Литературен речник

абдикация – лат. “отричане от наследство”; отказване от трон и владетелство, и правата им

абдуциране – лат. “отвеждане”; отклоняване

аберация – лат. “отклонение” от нормалния строеж, от истината; заблуда

абецедариум /ус/ – лат. “буквар, азбучник"; рус. “абецедарий”, новак, неопитен човек

абзац – нем. “отделна част, ред, строфа”; нов ред по-навътре; завършена цялост от мисли

абитуриент –  лат. “отиващ си”; завършващ, зрелостник

аблаут – нем. редуване на гласна в еднокоренни /ток – тека/; отглас; степенуване

аблепсия – гр. “слепота”; заслепение, заблуда

абнегация – лат. отричане от лични изгоди; отменяване; саможертва, себеотрицание

абнормен – лат. “от правило”; разраснал в повече; извън нормата

аболиране – лат. “премахване”, унищожаване /традиция, закон, институт, служба, обичай/

аболиционизъм – лат. “премахване”; движение против робството или определени пречки

аболиция – лат. “премахване”, унищожаване, отменяне на закон, дълг, традиция /робство/

абоминация – лат. “отвращение, ненавист”; хула, поругание

абонат – ит. “подписник” /срещу предварително предплащане/

абордаж – прехвърляне в неприятелски кораб за преввземането му с ръкопашен бой

абориген – лат. “първоначални жители”; туземец; коренен, местен жител

абраш – тур. кон или човек с петна по кожата /луничав/

абревиатура – гр. “от кратък”, бревис, буквено съкращение; акроним

абрупция – лат. “скъсване, откъсване, отделяне” на кост; прекъсване на речта и друга мисъл

абрутирам – лат. “от тъп, глупав”, брутус; изглупявам някого или себе си

абсида – гр. “свод, арка”

абсолютен – лат. “съвършен, пълен”, взет сам за себе си, независим от нищо; безусловен, безотносителен; над всичко; безкрайна първопричина на вселената, синоним на божество

абстиненция – лат. “въздържание”; особен вид реакция в следствие на това

абстрактно – лат. “отвлечено, неконкретно”

абстракционизъм – лат.“отвлеченост, отделяне, откъсване”; неконкретност, безпредметност

абстракция – лат. “отделяне”; отвлеченост

абстрахиране – лат. “отвличам, откъсвам”

абсурдно – лат. “глупав”; безсмислено, нелепо, глупаво; невъзможно да се случи

абсцес – лат. “отстъпване”; гнойник, цирей; аналог. абцес – за спукване, прорез, разкритие

абулия – гр. “не воля”; патологично, пълно безволие /след депресия, преумора/; апатия

авангардизъм – фр. “преден отряд”; новаторство, против традиционния вкус; отделяне, откъснатост; изпреварване

аванпост – фр. “напред пост”, предна позиция

аванссцена – фр. “отпред сцена”; предната част на сцена пред завесата

авантюра – фр. необмислено, рисковано приключение

авгиеви обори – синоним на мръсотия и запуснатост, занемареност; Херкулес изчиства за  ден вонящите от 30 години обори на цар Авгий

августейши – лат. “величествен, почтен”

авджия – тур. “ловец”

авеню – фр. оживена, “главна улица”; цетрален булевард

аверс – лице на монета или медал

аверсия – лат. “отклонение”; стилистична /ораторска/ фигура за отклоняване вниманието на слушателя и читателя от някой въпрос или образ и насочване към друг /“Ей, момко, защо?”/

авис – лат. “птица”

автаркия – гр. “независимост”, вид автономия чрез самозадоволеност и експлоатиране на трудещите се /ниско възнаграждение/

автентично – гр. по първоизточници; същинско, действително; достоверно, истинско

автобиография – гр. “сам живот пиша”, животоописание, справка; житиехроника

автограф – лат. “сам пиша”, подпис

автокарикатура – гр. “сам рисунка”; иронично самоописание

автология – гр. “сам-слово”; самословие; анти метоними; думи с прякото им значение, без преносност /Пр.: “Конникът без глава” – Майн Рид/; немерена реч в стихотворна форма, без ритъм и рими /модификация на бял и свободен стих/

автоним – гр.“сам име”; истинско име на писател, известен с псевдоним /Е. Пелин, Димитър Иванов; Ламар, Лалю Маринов Пончев; Емилиян Станев, Никола Стоянов Станев /

автор – лат. “творец, съчинител”, създател

автореферат – гр. “сам докладвам”; кратко изложение на основните приносни моменти в научен труд, дисертация

агамия – гр.“безбрачие” /агамен – безбрачен/

агиография – гр. “свещен, свят и пиша”; писане на житие, житиеописание

агитация – лат. “подбуждане”

агитка – лат. “подбуждам, насочвам”; лирическа злободневна творба за проблем или честване на нещо; малка приятелска група в подкрепа

агломерат – лат. “навит на кълбо”; сбор от нееднородни части; конгломерат

агломерация – лат. “присъединявам, прибавям; свивам на кълбо”; натрупване на едно място

аглосия – гр. “без език”; липса на език; немота

аглутинация – лат. “прилепване” на стандартни афикси към неизменяеми основи и корени

агнация – лат. роднинство по бащина линия

агностик – гр. “непознат”; скептик, невярващ

агностицизъм – гр. “знание”, предполагане

агон – гр. “състезание”, надпяване на хоровете в древна Гърция; напрежение, емоция, мощ и сила; избликнала от противоречие енергия

агония – гр. “борба, усилие”; финални предсмъртни изблици на живот; предсмъртни мъки

агора – гр. “площад”; фокусно обществено място в древногръцките полиси /Атина/

адаптация, адаптивност – лат. “приспособяване”; пригодяване, донаждане, нагаждане

адем, едем – библ. Рай /градина/; земен рай

адепт – лат. “спечелен”; предан привърженик, последовател

адитивно – лат. което се прибавя

адмиратив – фр. “възхищение”; стилистично средство, преизказната форма в изречението

адмирация – лат. “възхищение”, поздравление, одобрение

аед – древногръцки професионален певец-поет

азбука – стб. “аз, буки, веде, глаголи, добро, ест”; всички букви за писане на даден език, буквено писмо /пиктография/

айтис – лат. “аетос”, орел; състезание между акини – казахски или киргизки народни певци, самородни поети-импровизатори

акаталектически стих – гр. “несъкратен, пълен”, в който последната стъпка е пълна /както трябва/; класически завършено

акварел – ит. водна боя; картина с водна боя; ефирна, лека инструментална пиеса

акламирам – лат. “викам”; приветствам, одобрявам; поздравявам шумно нещо и някого

акмеизъм – гр. “акме”, висша степен на нещо, разцвет; адамизъм, кларизъм

акромонограма – гр. “краен сам буква”; похват, в който краят на стиха или римата е начало на новия /полени – ни, , кажи им да помнят – да помнят, звън – в сън/

акроним = абревиатура; гр. “остро, горно, крайно, най-високо име”; буквено съкращение

акростих – гр. “краен ред”; стихотворение, стихова форма, в които началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу /по-рядко обратно/, образуват думи или изречение /обръщение, лозунг, името на автора, на неговата любима, отговор на въпроси в стихотворението и др./. При абецедариума началните букви следват реда на азбуката

аксиологичен – гр. “достоен”; идеал против материя /социология, етика, естетика, религия/

аксиоматичен – лат. очевиден, истински, не се нуждае от доказване; всеизвестен; основен

акт – лат. “извършен”, драматично действие

актуален – лат. “сегашен, навременен, фактически съществуващ”

акузатив – лат. “винителен падеж”

акумулирам – лат. “натрупвам” /сила, капитал, енергия/, събирам, съсредоточавам

акупунктура – лат. “игла пробождане”; вид иглотерапия и нервно-оперативно лечение

акуратен – лат. точен, изправен, старателен, уреден

акут – лат. “остър”; остро ударение; арсис

акутен – лат. “остър”, належащ, бърз;  внезапен, силен, за бързо лекуване; с остро ударение

акцелератор – нем. ускорител, катализатор

акцелерация – нем. “ускорение”; ранно и динамично изпреварване на поколенията

акцент, акцентиране – лат. “ударение”; особено произношение; графическо ударение; авторска оригиналност; заострено внимание върху образ, събитие, качества, изнасяне напред

акцентен стих – акцентира ритмично интонационно-емоционалните ударения

алба – прованс. “разсъмване”, утринна лирическа песен, когато влюбените се разделят след нощта; вид серенада

албум – лат. “албус”, бял; тетрадка  за писане на спомени и посвещения; класификатор на снимки; вид любителски лексикон

алеатор – лат. “играч със зарове”, комарджия, рискувач

алеаторика – съобразяване с моментната случайност, перманентна смяна на похвати /модернистично западно течение/

алегория – гр. “иносказание”; смислова фигура, образ, който се възприема не в конкретно, а в преносно, обобщаващо значение; чрез конкретни образи се изобразяват отвлечени понятия /говори се едно, а се разбира друго. Пр.: в художествената литература – "Чумата" от А. Камю, басните на Ст. Михайловски; в публицистиката, изобразителното изкуство/

александрийски стих – дванайсетсричен шестостъпен ямб /На всички покрай нас привличаше очите/

алигат – лат. “прикрепвам, привързвам”; литературно произведение-продължение на друго по сюжет /в поредица/

алиенация – лат. “отчуждаване”; отчуждение, дистанцираност

алилуя – евр. “хвалете бога”; маслиново масло, олио; край, финал, завършек

алитерация – лат. “към буква”; повторение на еднакви или близки съгласни  звукове. Пр.: “Гарванът грачи грозно…”/Хр. Ботев/; разновидност на консонанс

алманах – гр. “образи на луната”; сборник във връзка с период от време; забавен календар

алогизъм – гр. “неразумен, безсмислен”; стилистичен похват с умишлено нарушаване на логическата връзка между думите; съчетание от взаимоизключващи се понятия, което лежи в основата на народните гатанки и пословици, афоризми и парадокси  /“Коса има, глава няма; Който не работи, не трябва да яде”/, често с комичен ефект

алограф – гр. “друг пиша”, чужд почерк в противоположност на автограф

алоним – гр. “друг име”; вид псевдоним, който е име на друго действително и в повечето случаи известно лице /Марко Поло – Ячо Кабаивански/

алтернанс – фр. “редуване” на рими, които са различни по място на ударение в последователните стихове /“Аз умирам и светло се раждам – разнолика нестройна душа…” из “Черна песен” – Д. Дебелянов/

алтернатива – лат. “редуващ се”; необходимост да се избира една от две възможности

алтернация – лат. “редя се един след друг”; последователно сменяне, редуване; на звукове в основата на една дума или редица думи от един и същ корен /чех - чешки, мириша - мирисах/

алтруизъм – англ. “друг”; саможертвеност и несебичност; противоегоизъм; хуманизъм

алфабет – старогр. “азбука “

алфавит – новогр. “азбука”

алюзия – фр. “намек”; реторична фигура, загатване за събитие, творба, герой, образ, място…

амалгама – смес, смесица от различни неща; метали /злато, сребро/ и живак

амбианс – цветови фон, предразполагаща тоналност

амбивалентност – неопределеност, двузначност; съчетаемост с всичко

амбра – восъкообразно, благовонно вещество

амвон – издигнато място в храм за проповед

амплификация – лат. “увеличаване”; стилистична фигура за натрупване на повторения: анафори, антитези, хиперболи, сравнения, градации

ампутация – лат. “отрязване”, премахване; операция на крайник или органна част /хирург./

амулет – лат. “отблъсквам”; кутийка, магически предмет за предпазване от болест и беди

амфиболия – гр. “двусмислица”; двусмисленост на израза /Пр.: Неговата коса е остра/

амфибрахий – лат. “кратък от двете страни”; 3-срична стихотворна стъпка; вид стихов ритъм.  старогръцкото стихосложение А. е последователност от кратка, дълга и кратка сричка; илаботоническото стихосложение – от неударена, ударена и неударена. Бива: двустъпен /Ти смътно се мяркаш из морната памет/, тристъпен /Надоле! Надоле! Надоле!/, четиристъпен /Една е у майка, на братя седмина/, петостъпен /И чудни легенди народът разказвал с любов/, шестостъпен /Зелената вечер умира. Там бухал в раздолите буха/

анаграма – гр. “назад буква”; разместване на букви или срички за получаване на нова дума от изходна /Ирелав Вонави/

анадиплозис – гр. “удвояване, извитост”; реторичен похват – повторение на част от изречение, стих или дума в началото на следващото изречение; вид анастрофа и акромонограма, трудно личат

анаколут – гр. “непоследователност”, несъгласуваност; стилистичен похват за пропускане на думи или нарушаване правилната конструкция на израза; граматически неправилно съгласуване на думите /…/; вид апосиопеза

анакруза – гр. “отстъпление, теглене назад”; встъпителна неударена сричка в стиха

аналекта – гр. “избран”; сборник с избрани произведения на даден автор

аналема – гр. “височина, издигнатост, база на слънчев часовник”; карта на небесното кълбо

анали – лат. “аналос”, летописи; митове и легенди; хроника на исторически събития

анализ на творба – гр. “разлъчване, разлагане”; метод на тълкуване, разбор и изследване

аналогия – гр. “сходство, еднаквост, съпоставяне, съответствие”; вид паралел, паралелизъм

