В миналото на българския език е имал синтетичен граматичен строеж , т.е. синтактичните отношения между имената и местоименията към другите думи в изречението са се изразявали посредством падежни окончания , например майце си ( дателен падеж за нески род ) ; Пенчо Славейкову ( дателен падеж за мъжки род ) . Постепенно в своя исторически развой българския език преминава към аналитизъм , т.е. синтактичните отношения между думите в изречението започват да се изразяват посредством различни предлози и една обща форма ( casus generalis ) . Днес , на мястото на седемте падежа при местоименията и имената , се появява по една форма за единствено и за множествено число в съчетание с различни предлози .
Морфемата е най-малката смислоразличителна част от думата . За разлика от сричката , която трябва задължително да съдържа гласна фонема , морфемата може и да няма в състава си такава .
В зависимост от мястото и значението на морфемите определяме техните видове : корен ,представка , наставка , окончание и определителен член ,съединителна гласна .
- Коренът носи основното лексикално значение на думата .
- Чрез представките и наставките се образуват нови думи ( словообразувателни морфеми )
- Чрез окончанието и определителния член се образуват форми на една и съща дума ( формообразувателни морфеми ) .
- Представките се намират винаги пред корена , а наставките не посредствено след него , следвани от окончанието и определителен член .
- Съединителните гласни –о или –е свързват два корена в състава на сложната дума .
0 коментара:
Публикуване на коментар