се превръща в своеобразна основа за оформяне на „тарикатския език на софийските ученици” след Освобождението.
0 коментара:
Публикуване на коментар