анапест – гр. “обърнат назад”; 3-срична стихотв. стъпка; вид стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение е последователност от 2 кратки и 1 дълга сричка, в силаботоническото – от 2 неударени и 1 ударена. Бива: двустъпен /О, неволя – да крееш/, тристъпен /Да живееш, да бдиш, да твориш/, четиристъпен /Пъстрополата есен умира на двора/, петостъпен /Колко дена го били? – Ни дума, ни вопъл, ни стон/, шестостъпен /Ти наш кръвен баща, наш народ, леле стар непокорен бунтовник/ и много рядко в повече

анастрофа – гр. “разместване”; спирално повторение на думи и изрази

анатема – гр. “назад идея”, проклятие, ограниченост; разрив; отлъчване

анафора – гр. “изнасяне”; стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на 2 или повече стихове, строфи или изречения. Пр.: /"Запей и ти песен такава / запей ми, девойко, на жалост"/

анахронизъм – гр. “не към времето си”, отживелица;  неправилно смесване черти на две епохи; вид ретроградност

анациклически стихотворения – гр. “назад кръг”; с една и съща огледална мисъл; вид антиметабола /“Две хубави очи” на П. К. Яворов/

ангажирана литература – фр. “обвързаност”; термин и призив на Жан Пол Сартр за злободневност /както популярното му: “Адът – това са другите!”/

ангро – фр. “на едро”; без оглед

анекдот – гр. “неиздаден”; кратък фолклорен разказ с хумористично съдържание и въздействие, често за характерен епизод от живота на известна личност. Първи анекдот – "Тайна история" /около 550-55/ на византийския писател Прокопий Кесарийски

анемичен – гр. “не кръв”, малокръвен; слаб, безжизнен

анжамбман – фр. “пренасяне, прекачване” на част от фраза от един стих в началото на следващия; несъвпадение на синтактична и метрична единица в стихосложението. Изречението или друга синтактична единица не завършва в края на стиха, а преминава на следващия. Характерен за белия и свободния стих, за стиха в драмата и в наратива

анималист – лат. “анимал”, животно; автор, който доминиращо твори сюжети за животните

анимизъм – лат. “anima”, душа, дух; представа за одушевеност на природата, вяра в духове и Силата; връзка с мистичното

анимус – душа; въодушевление, живост, енергичност

аноним – гр. “без име”; който не се подписва под своя творба; псевдоним, лъжливо име; творба без афиширано авторство

анонс – фр. “кратка обява, известие”; съобщение, нотис

анотация – лат. “бележка”; сбито изложение на творба, с оценка, препоръки; рекламно представяне; вид анонс

ансамбъл – фр. “съгласуваност”, съвместно изпълнение; художествена съгласуваност; състав от изпълнители

антагонизъм – гр. “състезание, съперничество”; непримиримо противоречие и борба на противоположности; враждебност, непримиримост

антецедент – лат. “който предхожда”; предходен факт в живота, факт; пред езикова единица

антигравитационо – лат. срещу земното притегляне

антидот – гр. “противоотрова”

антиквар – лат. “старинен, древен”; търговец или любител на стари книги, предмети; букинист; събирач на вехтории със стойност /различно от клошар/

антиклимакс – гр. “против стълба”; низходяща градация /Пр.: оръдия, автомати, коси и търнокопи, кирки и лопати/

антиметабола – гр. “обратно промяна”; стилистично средство, думите на 1-я стих се повтарят в обратен ред във втория, симетричност на изреченията; анацикличност. Пр. “Две хубави очи”      /П. К. Яворов/

антиномия – гр. “против име”; противоречие между два положенияр признавани за еднакво правилни и верни

антипатия – гр. “против страдание, болест”; чувство на неприязън или отвращение

антипод – гр. “против крак”; напълно противоположен /обикновено отрицателните герои/

антиспаст – гр. четирисложна, шествременна стъпка между две кратки или ямб и хорей

антиспастично – гр. “против спазъм”; такова лекарство

антитеза – гр. “противопоставяне” – стилистичен похват за свързване на противоположности: /“буден”– спящ, силен – “слаб”, “сложен”– прост, болен – “здрав”/

антифраза – гр. “против израз”; думи и изрази с противоположно на основното значение /за слаб – Юнак!, за страхлив – Герой!/

антиципация – лат. “преди взимам”; предусещане, предугаждане; преждевременно настъпване на нещо, изпреварване на събитията; съждения преди опита и наблюдението; чужд на акорда тон /фалшивост/

античност – рус. старогръцката и староримската епохи, и техните: строй, изкуство, култура; класическата древност

антология – гр. “събиране на цветове”; сборник отбрани по обща идея литературни произведения; вид алманах

антоним – гр. “противоиме”; дума, противоположна на друга /любят и мразят/

антономазия – гр. “преименуване”; стилна фигура, при която нарицателно име се заменя със собствено, което е широко известно за обозначаване на лица с определени качества или която се състои в описателно обозначаване на известно лице с представа за събитие, проява, предмет. /Пр: Отело – вм. ревнивец, Ксантипа – лоша жена, Дон Жуан – женкар; “победителят при Аустерлиц” или “битият при Ватерло” – вм. Наполеон/

антрефиле – малка статия за вестник; кратък публицистичен жанр на злободневна, актуална тема и в критичен дух; 

антропоморфизъм – гр. “човек слово, знание”; развит анимизъм, при който на предмети и сили се приписват човешки качества; природните сили и божества в човешки образи /митическите песни/

антропонимика – гр. “човек именуване”, дял от ономастиката, който изучава етноса на личните, фамилни имена, прякори; просопография

апатия – гр. “страдание, чувство, вълнение”; безразличие към всеки и всичко, равнодушие

апелатив – нарицателен; съществително нарицателно име

аперцепция – лат. “при разбирам”; осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото; ясно схващане; бистра визия

апликация – лат. “прибавяне, присъединяване”; стилистичен похват за въвеждане на изрази- клишета в текста, но с променен вид; вмъкване на привнесени чужди цитати и отрязъци мисли; вид колажиране

апограф – гр. “препис” от оригинала, точно копие; при установяване автентичността на творение, художествен или научен текст

апокалипсис, апокалиптика – гр. “откровение”; Откровение на Йоан Богослов е една от книгите на Новия завет, най-древна христ. лит.; мъчително, непоносимо положение; ужас; произведение за края на света; връзка с абадон /староевр., унищожение, Сатана/ и армагедон

апокопа – гр. “отсичане”; изпускане на звукове в края на думата, вид елизия  /нал’ тъй?/

апокрифи – стгр. “таен, скрит, незаконен”; легендарно-религиозни съчинения, отричани от църквата като официален ръководител на културния живот през средновековието,поради еретичните елементи в тях. През елинизма А. се наричат книгите, достъпни за малък кръг посветени лица. По-късно А. означава забранена книга, отречена, подлежаща на унищожаване. Главни източници на апокрифната книжнина са староеврейските и раннохристиянските устни и писмени легенди и дуалистични учения на източните народи – манихейство, месалианство, павликянство. Оказват влияние върху формирането на богомилската идеология и книжнина, въздействат силно и върху българския фолклор. Апокрифната литература прониква у нас в 10 в.

аполог, апологет – гр. “дума, слово”; защитник, страстен привърженик; апологията е възхвала; одаичност, дитирамбичност

апологема, апологетика – защитна реч; безрезервна възхвала, която достига до предвзетост, хвалене; оправдано “преекспониране” на качества, близо до сервилност

аполон – върховен бог на изкуствата в Древна Гърция

апосиопеза – гр. “замълчаване”; внезапно замлъкване, недоизказване, от вълнение и наплив на чувства, отбелязва се с многоточие…; вид анаколут

апострофа – гр. “отклонение”; реторична стилистична фигура – неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевени, като към одушевени

апострофиране – гр. репликиране, прекъсване на говорещия; словесни атаки, нападки

апотеоз – гр. “обожествяване”, възпяване на възвишеното, героичното; висша апология; добър финал; възхвала за вечност

апотропейна функция – гр. с цел прикриване на женски полови органи

апофазия – гр. “въпреки изказано”; стилистично-поетическа фигура; отричане на вече изказаното от автора; съждение и опровержението му

апояндо – исп. техника на свирене, “опирайки се”

априори – лат. “по рано”; независимо от опита и фактите; предварително, отнапред; преди сетивното; пред чувството и възприятието

арабеска – фр. “арабски”; стилна миниатюрна творба, като мотив в резба; вид фреска, симетрична стилизация на цветя или геометрически фигури върху камък, дърво /маврите/

арамейски език – вече изчезнал, езикът на Христос

арбитър елегантиарум – съдия на изящността, съдник на изящния вкус; вж. интер парес

арго – фр.“наречие”; таен, престъпен говор /декласирани елементи/; професионален език, характерен само за отделен занаят и учени; жаргон

ареал – лат. “площ”; гранична област на разпостранение на определени вид или явления

ареола – лат. “малка повърхност”; светлия кръг около луната; кръгчето около мамилата /зърното/ на гърдата

аретология – гр. “добродетел”; наука за добродетелта и чудотворството, изцелението, смеха

ариаднина нишка – Ариадна, дъщеря на критския цар Минос, спасила митичния герой Тезей, като го снабдила с кълбо, което той размотал и по нишката успял да излезе от омагьосания лабиринт; способ за разрешаване на много труден въпрос, ръководна мисъл

аритмия – гр. “липса на ритъм, неритмичност” в силабо-тоническото стихосложение чрез ударение; “прескачане на сърцето”

армагедон – краят на всичко /Библия/; апокалипсис; староевр. Абагон /символ на унищожение, главатар на дяволите/

арсенал – араб. учреждение-склад за оръжия; запас словесни средства за борба и защита

арсис – гр. “повишаване” на гласа, акцент, ударение върху една сричка  /ямб - 1, хорей - 2, анапест - 3/; акут

арт, арс – лат. “изкуство”

архаизация, архаизми – гр. “остарялост, стари думи”; стилизация; във фразеологията

архетипна критика – подход в литературната критика, свързан с понятието архетип /начало образец/, което се среща в античната философия със значение праобраз, идея; Архетипът действа там, където съзнанието е безпомощно, и се разрушава при опит да се осмисли преживяването. Той е архаично интуитивно /безсъзнателно/ средство за ориентация в света. Арх. критика анализира сънища, митове, приказки или други писмени фиксации на фантазията, както и произведения на изкуството. Представители: З. Фройд и К. Г. Юнг, в литературата – Н. Фрай, М. Боткин, Е. Касирер

архив – гр. “стар”; съвкупност исторически ценни книжа и материали за отминали дейности

архитектоника – гр. “главен строителство”; строеж, съотношение между основните части на литературен текст

асиндетон = гр. “безсъюзие”

асинхрон – гр. “не едновременен”; разминаване на говор с оптическата артикулация

асонанс – лат. “призвучие”; многократно повтаряне на гласни звукове в съседни стихове за постигане на музика, напевност

асоциация, асоциативност – лат. “съединяване, свързване”; логически реакции с текст, въображение; вид фантазия по съседни представи; доброволно обединение, съюз

аспект – изглед на нещата, положение

аспирация – лат. “духане”; стремеж, домогване към нещо; придихание; изсмукване въздух

астатичен – лат. “неустойчив”; литературата е астатично изкуство, образът не е устойчив, статичен; статични са: живописта, скулптурата, архитектурата, приложните изкуства и др., с устойчив образ

астеизъм – гр. “изтънченост, тънка шега”; стилистичен похват – чрез ирония се изразява остра критика, похвала в присмех и обратното / “Да, бе, голяма работа си!”/

астенично – гр. “без сила”; безволево, болнаво, отпуснато /астенични изкуства: поезия, живопис, драма/; анемично, без живец

астрофично стихотворение – гр. “не строфа”, не е разчленено на строфи, често е поема

атавизъм – лат. “прадядо”; първичност, връщане към отживяло, отживелица; такива черти

атеизъм – гр. “не бог”, отричане съществуването на Бог, религии и църквата

атрибуция – лат. “принадлежност”; установяване авторството на анонимна или псевдонимна творба; легитимиране на творчески продукт

атрофия – гр. липса на храна, линеене

аудиенция – лат. “слушане”; прием от височайша особа или държавен глава на лице, което трябва да бъде изслушано след специална акредитация /дипломат/

аудитор/ия/ – лат. “слушател”; публика, зрители, слушатели

аукцион – нем. “наддаване”, публичен търг, разпродажба на ценни предмети на изкуството

аура – гр. “полъх”; симптом преди епилептичен припадък, мигрена, астма, истерия; мирис; полъх от краката; преносно - излъчване

аутизъм – лат. “себе си”; пожизнено разстройство на развитието на мозъчните функции, неадекватно възприемане на това, което се вижда, чува и усеща; изключителни затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията с останалите хора; лишеност от най-важната страна на човешкия интелект – способността за организиране на знанията и използването на натрупания опит; възпрепятствана ориентация в обкръжаващата среда и неприсособление към нея

аутодафе – порт. “акт на вярата”; публично изгаряне на клада на еретици, книги или картини

аутсайдер – англ. обречен на неуспех при класиране; без силни позиции в обществото

афект – лат. “при правя, върша”; силна душевна възбуда, бурна емоционална реакция /често с помрачаване на съзнанието задълго/

афереза – пропускане на звуци в началото на думите /Хасково – `Асково/; центростремление

афинитет – нем. “психическо родство, близост”

афиширане – фр. демонстриране публично, парадиране, преекспониране, “показване”

афоризъм, афористичен стил – гр. “определеност”, мъдрост; остроумна обобщаваща мисъл в лаконична, запомняща се форма. Афоризмът е фолклорен /поговорка, пословица/ или авторски /максима, сентенция; Ф. де Ларошфуко, Б. Паскал, О. Уайлд/; ограниченост

