В българския език има 45 основни звука ( фонеми ) – 6 гласни и 39 съгласни , и 30 букви
При определени условия звуковете ( фонемите ) , които изговаряме , претърпяват известни изменения , познати в граматиката като звукови промени . Съществена роля при тези промени играят съседните звукове и ударението .
Фонетични промени в българския език
Редукция – звукова промяна , при която неударените широки гласни ( а , о , е ) „потъмняват” , т.е. доближават се по изговор до съответните им тесни гласни ( ъ , у , и )
Променливо я (преглас на ятова гласна ) е звукова промяна , при която е различни форми на една и съща дума или в сродни думи при определени фонетични условия гласната я се заменя с е :
вятър – ветрове ; лято – летен ; цвят – цветен , цветове ; овладян – овладени
Подвижно ъ (метатеза ) е звукова промяна , при която гласната ъ в съчетание със съгласните р или л мени мястото си ( премята се ) при определени условия :
кръв – кървав – кръвен
издържам – издръжка , издържан
връх-върхове – повърхност – връхни
жълт – жлътна – жълтея
пръв – първи
Обеззвучаване на звучни съгласни в края на думите е звукова промяна , при която звучните съгласни в края на думата се произнасят като съответните им беззвучни съгласни . За да сме сигурни в правописа на думата , правим проверка с други форми на същата дума :
мъж – мъже , нож – ножове , кръв – кръвен , роб – роби
Уподобяване на съгласни звукове е звукова промяна , при която два различни по звучност съседни съгласни звука се изравняват по звучност , когато задният влияе върху предния говорен звук ( пише се сватба , чува се свадба )
0 коментара:
Публикуване на коментар