Български език : Употреба на главна буква при прилагателните имена

Притежателни прилагателни за означаване на лична принадлежност , получени от собствени имена , окончаващи на –ов , - ев , -ин :

Вазов роман , Ботева творба , Караславова повест

Две собствени имена , окончаващи на –ов , -ев , -ин , които образуват сложно прилагателно , изписано полуслято :

Гео-Милева творба , Христо-Ботево стихотворение

Прилагателни , завършващи на –ски , -ска , - ско , когато се използват като собствени имена :

Българска легация , Бургаски залив , Охридското езеро , Великотърновски окръг

Названия на важни исторически събития , образувани от прилагателно и съществително нарицателно име :

Българско възраждане , Априлско въстание

Но : Илинденско –Преображенско въстание

Наименования на учебни заведения , различни държавни организации и институции , образувани от прилагателно и съществително нарицателно име :

Софийски университет , Обединена български банка , Окръжна болница

Географски названия и курорти , образувани от прилагателно и съществително нарицателно име , като само първата съставка се пише с главна буква :

Бяло море , Света гора , Златни пясъци

Географски названия и курорти , образувани от прилагателно съществително собствено име :

Долни Богоров , Долни Дъбник , Нова Загора , Стара Загора