бадж – англ. контрална табелка с легитимация на служител

бак стейдж – англ. “backstage”, зад сцената

балада – фр. “танцувам, играя”; 1/ Жанр във фолклора и в худ. литература с фантастична, героична, историческа или социално-битова тематика; в стихова реч; 2/ В музиката – народна хороводна, по-късно повествователна песен, с легендарно-епично или приказно-фантастично съдържание /в средновековна Западна Европа/, вокална творба върху балада, обикновено в свободна форма; инструментална пиеса с епичен или фантастичен характер /често с програмно съдържание/

барбаризми, варваризми – лат. “чужд”; чужди думи в националния език /чуждици/

бард – келтски “певец”; древен народен поет и певец у галите, шотландците, бретоните и ирландците /Боб Дилън, Владимир Висоцки, Булат Окуджава, Дийн Рид, Виктор Хара, Хари Белафонте/

барелеф – нисък релеф, изъкнало скулптурно изображение

басня – кратко епическо алегорично произведение с поука и изводи, герои животни; бестиарий; остроумна творба за животни с човешки качества

баталист, батално – фр. “битка”; на военна тематика

беатизация, беатификация – лат. “честит, блажен”; провъзгласяване за честит и блажен, под светец като функция

беграунд – англ. заден план, фон; представяне, база

безапелационност – неумолимост, безвъззивност /без обжалване/; грубост, безпардонност

безпрецедентно – лат. “без предшестващ”; напълно неочаквано и без аналог до момента

безсъюзие = гр. “асиндетон”

бейт – двустишие = въпрос и отговор – 1 завършена мисъл /“Финдли” Р. Бърнс/

бекрия – пияница

белетлистика – фр. “изящна литература”; ощо название на худ. епични творби, художествена проза

бенефис – фр. “благодарение”; театър, чийто приход е в полза на някой артист; честване на артист; вид рецитал или промоция

бестиарий – лат. “звяр”; вид литературна творба, при която се рисуват зверове с алегорично значение; тъждествено на басня

бестселър – англ. “продаван най-много”

библиофил – гр. “книга обичам”

биенале – международна изложба-конкурс на 2 години /изобр., прилож., кино и др./

билборд – англ. “топка, записка; обшивка”; рекламно пано с внушителни размери

бинарен – двоен, двойнствен

бинди – третото око на Шива /при челото в Индия/

биография – гр. “животопис, животоописание”; биографичен метод на Сент Бьоф /1804-1869/; “Стилът – това е човекът!” /Бюфон/; “Биографията не е от значение…” /Тери Игълтън/

битеизъм – лат. “двубожие”

благоволение – добра воля; желание, оказване на чест и почит; вид  говеене

благоговение – безмълвна дълбока почит и уважение; вид говеене

благозвучие /римуваност, мелодия/ на стиха = евфония

благопристойност – благородство, смиреност, скромност

блаженствата: 1/ Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 2/ Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 3/ Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 4/ Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 5/ Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 6/ Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 7/ Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 8/ Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 9/ Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата /Матей 5: 3 – 12/

блам, бламиране – снемане доверие, сваляне от пост; укор, поругание, охулване; възпиране

блюстител – бди за спазването на закони, норми; пазител

блюстител – пазител, пазач, страж, съблюдател; блюстител на законността (conservator legis)

бомбастичен израз – фр.“надут, пресилен”; натруфен, претенциозен; ползват ги самохвалци и лъжци; парвенюшки “остроумия”

бомонд – фр. “висше общество”, аристократичен кръг; англ. “хайлайф”

бонвиван, бован – фр. “bonvivant”, веселяк, гуляйджия; широка душа

бонификация – фр. “освобождавам от дълг”; подобряване на качеството на нещо

бонифицирам – лат. “добър правя” /бонус фацио/; подобрявам, правя по-качествен                     

бохем – фр. циганин от Бохемия, скитник, чергар; безгрижен човек, който не се безпокои за утрешния ден; материално неосигурен, но с весел, гуляйджийски, понякога и разгулен живот

бра – стенен свещник

брахиколон – гр.“състоящ се от кратки членове” стегнати думи, изрази, словосъчетания /Гео Милев “Септември”, Никола Фурнаджиев “Конници”, Валери Иванов “Ноември 1989-а”/

брахиология – гр. “кратък слово”; замяна на по-дълъг израз с по-кратък. Пр.: Народът се бори за мир /спокойствие, ред, сигурност/

брейнсторм – англ. “мозъчна буря”, атака; главоблъсканица; състезание за бързо мислене и светкавични отговори на въпроси

брифинг – англ. пресконференция; традиционен отчет за дейността пред медиите

будоар – обзаведена тоалетка на жена

букаи – тур. желязна верига за краката /спъване на кон/, окови; пранги

букинист – фр. продавач или търговец на стари книги; антиквар

булевард – фр. “широка улица”; булевардната литература отразява този живот

бум – сензация, шум

буриме – фр. “римувани краища”; стихотворение, написано по предварително зададени рими

бурлеска – ит. “шега”; 1/ В лит. е пародийно-комичен вид поезия, в който комичното произлиза от контраста между темата и нейната интерпретация /проста тема на висок стил или обратното/; 2/ Музикална пиеса с грубоват хумор или шеговит характер; част от циклично произведение

бутафория – ит. “изхвърлям вън”; наподобяващи истинското; украса за витрини; фалшив блясък; често синоним на самодейност

буукросинг – англ. “книга пускам”; практика на Окфорд свободно да се оставя книга на свобода вън /по пейки, стълбища, парапети и т.н./; небрежно подтикване към четене

буфонада – ит. “шега”; комедия с ирония, изопачаване, пародия, сатира; смешна импровизация; вид клоунада

бърчини – грижи

бюлетин – фр. “официално известие” за актуално събитие; библиографско периодично издание; вид комюнике

бял стих, бели стихове – англ. “blank vers”, изтривам, унищожавам; астрофични неримувани, стихове със заличени рими, но притежават размер /ямб, хорей и т.н./ и своя “вътрешна музика”, различно от свободен стих /vers libre/; образци: Шекспир, Байрон, Шилер, Жуковски, П. П. Славейков, Яворов

вазектомия – стерилизация на мъжа

вакханка, вакханалия – от Бакхус /бог на виното/, разпусната жена, лека; тиада; менада

вандализъм – нем. безогледно ограбване, разрушаване на културни ценности; варварство

вапцани – боядисани

вариант – лат. “променящ се”; избор; път; промяна

вариация – изменение на основната тема

вегетиране – лат. “ободрявам, оживявам”; затихнал живот, оскъдица; без духовни интереси; тлеене; “тъпчене” на едно място; “сивота”

веда – санскр. “знание”; най-старите произведения на древната индийска литература – ХV в. пр. н. е. /Пр. “Веда словена” - "Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха" с 23809 стиха в ІІ тома, Белград, 1874 – Стефан Веркович /босненски сърбин/; “Песен за нибелунгите” – германския епос, с 9776 стиха/

вендета – ит. “отмъщение”; война, избиване, кръвопролитие

вер либр = фр. “vers libre”, свободен стих; модерно стихосложение, с отделни бегли белези на класическия стих, с незадължителни: ритъм, строфи и рима; араб. “шиар хурр”

вербалност – глаголност, дума, устен, словесен

вербуване – нем. набирам хора /войници/ за работа, привличам някого за доброволна кауза

вернисаж – фр. “лакиране”; първият ден на художествена изложба или предхождащият го    нарочен оглед на поканени специалисти и гости преди официалното откриване

версификация, версификатор – лат. “стих правя”; стихоплетство, стихосложение; умение за писане на стихове; стихоплет, посредствен поет, който владее съвършено техниката, но няма творческа мощ

версия – лат. “променяне”; истина; вариант на вече известно, ново тълкуване

версус – лат. “стих”; отделен ред от стихотворение /Аз искам, сестро, тук да загина!/

ветатив – глаголна форма на забрана

вето – забрана, сприране на решение

видове редакции на текст: плеонастична /гр.“плео”, повече, словоизлишество, словоизобилие/  чрез допълване с епитети /украсяващи, необходими, екстремни и контрадиктурни/, сравнения, повторения  анафора, мезофора, епифора, спираловидно повторение, еуфония, какафония, алитерация, асонанс/; брахиологична /гр.“брахос”, съкратен, къс, срязан/ чрез съкращаване, пропускане на думи и звуци: афереза /в началото – Асково, вм. Хасково/, синкопа /в средата – к во, вм. какво/, апокопа    /в края – йощ, вм. още/; тропова /гр. “троп”, израз, дума, морфема/ чрез заместители /корелати/ от двата вида тропи: метафорични /персонификация, олицетворение, анимализация, алегория, хипербола, литота, ирония, сарказъм, оксиморон, прякор, перифраза/ и метонимични /синекдоха, сингуларизация, плурализация, антономазия, параномасия/; еналагична /гр. “еналаго”, разместване/ чрез инверсия, еналакса или хипербат /стилов “прескок” на думи/

визион – фр. “видение, сън”; комбинирана снимка на сън, спомен в асоциация, ретроспекция

визия – гледане, изглед, видение, идея, представа /книж./

викарий – лат. папски наместник, заместник; помощник

виреле, вирле – строфа от 6 стиха, в среднов. френска поезия; малка стара френска поема с 2 рими и рефрен, сходна на рондото

виртуалност – годност, може да се прояви, възможност

висок стил – постижение на класицизма, разграничава се от разговорната реч = стилизация; система от определени езиково-изразни средства на висш жанр, често пародия; спец. науч. лексика, чуждици

високопарен – рус. “тържествен, надут”; натруфен, предвзет, маниерен, с “гръмки” фрази

витяз – рус. “юнак, герой”

виц – нем. “остроумие, шега”; вид къс анекдот; устно предадена, шеговита комична случка

влъхва – магьосник, мъдрец, разбойник и крадец

водевил – фр. долината Вир; забавна анекдотична комедия, която не задължава с дълбок сюжет; дълъг, шеговит разговор

вокална алитерация = асонанс = лат. “гласна към буква”; повтаряне на гласни звукове в съседство; музикалност на стиха

волеизява – израз на волята, желание за показ

вулгаризъм – лат. “долен, прост, груб”; съответно неприлични нелитературни думи; просторечия; краен жаргон

възклицание – възторг, дълбоко вълнение, гняв, страдание, състрадание, изненада, внезапно чувство; изразяване чрез междуметия и частици

върнаут – англ. прегаряне

въртоп – водовъртеж; остар. свърталище

гавазин – въоръжен пазач, телохранител

ганти – ост. ръкавици; роден с ганти – роден с късмет /по Лилиев, Вазов/

гардиране – омекотяване, посрещане на удар, туширане, улавяне, предотвратяване

гег – шега, комичен ефект, къса смешна сценка; скеч

генеалогия – изучава родови връзки, родословия; данни за родство и произхода на индивид и група; построяване на “родово дърво”; родова памет

генезис, генеза – лат. “раждане, призход”; история на зараждането и развитието на нещата и явленията; генеза; произход, възникване, зараждане; генеза; Първата книга в Библията; битие

генератор – лат. “родител”; произвеждащ, раждащ енергия

генерация – раждане, поколение, потомство, зараждане

геноцид – лат. “убивам”, масово изтребление на хора

герак – ястреб

геронтология – гр. “старец наука”; медицински клон за проучване на остаряването

главоломно – много сложно и мъчно

гладиатор – лат. “gladiatores” е наименование на роби, престъпници или военопленници в Древния Рим, които се сражават помежду си или с диви животни за забавление на публиката; атрактивен боец; храбър воин

глайд – англ. кратък преходен звук, между два трудно съчетаеми; “Й”

глисандо – исп. меко приплъзгване по струната, легато

гном, лилипут – джудже, хипофизно неразвит, дребен на ръст човек; пигмей; пигмоид

гнома – гр. “назидателна мисъл, мнение, сентенция” с дидактичен характер

говеене – не ям блажно, постя; изобщо не ям, тримиря; мълча като израз на почит към свекър, свекърва, кум и др.

горолом – буен вятър; място в гора, където дърветата са повалени от вятъра

готика – вид диаболизъм; страхотия, гротеска, кървавост, ужас; архитектурата – остри ъгли

гравитиране – привличане, клонене, кръжене около нещо, стремление

градация – лат. “постепенно издигане”, засилване на чувството; фигура на речта: постъпателно увеличаване /възходяща градация/ или отслабване /низходяща градация/ на изразителността. Пр.: "стреснат, трогнат, очарован" /Хр. Смирненски/

графоман – гр. “пиша лудост”; бездарен писател, който пише много, но творбите му не струват; маниакален автор на творби

грация – финес, мекота, елегантност, изящество; етикет на култура

гризетка – фр. “сива, със сиви дрехи”; обикновена безлична жена; лека жена

гротеска – ит. “пещера” /Grotta, грот/; подземията в Рим; чрез хипербола и деформация се подчертава комичното; орнамент – причудливо преплитане на фантастично и декоративно при резби; карикатура

гръндж – англ. неглиже; свободно, небрежно, без докарване; както се държи вкъщи; непукис

давление – манипулиране, влияние

дадаизъм – фр. неясно, несвързано детско бърборене; детски език, безсмислена поезия; адекватно на нонсенс; нихилизъм, цинизъм, абстрактност

дактил – гр. “пръст”; вид трисричен стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение – последователност от 1 дълга и 2 кратки срички, в силаботоническото – от 1 ударена и 2 неударени срички. В съчетание с други ритмически стъпки /спондей и хорей/ античният дактил е основа на разнообразни стихотворни размери: хекзаметър, пентаметър, Алкеева строфа, строфа на Сафо и др. Бива: двустъпен /Моите спомени, птици в нощта/, тристъпен /Някога тука залутан/, четиристъпен /Плахи звездици в небо потъмняха/, петостъпен /Нека ме шибат и брулят неверните бури/, шестостъпен /Бистрия въздух и нивите с тежък косичник от злато/

далян, талян – неподвижна мрежа за риболов, морско ограждение с мрежи, рибарник

дарование – дарба, талант

де юре и де факто – съгласно с правото, по право, по закон; съгласно фактите

дебаркирам – слизам от кораб, правя десант; сквалям войска на брега; разтоварвам кораб

дебил – лат. “слаб”; дебелокож, непукис

дебют – фр. първо излизане на сцена или пред обществото; начало на партия шах

девалвация – лат. “де валор”, без стойност; обезстойностяване, понижение на паричния курс; инфлация на ценностите

девиантност – лат. “отклонение път”; отклонение, смяна на посоката в развитието, поради необходимостта на условията

девиз – фр. “призив”; късо изречение с ръководна мисъл; надпис на герб; ръководно начало

дегустация – лат. “проба”; опитване, пробване на напитка или ястие; вид дестинация на продукта; добиване на нюх

дедукция – лат. заключение от общото към частното; обратно на индукция

дежавю – фр. “вече видяно”, познато, излъчено, показано

дезертиране – лат. “изоставен, пуст”; бягство от войската и от бой; неизпълнение на службата си; предателство

декадент, декадентство – фр. “упадащ, упадък”; антиреализъм; отчаяние, сантимент, песимизъм; сплин; наименованието "декаденти" идва от едно стихотворение на Пол Верлен: Je suis l'empire a la fin de la decadence - Аз съм империята в края на нейния упадък.

декапитация – лат. “обезглавяване”

декламация – лат. упражнение в говорене; възпроизвеждане наизуст; фалшиво говорене от друг; изкуствено рецитиране

декларативност – лат. “заявявам, съобщавам”; нехудожествена помпозност, фразьорство; прякост; откритост

декори – пресъздаване на обстоновка, природен фон, завеси, рисувани макети и др.

делириум – лат. болезнено бълнуване, лудост, несвест; делир

демагогия – гр. “народ водещ”; лицемерие, измама на обществото чрез обещания

демонизъм – гр. “дявол”; вид диаболизъм; изобразяване на страшното, тъмното, зловещото, видения; сатанинското

денди – англ. прекалено изискан светски човек, който следи извънредно много модата; конте

дерайлиране – излизане от релсите; отклонявам се от правия път в живота, тръгвам по лош път; преобръщане на композиция с вагони

деребей – тур. потисник, тиранин, самовластник; своеволен турски феодален управител; деребействам – тур. своеволнича, вилнея – с обществена властвласт и средство

десетте божии заповеди – 1/ Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене, 2/ Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, 3/ Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог…, 4/ Помни съботния ден, за да го освещаваш; шест дни работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа…, 5/ Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, 6/ Не убивай, 7/ Не прелюбодействай, 8/ Не кради, 9/ Не лъжесвидетелствай против ближния си, 10/ Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти

дестабилизиране – разклащане на устоите, нестабилност

дестинация – представяне на продукт, вид презентация, публична “дегустация”

деструктивен – лат. “разрушавам”; рушителен, злокачествен

деструкция – лат. “разрушавам”; разпад, разруха; разваляне, разрушаване на нещо

детайл – фр. “подробност”; аналогично на фрагмент

детерминант /а/ − лат. “определям”; от основно значение; основен определител
 деус екс махина – лат. “бог от машина”; механизми в древногръцкия театър за внушителност и респект на публиката

дефиле – фр. “редица”; тържествен марш пред някого; тесен и дълбок планински проход

дефиниране – научно определение

дефинитивен – лат. “определен”, окончателен, установен

дефицит – лат. “липсва”; превес разходи над приходи; по-малко от установеното; недостиг

дехуманизация – лат. “без човешки човек”; неверие в човека, развенчаване на мита за мощта му; обезчовечаване

джентълмен – англ. “нежен мъж”; изискан в държанието си човек, с красиви възпитание и обноски; галантен и благороден към дамите

дзем-сешън – англ. съвместно свирене, среща на разностилови групи и музиканти

диаболизъм – литературно течение, маниер в литературата, чиято естетика се гради върху представяне на ужасното, парадоксалното и ирационалното, “дяволското начало” у човека, злите сили, които го направляват /огледало, портрет, часовник, Сатаната, смъртта, нечистата сила, гробище, кръстове, изчадия, уроди/

диагностика – гр. “разпознаване”; разпознаване на болест; правилно прогнозиране

диакритичен знак – гр. “различителен” знак към буква за означаване и отсенка /и`, й и др./

диалектизми – гр. “наречие, говор”, диалект; колоритни национални думи

диалектика – лат. “изкуство да се води разговор”; единството и борбата на противоположностите /начало – Хераклит, връх – Хегел/; антипод на метафизика

диалог – гр.“два слово”, разговор на двама

диван – перс. “книга”; източни сборници със стихове от различен вид: касиди, газели, рубаи

дидактика – гр. “поучение”; изкуствено внасяне на определени морални идеи в литературна творба; в педагогиката, най-често е във връзка с възпитание на детето

дикция – лат. “dikto”, произнасям”; художествен говор; Начин, умение ясно и отчетливо да се изговарят думите при говор, декламация, песен или ходожествен текст

дилема – необходимост при две противоположности да се избере едната; краен проблем

дилетант – любител; занимава се с изкуство, наука или техника, без нужната специална подготовка; лаик

дилогия – гр. “двоен слово, разказ”; две литературни произведения, композиционно самостоятелни, свързани помежду си с общи замисъл, сюжет, герои; аналогично трилогия, тетралогия и т. н.

динета – фр. “дине”, тържествен обед

диплянка – джобен формат печатно издание, книжка /с рекламна или пропагандна цел/

дисекция – лат. разрязване на труп или части от организъм, обстойно разчленяване

дисеминация – лат. “разпръсвам”, разсейвам, разпространявам; инфектирам /мед./

дисемия – гр. “дву знак”, двузначност на дума; метонимична условност

дисидент – лат. “който е в разногласие с някого”; отцепник, разколник

дискурс – лат. “разговор, обсъждане, говорене”; термин, широко употребяван в съвременната хуманитаристика в обединяването на лингвистиката, философията., литературознанието, историята, психоанализата и социологията. В структуралистичната парадигма Д. е означаване на езика не като структура, а като дейност на субекти, които са ситуирани в конкретни контексти. Често се употребява като синоним на текст, който е свързан със своя контекст. Понятието дискурс е широко изследвано в семиотиката. М. Фуко въвежда понятието “епистема”, с което означава присъщите на дадена епоха дискурсивни практики /езиково поведение и мислене/; ракурс

дислоциране – лат. разместване, преместване на друго място

дисонанс – лат. “несъзвучен”; вид непълна рима; несъзвучие; дисхармония; обратно на консонанс и асонанс

диспаратен – лат. “неравен”, който няма общи признаци; разнороден

диспозиция – лат. разположение за бой, разполагане

диспропорция – лат. “без размер”; нехармоничност, несъразмерност, несъответствие

дистанцираност – разстояние, междина, странене

дистрибутор – посредник, разпределител; който върши дистрибуиране /пробване/

дитирамб – гр. “тържествена песен”; патетично хвалебствие в лириката, песен /за Дионис/

диферентен – лат. “различен”, нееднакъв; разграничен, обособен

диференциация – лат. “различие”; разграничаване, разслояване, обособяване; еволюиране

дифтонг – гр. съчетание от две гласни, което звучи като една цялост; двугласна

дифузия – разпръсване, разливане, взаимно проникване през преграда /при П. Зарев/

дихотомия – гр. “разделен на две”; последователно делене на цялото на две подобни части; вилообразно двуразклонение на стебло на два клона, с еднакви клонки; светът ни е такъв

дихроизъм – гр. “двуцветен”; свойство на кристалите да изглеждат различно цветово

дневник – вид мемоарна автобиографична литература

доайен – лат. най-старият, възглавяващ дипломат; пръв по служба, възраст; доминиращ

догма – гр. “мнение, учение”; закостеняло, реакционно и схематично обобщение като вечна истина; несменяем канон, ограничение, вето

доктрина – лат. “учение, наука”; система от научно-философски или политически възгледи, ръководещ принцип

долче стил нуово – ит. “нов сладък стил”; отчуждаване от народа /ХІІІ в. Тоскана/, но за общ език. Пр.“Нов живот” на  Данте Алигиери /1265-1321/

доминанта – господстваща; главна идея и признак; пета степен на лада

домино – игра с 28 плочки, маска

достолепие – достойнство, заслуга, значение; авторитет, престиж, тежест, чест; самолюбие, гордост, честолюбие; самоуважение

драма – гр.“действие”; литературен род, вид почиващ на конфликта, действието, подтекста и интонацията; страдание, напрежение, трудности, проблеми в живота

драперия – фр. накъдрена, нагъната завеса; пердета, украса от красиво нагънат плат

драстичен стил – гр. “силен, бърз, суров”, внезапен, остър, категоричен

драстичен, драстичен стил – гр. “силен, бърз, суров”, с остри наранения и обиди за заклеймяване; крайно агресивен

драстично – гр. бързодействащо и силно; с грубо, неприязнено въздействие

дрейф – хол. “отклонение”; отнасяне на кораб, самолет, морена и др. от вятъра или водата; движещ се леден блок; отвличане на кораб встрани от котвата

дрескод – задължително облекло, тоалет, външен вид /според изисквания етикет и среда/

дуализъм – двойнственост, раздвоеност, колебание; делене на света на две противопоставящи се същности; дилемност, антиподност, крайностност

духовитост – съчетание на находчивост, остроумие, неочакваност

духовност – религиозност; богата и красива душевност

душевна параплегия – гр. “пара удар, поражение”; парализа на едноименни крайници /ляв крак, лява ръка/; прен. душевна инвалидност, безполезност; параплексия

дъбрава – девствен лес, млада зелена гора

евазионизъм – фр. “бягство”; Насока в буржоазната художествена литература, която не отразява реалния живот, а създава свят на примамливи илюзии; искейпизъм

евгеника, евгенетика – гр. “породист”; подобряване на вид, род, раса чрез специален подбор на родителите; вид “генно инжинерство”; бъдеща еволюция на човека; термин, създаден от Франсис Галтон /1829-1911, братовчед на Чарлз Дарвин/ в 1883. Келликотт я определя като “социално управление на човешката еволюция”

еволюция – лат. “развитие”; част от диалектиката, постепенно количествено изменение, развитие и ново качество; прогрес

евристика – гр. “намирам”; изследване на документи ; словесно обучение чрез проблемни въпроси; търсене на смисъла издълбоко

евритмия – гр. “ритмичност, съразмерност, хармоничност”, плавност на ритъма; вид благозвучие; гр. “паневритмия” – общ добър ритъм /сакралният танц на П. Дънов/

евтаназия – гр. “добро смърт”; безболезнена смърт, причинена съзнателно с лекарства за облекчаване и прекратяване на агонията; лека смърт, хубава смърт

евфемизъм – гр. “предричащи добро думи”; замяна на груби, неприлични думи и изрази с фини /бялата смърт, жълтата гостенка, любител на нежния пол/

евфония – гр. “благо, хубаво звучене”; благозвучие, хармония, музикалност на стиха и словото; специфична напевност

евфуизъм, евфуистичен стил – гр.“благороден, надарен”; маниерен висок стил, високопарен и натруфен, макар и предвзет, много изискан и остроумен; високопарна реч на висшето общество

егида – гр. “щит на Зевс”; символ на гняв, покровителство, защита и опазване

еда – староирландски сборник с исторически фолклор; скалдически поетичен учебник

език – средство за общуване /комуникация/ между хората, главното в него са граматическият строеж и речниковото богатство; в пряка връзка с живота; Езикът на художествената литература е елемент на стила на писателя: индивидуализация, типизация, речева характеристика, стилистични фигури, авторова реч – диалог, монолог; преносно – тропите: метафора, олицетворение, образен паралелизъм, алегория, хипербола, литота, епитет, сравнение, метонимия, синекдоха, ирония, перифраза + стилистичните фигури: обръщение, възклицание, реторичен въпрос, синтактичен паралелизъм, антитеза, повторение, градация, инверсия и др.; Композиционно се дели на: език – авторска реч, език на действащите лица и език на вътрешния монолог в художествената литература

екарисаж – фр. предприятие и преработка на животински трупове

еквивалент – равностойно на друго, което може да го замести напълно; стока равна на друга

еквилибристика – равновесие; в цирка; хитрост, лавиране /словесна/

екзактен – лат. “завършен”, точен, съвършен

екзегеза – гр. гр. “тълкувам, обяснявам” на библейски или оракулски текстове; вещо  филологическо интерпретиране, критика на литературна творба

екзегетика – гр. “тълкувам, обяснявам”; наука за тълкуване на текст и авторовия замисъл

екзистенциален –  тук – който се отнася до съществуването; екзистирам - съществувам

екзистенция – лат. “появявам се”; съществуване

екзо – гр. “отвън”, като представка за сложни думи

екзорцизъм – гр. “заклевам”; при католиците - молитви, заклинания за гонене на зли духове

екзотерик – гр. “външен”; непосветен в тайна; екзотеричен – заклинателен, мистичен

екзотизъм, екзотика – гр. “външен, чуждоземен”; чар, непозната каризма, странност, чудноватост; привлекателна далечност

екивок – лат. двусмислена дума, двусмислица, двусмисленост

еклезиаст, еклисиаст – гр. “проповедник”; една от Соломоновите книги /“Проповедник”/

еклектика – гр. “който избира”; безпринципно механично съчетаване на разнородности, несъвместимости, противоположности; безкритичност и украшателство; самодеен кич

еклектичност – който избира, механично безпринципно съчетаване, кич

еклога – буколически жанр, възпяващ пастирството и селото; избрано стихотворение от даден автор; пасторална творба

екситпол – предварително проучване; прогноза, допитване; представителна извадка

ексклузивно – внезапно, ненадейно

екслибрис – лат. “от книгите”; художествено изработена винетка за притежание на книга от определено лице; малка графика, етикет, запазен именен знак с информация за професия, хоби, интереси и т.н.

експликация, експлициране – лат. “обяснение”; обяснителен текст, легенда; изваждане наяве, показване; изложение на проблем; противоположно на инплицитен /скрит, таен/

експлузивно – внезапно, инсайд, гърмящо

експозе – фр. “кратко встъпление”

експозиция, експониране – лат. “изложение”; показвам на изложба, осветявам; началото на творба /вж. “експозе” – кратко встъпление/

експресия, експресионизъм – фр. “израз, изразяване”; обратно на импресионизма по стил; емоция; директно отразяване на емоционалното

експромпт – лат. “бърз, готов”; миниатюра писана изведнъж, на 1 дъх, хрумване; вид мигновена импровизация

експроприиране – лат. “лишавам някого от нещо”; изземване, принудително лишаване от имота, бизнеса, ценните книжа и др.

екстатичен – в екстаз, възторжен, възхитено възбуден

екстензивен – бавен, муден, изостанал

екстензивно – бавно, мудно, изоставащо; обратно на интензивно

екстериор – лат. “външен” изглед, обстановката извън помещение; външни снимки

екстравагантност – лат. “извън скитам, отклонявам се от правия път”; показност, необикновеност, странност, чудатост; вид парадиране

екстраординарен – лат. извънреден, необичаен, необикновен, извънреден; извън официала

екстраполация – лат. “извън полюс”; метод за изчисляване на неизвестни закономерни крайни чрез известни средни членове в редицата /прилага се при отчет на изборни резултати/

ексхибиционизъм – лат. “показване” на половите органи публично; пиетет към разголване

ексцеленц – лат. “превъзходство”; превъзходителство /висша държавническа титла/

ексцентричност – показност, шумност, себепоказване /себецентризъм/

ексцес – лат. “излизане напред”; изстъпление

ектазия – гр. “разширение”; разтягане, издуване на кух орган, стена или слой

ектение – провлечена молитва на свещеник и хор; за защита към  Господ; ектения

екцес – процеп, разрез

елевантно – лат. “елевация”, издигане; издигащо се; над хоризонта; посока нагоре

елевантно – лат. “издигане”; издигащо на по-високо ниво, възкачващо се; възходящо

елегия – гр. “жалба”; 1/ В литературата лирически вид. Изразява тъга, жалба и неудовлетвореност, меланхолия, свързани със страданието на героя. В Древна Гърция Е. означава гражданска песен, погребална; 2/ В музиката – вокална, инструментална творба, пресъздаваща тъга, печален размисъл

елей – осветено дървено масло; миро; утешение, успокоение; лек/арство/

елизия – гр. “изпускане”; изпадане на крайна гласна в дума, ако следващата започва с гласна. Избягва се ЗЕВ-а /хиатуса/. Например: “Нал и ти мислиш така?”

елипса – гр. “изпускане”; изпускане на дума или част от израз, които се подразбират в тескта по логически път /лапидарен стил/. Пр.: “Завод. Над него облаци от дим.” /Н. Вапцаров/

елитарност – фр. “отбрана част от едно общество”; претенциозност, за привилегировани; класа, вкус; висока изисканост

еманация – лат. “изтичане”; радиоактивно излъчване; свръхсъвършено, божествено начало

еманципация – освобождаване от предрасъдъците

емблематично – гр. лат. " да се хвърли навътре, мозаечна работа”; показателно, характерно

емоционалност на стила – фр. “вълнение, чувство”; основно свойство на художествения стил, в пряка органическа връзка с картинността /образността/. Постига се с: възклицания и обръщения, повторения, градации, антитеза, емоционални епитети, прекъсната реч, емоционални наречия, умалителни и увеличителни съществителни

емпатия – гр. любов, симпатия, състрадателност, съчувствие; жизнерадост; привличане

емпиризъм, емпирични – гр. “опит”; само практическият опит е източник на познание; любителски, практически

емфаза – гр. “изразителност”; вид емоционална интонация, характерна за ораторите; с патос

ендогамия – гр. “вътре брак”; брак вътре в семейството, рода, фамилията

енигма – гр. загадка, гатанка

енклитика – гр. “наклоняващ се назад”; дума без свое ударение, свързва се с предшестваща /ли, бе, я, ма, де/

енолог – гр. “вино”; специалист по вината /енология – наука за приготвянето на вина/

енциклопедия – гр. “кръг образование”; справочно помагало с основни данни от всички науки; научно-популярно четиво “от А до Я”

епигон – гр. “роден по-късно”; посредствен подражател, вид версификатор; лаик, профан

епиграма, епиграф – гр. “надпис”; 1/ В древността кратък двустишен надпис върху надгробни паметници, статуи, в храмове и др.; 2/ В съвременната литература кратко остроумно стихотворение. Епиграми пишат: Дж. Г. Байрон, А. С. Пушкин, С. Михайловски, Р. Ралин и др.; мото към творба

епизод – гр. “прибавка”; събитие, произшествие или случка от творба; незначително събитие; част от хронотоп

епилог – гр. “послеслов”, заключение; част в края на драматична или епична творба, в което читателят се запознава с развитието на историята след известен период. Освен като финален момент на фабулата той може да носи послания с исторически, публицистичен или медитативен характер

епиникий – гр. “победна песен” в древна Гърция, посветена на победител в гимнастически игри; спортен химн

епистоларна литература – художествена литература или публицистика, изложена във форма на писмо /послание/; пиктография

епистрофа – гр. “връщане”; стилистична фигура, повторение на една и съща дума или израз в дълго изречение или в края на няколко изречения; повторение на думи, изрези или цели стихове в началото и в края на строфата, за да се наблегне върху чувството, мисълта или образа, разкрит в тях

епиталамий – гр. “сватбена песен”

епитаф, епитафия – от гр. “надгробен”; 1/Надгробен надпис върху плоча или ковчег или кратко стихотворение за починало лице; 2/ Поетичен жанр, най-често в елегичен дистих, сроден на панегирика. Създаден в Древна Гърция, свързва се с името на Симонид от Кеос   /556–468 пр. Хр./; употребява се и за осмиване на жив, с което се доближава до епиграмата / Хр. Ботев, Ив. Вазов, Ст. Михайловски, К. Христов, Хр. Смирненски/

епитет – гр. “прибавен”; художествено определение на съществен признак на обекта. Биват: прилагателно, причастие, съществително име, определение. Видове: прости и сложни; зрителни, слухови, емоционално-психологически, статични, динамични, необходими, екстремни и контрадиктурни, украсяващи, декоративни, тавтологични; метафорични, преки; двойни и тройни епитети

епифора –  гр. “напор”; повтаряне на едни и същи звукови съчетания в края на стиховете /рима/ или на една и съща дума в края на стихове /омонимична рима/; повтаряне на думи и цели изрази в края на строфата, както и в края на последователни или близки стихове /анафора/; по-често в белите стихове

епическа широта – гр. “епос”, разказ; размах и пълнота, волност и мащаб на изображението

епод – гр. “припев”; заключителна песен; стихотворение с редуване на дълъг стих с кратък

епоним – гр. “наречен по”; лице, от името на което идва название на народ, местност и др. 

епопея – гр. “творя, правя”; голяма стихотворна творба за голямо историческо събитие

епос – гр. “дума, разказ”; един от трите основни литературни рода; художествена картина- повествование за света: пролог, експозиция, завръзка, развитие на борбата, кулминация, развръзка, епилог. Видове: мит, легенда, предание, приказка, анекдот, идилия, очерк, фейлетон, разказ, новела; повест; роман /трилогия, тетралогия и др./

ерзац – нем. непълноценен заместител, лошо и несъвършено подобие

еринии, мойри, парки  – гр. и лат. варианти на трите богини на съдбата /Клото, Лахезис, Атропо/, отмъстителки за тежко зло; крилати жени, със змии-коси; съдба, участ

еристика – изкуството за воденето на спор; вид ораторство, реторика

ерозия – лат. “изгризан”; повърхностно разрушаване, износване, охлузване

еротика – гр. “ерос”, любов; любовна литература; изкусителна голота

ерудиция – лат. голяма научна осведоменост и начетеност; богата култура

ерупция – лат. “внезапно, бързо излизане”; изригване на вулкан или на Слънцето; взривност

есе – фр. “опит”; публицистична статия с обществено-културно съдържание, очерк; литературен  жанр с философски, естетически, литературно-критически, художествен, публицистичен, научнопопулярен, историко-биографичен характер. В есето изпъква личната позиция на автора. Родоначалник – М. Монтен с "Опити" /1580/. Бележити есеисти: Сент-Бьов, Анатол Франс, Бърнард Шоу, Робер Музил, Константин Величков, Боян Болгар, Стефан Станчев, Здравко Петров, Исак Паси и др.

ескалация – разширение на мащабите на агресивна война; опасно покачване на напрежението; задълбочаване в сблъсъка

ескиз – фр. “скица, очерк”; предварителни щрихи на картина; очерк, наброски за творба

естетика – гр. “чувство”; красота, съвършенство; понятие на А. Баумгартен /1750-1758/

естетически категории: естетическа наслада, възвишено, прекрасно, комично, трагично, безобразно, низко, красиво и др.; естетически идеал – гр. “изразяващ прекрасното” и фр. “висше съвършенство”

етика – съвкупност от нравствени предписания и норми на индивида

етимологична фигура – гр. “посочва истината”; фигура на речта, съчетание /повторение/ на думи с еднакъв корен; вид тавтология. Пр.: "Ден денувам – пътища потайни, нощ нощувам – пътища незнайни" /П. К. Яворов/

етимология – първоначално значение, произход на думата /лексикология/

еуфония – звуковата организация на стихотворния текст. В тесен смисъл – благозвучие, хармонично съчетаване на гласни и съгласни звукове. В широк смисъл – повторение на идентични или близки по качество звуци – сливане на 2 еднакви звука в края на първата дума и в началото на следващата /хиатус/, какофония; повторение на една до друга думи /епаналепсис/, анафора и епифора; съответствие на последната дума или сричка от предходния стих или синтагма на първата дума или сричка на следващия /анадиплосис/, асонанс и алитерация, звуков символизъм. Понякога като синоним на звукова музикалност на текста /Гарван грачи грозно; Настане вечер, месец изгрее…/

еуфория – гр. “добре нося”; необичайно повишено самочувствие, доволство, безгрижие

ефимерен – гр. “еднодневен”; скоропреходен, краткотраен; временен, неустойчив

ефирен – гр. “небе, въздух”; небесен; въздушен, лек, тънък, фин; от етер

ехопраксия – гр. неволно имитиране действията на друг; сходност в жестове, мимики, поведение и т.н. /психологически термин/

жалон – фр. прът-ориентир, забит в земята, в бели и червени ивици

жанр – лат. “genus”, род; разновидност на произведение, вид художествена творба със специфика; маниер, стил

жаргон – фр.“изкуствен, таен език”/арго/ на малка социална група, паролен, отклонение от националния и общоприетия

жеода – гр. “подобен на земята, земен”; овална кухина в скала или минерал; геода, хеода

жонгльор – фр. “смешник, комедиант”; сръчен, бърз и ловък цирков артист, който лови топки, обръчи, шишета и т.н.

журналистика – фр.“журнал”, вестник; литературна работа по написването, редактирането, подбора и оценката на материали за вестници, списания, бюлетини на телеграфни агенции, радиото и телевизията; съвкупност от всички периодични издания в дадена страна; медиите; 7-те “божи” журналистически правила и въпроси: 1/ Какво е станало? 2/ Кога е станало? 3/ Къде е станало? 4/ При какви обстоятелства е станало? 5/ Защо е станало? 6/ Кой е направил това, което е станало? 7/ Какво е значението на това, което е станало и в чий интерес е то? Какви са, ще бъдат или могат да бъдат неговите наследници?; Черти на статиите: достоверност, правдивост, актуалност и злободневност, конкретност, действеност, оперативност. Ред на работа: избор на тема, разработката й, литературно оформяване, плагиатство, редактиране /прочитане или преглеждане, съкращаване, обработка, преработка, проверка на избора на темата, проверка на разработката на темата, проверка на литературното оформление/. Журналистически жанрове: информационни, литературни и публицистични: дописка, информационна бележка, информационна кореспонденция, информационен преглед, хроника, беседа /интервю/, коментар, отчет / за пресконференция, съдебен отчет и полицейска хроника, спортен отчет/; литературна скица, проблемна кореспонденция, статия; репортаж, пътепис, очерк, фейлетон, есе, преглед на печата /радио и телевизия/ – “Теория и практика на печата”, Стефан Б. Станчев, София 1964 г.

завоалирано – лат. “velum”, завеса; прикрито, мимоходом; покрито ефирно

звукопис – повторение на звукове или звукови съчетания в поезията. Пр.: а, и, ъ/ с, м, н; Пр.:“Сънно съмва синевата” /В. Иванов/

звукоподражание = ономатопея – “трак”, “чук”, “дзън”

зев, хиатус – “празнина”, “отвор”, който се получава при произнасяне на няколко последователни гласни звука един подир друг /по-често “е, и, о”/. Пр.: глуха вечно за него е и слава, душа е и огън

зевгма – гр. “ярем”; стилно-езиков похват най-често от рода на брахиологията, който се състои от това, че при свързване на две части в изречението се вмъкват и други части, които логически не се съгласуват с една от тях. Напр.: вашите очи са глухи и неми; ти си сляп и с ушите, и с ума, и с очите

злак – свежо растение

злободневка – малък хумористичен жанр върху тема от ежедневието; бързопреходна ирония

злорадство – присмиване, прикрита завист, удоволствие от чужд неуспех

зооморфизъм – гр. “животно образ”; представяне на божествата и силите в образи на животни; вид мистифициране

иглу – ледена къщана ескимосите

игнорирам – лат. “не зная, не познавам някого”; пренебрегвам, не искам да зная, не зачитам

игнориране – лат. “не зная, не познавам някого”; съзнателно пренебрегвам, не зачитам

игрословие – особен израз или словосъчетание, при което се получават двойни, обратни, а понякога и куриозно изразени смислови значения: каламбури, каламбурни рими, омоними, близки по значение думи и др., а също и словосъчетания, които, четени отпред назад и обратно, имат еднакъв смисъл /дебел лед, бял хляб, алена фанела/; остроумно използване на многозначността на думата

идеал – фр. “възвишен, съвършен”; върховно, висша цел /виж естетически идеал/

идентифицирам – лат. “отъждествявам”; установявам пълна еднаквост, уеднаквявам

идентичност – лат. тъждественост, досущ еднаквост, напълна сходност

идеографско /йероглифно/ писмо – гр. “представа пиша”; знак, предмет, символ /Китай, Египет, Япония, цифрите, Менделеевата таблица, химически и други условни обозначения/

идея – гр. “представа, понятие”

идилия – гр. “картинка, вид”; поетическо произведение или епизод от него, изобразяващ мирен и добродетелен живот на фона на прекрасна природа. В този смисъл е синоним на пасторал. Идилия са наричани творбите на гръцкия автор Теокрит /3 в. пр. Хр./ и римския поет Теокрит Вергилий /“Буколики”/. От античността идилията се свързва с хармонията и красотата на обикновения живот и природата. Широко развитие получава през 17 и 18 в.

идиом – гр. “особен израз”; вид устойчиво словосъчетание: “от игла до конец”, “след дъжд – качулка”, “през куп за грош” – метафорично

изконен – стар. Съществува от далечни, незапомнени времена; открайвремешен; изначален

изкуство – форма на общественото съзнание, която отразява действителността в конкретно сетивни емоционално въздействащи образи с оглед на определен естетически идеал. Изкуствата биват: прости и сложни, монофункционални и бифункционални; художествена литература /лирика, епос, драма/, музика, живопис, архитектура, скулптура, театър, кино, хореография, цирк, художествена фотография, приложни изкуства, промишлена естетика /последните три са спорни/

изкуство за изкуството – теория на “чистото изкуство”, девиз, издигнат от Теофил Готие /l art pour l art/ - висшата цел на изкуството е в самото него; да се откъсне изкуството от обществената му роля

изоколон – гр. “равен член”; делене на речта на равни синтактично-ритмични отрязъци;стих

изометризъм – гр. “равен мярка”; съизмерност на стиховете /еднакъв брой стъпки/; вид изоколон; стриктно спазване на стъпка

изосилабизъм – гр. “равен сричка”; равенство в броя на сричките в стихове

изпустял – изнемощял

иктус – лат. “удар”; силна част в ритмическата стъпка, съвпадане със словното ударение

илач – лекарство, цяр

илитерати – лат. “неграмотен, ненаписан” – необразован човек, простак; дилетант, лаик; неясни звуци без писмен знак: речеви въздишки, хълцания, хлипане, предупреждения, гонене на животни и др. Пр.: “Пфуу!”, “Къш!”, “Чиба!”, “Шшт!”

илюстрация – лат. “пояснение”; графични или живописни изображения към литературен текст; практически пример

имагинерност – мислена възможност, въображаемост

имажинизъм – фр. “образ”; формализъм, аполитичност и безидейност; образът – самоцел, смисълът – над идеята; бохемски настроения /А. Б, Мариенхов, В. Г. Шершеневич, Р. Игнев, А. Б. Кусиков, отчасти и Сергей Есенин/

иманентно – което остава едно и също, вътрешно присъщо

импеданс – лат. “спъвам”; пълно привидно ел. съпротивление

императив – лат. категорично,безусловно искане; повелително /заповедно/ наклонение

имперсонален – лат. безличен; обективен, неиндивидуален, общ

имплицитно – вплетено, което се подразбира, скрито

импозантно – фр. впечатлително, внушително /външност и размери/; огромно, величествено

импонирам – лат. “налагам” уважение, допадам някому /с възгледи, вид/; впечатлявам

импресия – фр. “впечатление”; предаване на мимолетни лични преживявания, представяне на реалността единствено чрез възприятието на наблюдаващия /виж импресионизъм/. Френските поети символисти и О.Уайлд са наричани импресионисти. Употребява се и при описание на повествователна техника, която се съсредоточава върху вътрешния свят на главния герой, по-точно при предаване на моментни, мимолетни, бързосменящи се чувства и настроения. Импресия се нарича и кратко безсюжетно стихотворение, което се свързва с вътрешното настроение, най-често изразяващо оригинална асоциация от природна картина

импровизация – ит. “създавам неочаквано”; създаване на творба без предварително обмисляне, обикновено пред публика; свободна музикална пиеса; без репетиция

импутация – приписване на вина, обвинение

имунитет – устойчивост на организма към заразни заболявания

инвазия – лат. “нападение”; нахлуване, нахълтване, нашествие; проникване на инфекция

инвектива – лат. “обиден”; оскърбление, хула, нападка; рязко, гневно изобличение. Понякога се съчетава с елементи на елегия /"Векът", Ив.Вазов/. Асоциира се със сатирата и карикатурата. Инвектива се използва за различни цели, но главно да изрази възмущение и неодобрение. Среща се още в пиесите на Аристофан, най-известни са инвективите на Ювенал срещу римския начин на живот, срещу жените и др.

инвенция – лат. “изнамиране”, откриване на нови форми, хрумване, въображение за дълбочинност; нотка по подобие

инверсия – лат. “прекъсване, местене”; стилистична фигура – разместване на думите за повишаване емоционалността и изразителността /Родино мила/; раздалечаване на смислово свързани думи, вид еналакса

инвестиция – лат. “обличам”; дългосрочни капиталовложения; предварително осребряване

инвокация – лат. “призоваване”; реторична фигура на автора към читателя в началото на творбата; утвърден начин на писмено изложение /Пр. в “Илиада” – “О, музо, възпей оня гибелен гняв…”/

ингредиент – лат. “влизащ”; съставна част от сложно съединение или смес; съставляващ

индекс – лат. “указател”; списък, показалец на забранени книги, анатемосани от църквата и Ватикана; малка указателна цифра над дума

индеферентност – безразличие, непукизъм, неангажираност, пасивност

индивидуализация – лат. “отделен” = типизация на героите, разликата им от други

индикация – знак, означаване, определяне, предписание

индикация – лат. означаване, определяне на цена, качество и др.; установяване по скала

индукция – лат. “подбуждане”; под влияние; чрез частното – общото; обратно на дедукция

индулгенция – лат. “снизходителност”; папско писмо за опрощение срещу заплащане

инервационен – лат. “нерв”; свързан с тялото чрез нерви; повлиян от възприятие на нервите

инертен – лат. “бездеен”, който има инерция; пасивен

инициален стих – първи стих на лирическия текст; при липса на заглавие изпълнява и тази функция; встъпление в лирическа творба

инициация – обредни практики на племето за посвещаване в зрелост

иницииране – даване начало, подбуждане, предприемане, почин

инкубационен – лат. “лежане на нещо”; скрит, таен, “на тъмно” – период, процес, времето за развитие на зародиша в яйцето или от момента на заразяване до проявата на инфекция

иновация – лат. “обновление”, нововъведение, промяна на първоначалното; иновативност

иносказание = алегория – говори се за едно, разбира се друго; отвлеченост

инпийчмънт – отстраняване на президент от поста предварително

инплантиран – изкуствено втъкан, поставен отвън

инсайд – англ. “вътре страна”; в спорта това е защитник; изневиделица осенение, хрумване; озарение; внезапно “свише”

инсинуация – лат. преднамерено изопачаване на чужди думи за злепоставяне, клевета

инспириране – лат. подбуждане, подтикване, предизвикване, подстрекаване, вдъхновяване

инструментовка на стиха, звуково повторение – лат. “уред, музикален инструмент”, употреба в стих, строфа, или стихотворение на думи с хармонично повтарящи се звукове: звукопис, благозвучие, асонанс /гласни/, алитерация /съгласни/, рима /в края на стиха/

инсцениран – нем. приспособен, пригоден за сцена; преднамерена постановка за заблуда

инсценировка – преднамерено приспособяване с определена цел

интелектуализъм – лат. “ум, разум, разсъдък” и извеждането им на преден план в произведение; висока професионална компетентност

интензивно – бързо, изпреварващо, ускорено; обратно на екстензивно

интензитет – фр. напрегнатост, усилие, учестеност; периодично увеличаване на производителността, ускорение

интенция – насоченост, намерение, съзнание за нещо; неспомнянето е “празна” интенция

интер парес – лат. “между усещане”; съдник на изящен вкус, арбитър елегентиарум

интерактивен – с участието на всички /Пр. интерактивен театър – артисти и публиката/

интервенция – лат. “посредничество, вмешателство” в суверенитета; чужда намеса

интервю – журналистически жанр, беседа с някого; 1/ Метод на социологично изследване, чрез който се набират емпирични данни. Бива свободно и стандартизирано /близко до анкетата/ 2/ Публицистичен жанр – беседа на журналист с политически, обществен, научен, културен деец, предназначена за печата, радиото или телевизията

интериор – лат. “вътрешен” изглед, пространство, декор; обстановка и обзавеждане

интермедия – лат. “по средата”; комичен диалог в средата на драма; шутовска сцена

интерполация – лат. “подновяване”, вмъкване в текста  на неавторови изрази, чужди думи

интерполизъм – променям, изопачавам, вмъкване на свое в чужд тект, намеса

интерпретация – лат.“тълкуване, обяснение” на художествен текст; съотношение между значенията, вложени в текста от автора, и тези, които му “приписва” читателя; оригинално музикално изпълнение

интерпункция – лат. “разделяне с точки”; поставяне на препинателни знаци в текста по свой маниер и вкус

интерференция – лат. “около удрям”; наслагване, разпръскване на вълни в пространството; лъчение; разпръскване на влияние

интонация – лат. “intono”, произнасям високо; музикално ударение; Ритвмично-мелодичната страна на речта, зависи от понижаването или повишаването на тона при произнасяне в различни видове изречения /изявителни, въпросителни, заповедни и възклицателни/

интрига – лат. “забърквам”; начин на построяване на фабулата на драматично, епично и кинематографично произведение с помощта на прикрити подвеждащи действия от страна на някои от героите, на случайности и разминавания, на сложни перипетии на действието. Създава се съзнателно от част от участниците или случайно в резултат от стечение на обстоятелствата

интубация – лат. “в тръба”; вкарване на тръба в трахеята /при задушаване или лекарство/

интуиция – лат. “наблюдавам внимателно”; мистическа способност за ирационално познание без наука и логика – истината не се “разбира”, а се “усеща”; вродена озареност, прозрение, нюх

инфантилен – лат. “детски”; недоразвит, слаб; изостаналост от общото, незаинтересованост

инфантилност – детскост, слабост, недоразвитост; социална инертност

инцидент – непредвидена неприятна случка; случайно нарушение

ирационален – лат. непостижим за разума, тайнствен; непрактично, без основания и разум

ироним – гр. “престорено незнание, самоунижение име”; ироничен самопсевдоним или име

ирония – смислово-речева фигура, в която твърдението добива насмешливо противоположен смисъл. Във философията, Сократ и С. Киркегор – метод за постигане на истината при поставяне на твърди убеждения и мнения под съмнение

исихазъм – гр. “мълча”; мистично учение за аскетизъм /обратно на хедонизъм/ и пълно откъсване от действителността

искейпизъм – англ. “escape”, бягство; Насока в буржоазната художествена литература, която не отразява реалния живот, а създава свят на примамливи илюзии; евазионизъм

кавалкада – шествие, върволица от конници, многолюдие; водопад от думи

кагот – лицемерен набожник

каданс – фр. “темпо”; забавено или ускорено темпо на оборотите спрямо нормалното

каденца – солова партия за инструмент в инструменталния концерт без съпровод; соло

казионна – поддържан от властта, външен, формален, бюрократически

какология – гр.“лош дума”, клевета; хула, злословие; граматически правилен, но незвучащ добре, несполучлив израз или словосъчетание /вм. играе голяма роля – играе голямо значение/; “кик” в изразяването

какофония, какафония – лат. “лош глас”, неблагозвучие; звуков разнопис, безразборност на звуци; звукова бутафория

кала /е/ - крепост, твърдина

каламбур = фр. “игрословие”, остроумна двусмислица. Пр.: “не щеш, но щеш ли…”

каламитет – лат. “пагуба”; пришествие на вредни насекоми, опустошители; голямо бедствие

камарила – група нечестивци, интриганти на краля, користолюбци

камед, клей – засъхнал сок от кората на някои дървета

камени – римски богини на изкуствата

камуфлаж − фр. защитна маскировка, приспособяващо преструване

канава – база, основа на нещо

канибализъм – човекоядство, людоедство, особена жестокост

канон – гр. църковно правило, свещени книги; хвалебни песни; наказание; задължителност; преливащо пеене; правило, закон; ограничение, закостенялост

кански – непосилни, неистови

капер – морски разбойник, пират

капо – фр. при някои игри на карти; без да е взел нищо, без да е хванал нито една ръка

кариер – най-бърз бяг на кон

карикатура – ит. “изопачен портрет”; иронично нарисуван портрет в графиката или литературата /осмиване, сатира/; щрихирано изопачаване

касида – араб. тържествено стихотворение, с дидактически и философски отенък, за нещо важно; вид ода, възхвала

катализатор – ускорител, забавител; химическо вещество с това действие на процеси

катарзис – гр. “очистване”, душевно освобождаване от страх и афекти; вид нирвана

катахреза – гр. “злоупотреба”; стилно-езиков похват, употреба на думи извън буквалното им пряко значение или на изрази, без логически смисъл. Пр.: стрелям с пушка, пиша с перо

катехизис – обучение, кратка библия с въпроси и отговори, ръководство

катрен – фр. “четиристишие”; всяко от двете четиристишия на сонет /два катрена и две терцини = 2. 4 + 2. 3 = 14/

кауза – общо дело, интерес, идея

кварки – частиците, съставляващи всички други, по-големи частици; вариантни думи

келар – домакин в манастир

кентавър – гр. митично същество с конско тяло и човешки вид от кръста нагоре; диво племе

кетъринг – англ. организирането на партита, коктейли и специални мероприятия

кий – дълга щека за билярд

кик – несполучлив удар на топката; кикс

кикот, хохот – силен, висок неприличен смях

кираса – ризница, броня

кич – безвкусица, изкуство на щампата

кларизъм – лат. “кларус”, чистота, ясност

кларификация – лат. “ясен правя”; очистване, избистряне; рафиниране

класик – лат. “образцов, първокласен”; старогръцки, римски писател; неувяхващ писател /понятие, въведено от Сент - Бьов/

клауза – затварям; отделен член, уговорка в договор, договореност

клаузула – всяко условие в договор, уговорка; завършващата част от стиха. Състои се от последната ударена сричка до края на стиха /виж рима/. Видове: мъжка – едносрична, стихът завършва с ударена сричка; женска – двусрична, с ударена и неударена сричка; дактилна – трисрична, с ударена и 2 неударени срички; хипердактилна – завършва с 3 неударени срички; основна позиция за римуването

клепка – клепач, мигла, ресница

клептомания – болезнена склонност към кражба

клерикален – лат. “свещенически”, духовнически, църковен; отживял времето, назадничав

клиентелизъм – лат. “покровителстване”; склонност да обслужваш различни интереси

клиентелизъм – покровителстване

климакс – гр. “стълба”; вид възходяща градация с използване на изразни средства /стани, иди, вземи, руши/

клисар – бие камбаната в църква

клоака – изтичам; безнравствено общество, нечисто място

клуп – примка за бесене

коафьор, коафюра – фр. “фризьор”; прическа, фризура

когнитивно – роднинско, по кръвно родство /когнация/; предопределено, семейно обременено; вродено по ген

кода – лат. “опашка”; допълнителен стих към стихотворни форми с определен брой стихове /сонет – 14 – два катрена и две терцини/

кодификация – правя кодекс; систематизация на закони

коекзистентност – съвкупност, съсъществуване; съвместност

коефициент – лат. “изпълнявам”; числен и буквен множител; величина, изразяваща свойство

коза ностра – ит. “наше дело”; прозвище на мафията

кози фан тути  /cosi fan tutti/ – така правят всички /жените са непостоянни/

колаборация – лат. “сътрудничество”

колаж – фр. “налепване, монтаж”; лепене, съединяване на различини елементи върху дадена основа; съчетаване на отделни фрагменти

колапс – сгромолясване, падане; катастрофално свиване

колизия – лат. “стълкновение, противопоставяне”; грандиозен конфликт между народи или класи; непреодолим спор

колон – гр. “съставна част”; разграничаване в немерена реч на стихове. Пр. “Гледаше,/ ходеше,/ говореше,/ спореше…”

колоратура – окраска, цветисто вариране на мелодия

колорит – лат. “колор”, цвят, багра; украсеност, обагреност, яркост; шарка, окраска; характерна особеност

коментар – лат. “обяснение, тълкуване”

комерс – лат. “търговия”; спекула; фалшив пазар; съкр. комерсиално, комерсиализъм;

комикси – англ. “комически, смешни”; поредица от рисунки и фотографии с ремарки по фабулата /развитието/

компаративен – лат. “сравнителен”; постигнат чрез метода на сравнение с друго /различните нации, етноси, цивилизации, култури и т.н./

компаративизъм – лат. “сравнителен”; сравняване за изясняване на родство или сходства

компендиум – лат. “съкращение”; съкратено изложение на някоя наука, изследване и др.; минимум /екзистенц минимум/

компетентност – лат. “способност”, опит, знания, авторитет; осведоменост; вещост

компилация – лат. “грабеж”, ограбване, кражба; съчинение от заимствани материали, без изследвания и изводи на автора /учебници, сборници и др./; несамостоятелен научен труд

комплимент – исп. любезни и ласкави думи, с похвала; комплемент – лат. “допълнение”

комплицирано – лат. “сгъвам”; забъркано, усложнено, от много посоки; общомащабно

комплот – фр. престъпен заговор, съзаклятие

композиция – лат. “съставяне, подреждане”; постройка, структура на литературната творба

компрадори – предатели на империята

компромис – лат. “взаимно обещание”; съгласие, споразумение; отстъпка, дори срещу си

комуникация – лат. “контакт”; общуване, връзка между хората, размяна на информация; мрежа; разговаряне

конвенция, конвенционален – лат. “договореност, споразумение”; условен, обикновен, общоприет; договорен предварително

конвергенция – лат. “приближаване”, сходност, поява на сродни белези и признаци, съвпадение; сближаване

конверсия – лат. “изменение”; държавни “ползи”; промяна ред на думи, като основната мисъл се запазва

конвертирам – лат. “променям, превръщам, разменям”

конгениален – лат. “ дух”/genius/; сроден, близък по дух, дарба, талант

конгломерат – съединен, уплътнен; камък от разнородни минерали; механичен сбор на нееднаквости; пъстра “сбирщина”; агломерат

конгломерация – съединеност, уплътненост; съединяване на разнородности

консилиум – лат. “съвещание” на лекари, след преглед, за диагноза и лечение на болен; консулт; експертна комисия

консистенция – състояние на плътност при пипане

консонанс – лат. “съгласна, звуча едновременно”; рима, съзвучие на съгласни; съгласуваност; вид алитерация

консонант – лат. “съгласен звук”, буквално съгласна буква; аналог на консонанс

консорциум – лат. “съучастие”; монополистическо обединение за обща дейност; концерн, тръст, картел; международна компания

константа – лат. “констанс – стоящ здраво”; постоянна величина; неизменна, стабилна

константен – лат. “стоящ здраво, постоянен”, неизменен

конструктивизъм – лат. “постройка”; схематизъм ; за разлика от имажинизма тук самоцел е формата; формализъм

контаминация – лат. “разваляне, зацапване”; чужди стихове в свои; обработка на текстолог; Пр. “аз ми се струва…”, “но стига ми тая награда…”

контекст – лат. “сплитане, съединение, връзка”; завършено изречение или откъс от речта, чрез които е възможно да се разбере смисълът на отделна дума или словосъчетание

контекстуален – лат. “свръзка” /контекст/; който съвпада или е съобразен с определен текст

контестация – лат. “засвидетелстване”; оспорване, възражение за неправилен избор или решение; писмено официално протестиране

континуитет – лат. “непрекъснат”; непрекъсната връзка между отделни части /континуум/

контракция – лат. свиване, стягане; сливане на части в думата за избягване на ЗЕВ-а

контрапункт – нем. “контра точка”; равностойно многогласие; противосложение

контраст – ит. “борба”; рязка разлика, изразена противоположност; съпоставяне на противоположни образи и идеи; антагонизъм

контрибуция – лат. военно парично обезщетение от победителя за победения; вземания

конферирам – лат. “събирам”; съвещавам се, обмислям, обсъждам

конфидент – лат. “доверяващ”, довереник, пазещ тайна

конфиденциално – лат. “доверие”; поверително, тайно

конфиденция – лат. “доверие”, поверителен, таен разговор

конфликт – лат.“сблъскване”на две противоположни страни или чувства, от възгледно противоречие; свада, крамола, кавга

конформизъм – лат. “подобие”; стремеж към единомислие, съглашателство; угодничество

конфузно – лат. “смутено”, неудобно, неловко

концептуиране – мисъл, схващане, обща представа, планиране, черновка

концепция – лат.“понятие, мисъл”; система от схващания, възгледи по научно-теоретически въпрос; основен замисъл

кончина – стар. “смърт, край”, умиране, гибел, свършек, мор, последен дъх, последен час, вечен сън, вечен покой, небитие, гроб

конюгация – свързване, съединяване на еднакви клетки

конюнктив, конюнктивен – подчинително наклонение; подчинителен, съединителен

конюнктура – лат. “съединявам”; ситуация, обстановка с влияние за изход на дело

корд – гладка прежда

корелация – лат. взаимозависимост; стохастична връзка /вероятностна/ по общи признаци на явленията; взаимообвързаност

корифей – гр. “водач”, ръководител на хор; първенец в известно направление; изтъкнат, виден деец в науката, изкуството, културата

космополит – гр. “вселена гражданство, държава”; “гражданин на света”, приет за представител на своята родина навсякъде

котерия – гр. “горя”; група корумпирани и егоисти, с тайни цели във вреда на обществото

кохерентен – взаимно свързан, съгласуван по време протичането на два и повече процеса

крампоне кръст", от crampon – "желязна примка".

креативност, креативен стил – позитивен, положителен, оригинален, богат на идеи

креатура – лат. “създание”; незаслужено издигнат човек чрез чужди протекции

креп-марокен – вид плътен копринен плат, обикновено за тъжни ритуали

крешендо – ит. постепенно засилване на тоновете и звука

крилати думи – кратки популярни думи и изрази от пословици, поговорки или известни творби; мъдри изречения и фрази

крипта – гр. “скрит”; голяма подземна галерия, служеща за погребения

крипто – скрит, таен /криптография/

кром – здрава телешка кожа за обувки

крути – сурови, строги

кръстосана рима – стиховете й се римуват един през друг /абаб/, обикновено: 1, 3 - мъжка, 2, 4 - женска

ксении – гр. “подаръци, които домакинът дава на гости”, най-често кратки стихотворни творби; миниатюри

ктитор – основател, църковен дарител /на храм, манастир, болница и др./

кубизъм – лат. “куб”; формалистично декадентско направление в изкуството в началото на ХХ в. във Франция, предшественик на дадаизма, сюрреализма, конструктивизма и др.; обектите се представят като геометрични фигури върху пресичащи се недълбоки плоскости /ромбове, триъгълници, пирамиди, сфери и т.н.; стихове във форма на бутилка, автомобил, без запетаи и точки/: Гийом Аполинер, Пабло Пикасо, Ф. Леже, Ж. Брак,

кулминация – връх, най-висок подем и напрежение; връхна точка в развой

култ, култов – лат. религиозна почит, свързана с обреди; голяма почит, преклонение пред нещо, което е най-добро, № 1; върховен

култура – лат. “обработване”; съвкупността от материалните и духовни ценности на Цивилизацията, умение рационално да се използват; образованост, знания, възпитание; състояние на живот; висока степен на развитие; растение, изискващо отглеждане и обработка

куплет = строфа – няколко стиха от стихотворение, обикновено 4 /катрен/ или 6, образуват цялост; строфа;  1/ В английското стихосложение строфа, съставена от 2 римувани стиха с еднаква дължина. Куплетът е затворен, ако е смислова и синтактична цялост, съвпадаща с метричната цялост, или отворен, ако е част от по-голямо единство Най-често със стих, който е 8-сричен или 4-ударен, идващ от метриката на латинските химни, и 10-сричен или с 5 ударения, който се смята за типично английски; 2/ Сатирична песен за актуално събитие, съставена от двустишия, често имаща рефрен. Като жанр за пръв път е включена в театрални постановки по панаирите във Франция през 16 в.; свързана с водевила. През 19 в. куплетът е една от най-разпространените форми на популярната песен; 3/ Във френската средновековна поезия – римувано двустишие /дистих/

купюра – съкращение в окончателен текст; отделна облигация от заем

курантен – текущ

куратор – опекун, попечител на малолетен; следящ болест на болен; уредник на изложба

куртоазия – фр. “кралски двор”; израз на внимание и зачитане; изисканост, учтивост, любезност; етикет

кърня – диал. кърша клоните на всяко дърво, кастря

кътинг – англ. “монтаж” /в киното, телевизията и т.н./

ладен, лоден – връхна, горна, мъхеста мъжка дреха

лайвстайл – англ. “стил на живот”, поведенчески модел сред обществото

лайтмотив – нем. “главен, ръководен мотив”; основен мотив в творба или в творчеството

лакмус – багрилно вещество за доказване на химическа реакция; лакмусова хартия

лаконичен стил – сбити, пределно стегнати, кратки и ясни изрази  /лаконизми/, присъщи на спартанците /Лакония, Гърция/: сентенции, максими, афоризми, пословици и поговорки

ламела – лист от метал; тънък слой от тъкани, люспа, пластинка /за превключване/

лансирам – пускам в ход, разпостранявам; давам възможност някому за издигане; вземам се

лануго – мъх по кожата на новородено

лапидариум – лат. “камък”; каменна зала; галерия от скулптури

лапидарност, лапидарен стил – лат.“каменен”; характерен с краткост, ударност, максимална сгъстеност, внушителност, яснота и изразителност, в който е изпуснато всичко, което се подразбира; характерен за надписи, надгробни слова, посвещения, сбити описания и характеристики; лаконичност

лапис – лат. “адски камък”, сребърен нитрат

лапсус – лат. “подхлъзване”; грешка, неволно опущение  /lapsus kalami, lapsus lingve – грешка на перото, грешка на езика/

латентно – лат. “невидимо, скрито”; недостъпно за външно наблюдение; скрито, тайно

лауреат – лат. “увенчан с лавров венец”, победител-поет; носител на отличие и голяма награда; класиран над конкурентите

левитация – преместване на тела, единствено с помощта на волята; телекинеза

легитимация – лат.  “законен”; лична карта, паспорт; узаконено право, пълномощие

лекит – античен глинен съд

лексика – гр. словното богатство на един език, сборът от думите в речниковия състав на даден език /средно за човек 2000 думи, лексиката на българския език съдържа над 100 000 думи; Вазов – 45 000/ 

леониди – поток падащи звезди

либидо – лат. “похот”; силно полово влечение; енергия, сила от половия инстинкт

либрето – ит. “книжка”; художествен редактиран и адаптиран текст към опера, оперета и др.

лизис – постепенно спадане на температурата

лин – голям дървен съд за грозде и вино

лингвистика – гр. “lingve”, език; езикознание

липосукция – гр. “тлъстина, мазнина изсмуквам”; премахване на тлъстини по тялото

лирика – един от трите основни литературни рода /наред с епоса и драмата/; в стихотворна форма. Отразява действителността, пречупена през чувствата и мислите на твореца. Видове: елегия, ода, химн, епиграма, епитафия, еклога, епиталамий, дитирамб, мадригал, канцона, сонет и др. Тематично се дели на: любовна, пейзажна, гражданска, политическа, философска, религиозна и др.; фина поезия

литература – лат. “буква, книжнина”; писаното художествено, научно и документално слово

литогравюра – гравюра върху камък /лито/

литота – гр. “простота, скромност”; стилистичен похват; фигура на речта, която води до омаловажаване на дадено твърдение. Противоположна на хиперболата – силно преувеличено намаляване. Често се използва в ежедневния език, например "не е лошо" в смисъл на  "хубаво е". Обикновено се предава чрез изрази, включващи отрицание или ирония

лого – гр. “слово, мисъл”; отнася се до дума, слово, учение; мъдър надпис; девиз, мото

логос – гр. “слово, дума; понятие, мисъл, разум, наука”

лоден, ладен – връхна, горна, мъхеста мъжка дреха

лонгплей – англ. “дълго върви”; дългосвиреща плоча, максисингъл

лорнет – сгъваеми малки очила с дръжка

луга – пепелива вода за пране

лустро, лустросвам – ит. “външен”; привидни: лъскавина, блясък, красота; излъсквам, изглаждам; прен. приравнявам по критерии

магистър-легарсиум – лат. “съдник на реалност”

магма – тесто; нагорещена лава

магнат – крупен капиталист

маис – царевица

макам, макама – жанр през 10 в. в средновековната арабска, персийска и еврейска /на иврит/ литература; Цикли разкази в римувана проза /в стил садж/, обединени от един главен герой – ловък хитрец и измамник, с жертви - предимно богаташи и велможи; разказвачът е по правило очевидец. Представители: Хамазани Бади аз Заман, Ал Харири; проточена мелодия в музиката на Ориента

максисингъл – англ. “дългосвиреща плоча”; лонгплей; хит

мамила – центърът /зърното/ на гърдата; средата на ареолата

мамон – арам.  дреносирийски бог на богатството; дявола; алчността, користолюбието

мандало – дървено или желязно резе за затваряне на врата

маниерен стил – оригиналничене, прекомерно преиграване, придаване на важност

мантия – широко наметало

маргиналии – лат. “граница” /марго/; бележки по полето на старопечатна книга или ръкопис

маргиналност – страничност, маловажност, извън основното, неважност

маринизъм – морски, морска тематика

марионетка – кукла на конци

мартиролог – свидетел мъченик; списък, изброяване на жертви, загинали за една идея /вяра/

масал – любопитна и весела историйка; анекдот

мас-медиа – лат. “буца среда”; средствата за масова комуникация

матине – сутрешен прием на гости

матрьошки – дървени кукли, които влизат една в друга

медиа – лат. “среда”; средство за масова комуникация /вестници, радио, телевизия/

мезостих – гр. “средище ред”; образуване на думи и изречения от букви в средата стиховете

мезофора – повторения на определени звукове и срички в средата на думите

мейкинг – англ. правене, нагласяне на нещо

мелтем – лек морски вятър, бриз /П. Вежинов/

мемоари – англ. “памет, спомен”; литературно обработени спомени, дневник; записки от преживяно; документално четиво

менада – почитателка на Дионис; вакханка, пияна, бясна жена

менажер – покровител, закрилник

менажерия – зоопарк, зверилник с редки видове; разхвърляност, хаос

меркантилизъм – търговски купуващ; стремеж към материални облаги, комерчество, търгашество; сребролюбие

меродавно – официално, достоверно /от точен източник/

месал – лат. “менза”, маса; покривка за тесто или за трапеза

месия – евр. “помазан” /машиах/; спасител, за да премахне злото

мета – гр. “след, със”; между, заедно с, след и промяна /метатекст, метатеза/

метатеза – гр. “преместване” на звукове в думата и погрешно произнасяне; за постигане на индивидуализация и типизация на образа

метафора, метафоричност – гр. “пренасяне”, преносност; говори се за едно, а се подразбира друго; фигура на речта, троп, в който въз основа на прилика – дума или израз добиват ново, преносно значение; пренасяне черти от прякост в преносност, от човек на неодушевени и обратно. Употребява се широко в речта и в художествената литература /"Песента на колелетата", “Бялата лястовица”/

метафраза – гр. “преизказване” на друг, вместо източника

метонимия – гр. “преименуване”; преносно значение чрез назоваване на друго-сходно такова; заместване по съседство; синекдоха

метрополис – главен град

миманс – пауза, второстепенни роли, “декори” – статисти, фигуранти

мимезис – подражателство, мимикрия

миметично – подражателско, мимикрическо

мимолетност – кратковременност, нетрайност

минотавър – човекояден бик на цар Минос, с човешко тяло, убит от Тезей; алчен, ненаситен

мистерия – гр. “тайнство”

мистификация – фр. “измама”; съзнателно въвеждане на друг човек и обществото в заблуда, измама; съзнателно посочване на лъжливо авторство с цел да се избегне преследване от цензура или за да се предаде на творбата ценност като древен паметник. Най-известни мистификации – "Поемата на Осиан" от Д. Макфърсън, "Веда Словена" от Стефан Веркович. Съществуват и мистификации, при които авторът се скрива зад измислено име или роля. П. П. Славейков събира в книгата "На Острова на блажените" свои стихове, които представя като антология на поети от несъществуваща страна

митическо, митологизация – приписване на фантастични черти на реални образи и явления

митологема – от гр. “предание слово”; същностна идея, героичен образ, сюжет в митическия разказ /Крали Марко/

модернизъм – фр. “съвременен, най-нов”; направление в литературата и изкуството от края на 19 и началото на 20 в., с нови идейно-естетически схващания /дехуманизация, дегероизация, антиисторизъм/ и изразни средства /вътрешен монолог, алогизъм, монтаж, мозаичност/, близо до декадентството и мистиката, враждебно на традиционното и класическото /Оноре дьо Балзак, Густав Флобер, Максим Горки, Михаил Шолохов/, следва конформистки буржоазията /Фридрих Ницше, Анри Бергсон, Зигмунд Фройд, Албер Камю/. Разновидности: абстракционизъм, абстрактен импресионизъм, авангардизъм, ар нуово, бодиарт, видеоарт, дадаизъм, екзистенциализъм, експресионизъм, импресионизъм, кинетично изкуство, концептуализъм, кубизъм, минимализъм, неопластицизъм, нов роман, оп арт, поантализъм, поп арт, пърформанс, сецесион, символизъм, супрематизъм, сюрреализъм, театър на абсурда, футуризъм, фовизъм, фотореализъм, хепънинг

мозаичен стил – пъстър, с неочакваности, изненадващ /Макс Фриш, Ж.-П. Сартр, Х. Бьол, М. Валзер, Луи Арагон, П. П. Славейков, Бл. Димитрова/

молепсвам – предавам заразителна болест, заразявам, охулвам, опетнявам; орисничество; молепсизъм  в литературата /Пенчо П. Славейков/

монизъм – гр. “сам”; едностранчивост, едноначалие /или дух и идея, или материя/

мониторинг – текущ контрол, наблюдение

монограм – гр. “самобуква”; условен знак, вместо подпис; плетеница от инициалите на име

монография – гр. “сам пиша”; цялостно научно изследване върху един проблем

монодия – солова песен в старогръцкия театър, монолог без хор; певческа ария - каденца

монолог – гр. “разговор с един”; самостоятелно изказване; цялостна във формално и смислово отношение реч, която не се прекъсва от друг участник в комуникацията. Притежава самостоятелност за разлика от репликите в диалога. Бива драматичен монолог /вкл. монолог в естрадата и кабарето/, лиричен монолог, вътрешен монолог, епичен монолог, монолог-разказ, монолог, отправен към адресат, без да се очаква отговор от него, монолог към Бога или свръхестествени сили /молитва/

монопол – лат. “право на някой да търгува”; привилегия, изключително право върху нещо

монотеизъм – лат. “единобожие”

монотонност – гр. “еднообразие”; скука, отегчение, досада; звук с еднакъв, равен глас

монпарнас – историческо място на Левия бряг  /Rive Gauche/ на река Сена, на юг, в Париж, прочуто с мюзик-холове, ателиета и кафенета на художници

морава – млада трева

мораториум – забавящ; временна отсрочка, възбрана, вето за момента

мохикан – изчезващо червенокожо племе около река Хъдсън; последният вид /Дж.Ф. Купер/

мулетарен – екстензивен, бавен

мултилатерален – многостранен

мултиплициране – многостранност; възпроизвеждане на копия, умножаване

нагон – вътрешен подтик, инстинкт

надлежно – което се следва да бъде, което по необходимост принадлежи на нещо; съответно

нал – пиронче за подковаване подметката на обувки

налбант – подковач на добитък

наратив – лат. “narro”, “разказвам”; повест, разказ; къса проза

наратология – лат. “разказвам” /narro/; теория на разказването. Като обособена област на изследвания в литературознанието се оформя в края на 60-те г. на 20 в. Заема средищно място между структурализма и рецептивната естетика. Приема, че съществува "дълбинна структура", и разглежда реализацията на тази структура, отчитайки комуникативния модус на художествената творба. Построява унив. модели на повествованието, разграничава 2 аспекта: формалната структура на повествованието и начините на нейното реализиране от гл. точка на диалога на писателя с читателя

нарта – шейна за еленски и кучешки впряг

нартика – предверие на храм

наталитет – раждаемост, прираст

научен стил – стил с научна терминология

нация – исторически създадена устойчива общност от хора, с общи: език, история, земя, бит култура и модерна държава; народ – общи: език, религия, територия и време

неведом – незнаен, неизвестен; тайнствен, непонятен

невежа – човек, който няма знания; необразован; лаик, илитерат

невермор – англ. “nevermore”, никога вече /поет./

нега – нежност, блаженство, наслаждение; сладка тъга

неглиже, неглижиране – свободно, небрежно, без докарване; омаловажаване, пренебрегване, без внимание /!/

неимоверно – извънредно голямо; невероятно

неистово – необикновено силно в проявата си

некрофилство – влечение към смъртта

неловкост – срамежливост, неудобство

немара – незалягане за нещо, нехайство; немарливост, невнимателност

неолог – гр. “нова наука”; създател на ново учение; новатор

неологизми – гр. “нови думи”, въвеждат се от пуристите

неологизъм – гр. “нова дума, израз, наука”

непомерно – непосилно /непомерно силен духом човек/

неприкосновен – не може да му се посегне, който се пази цялост  /за крайна нужда/

нереално – недействително

нереиди – гр. “морски нимфи”

нескопосен – неугледен, несръчен, извън приетото за приличие

нестижателен – рус. “безимотен, неимащ нищо”

низгвернат – цсл. изпъден, свален, изгонен, натирен; низвъргнат

нирвана – санскр. “изгасване”; според будистите е състояние на върховно блаженство, което се постига чрез освобождаване от всякакви житейски грижи и стремежи; райско спокойствие

нисък стил – просторечието по Ломоносов

нихилизъм – лат. “нищо”; отрицание на дворянството в Русия през 60-те; неоправдано отричане на обществените норми, моралните принципи, културното наследство и др.

нишан – белег, знак; мишена, личба, знамение; турски орден

но пасаран – исп. “няма да мине!”; възбана, блокиране

номинатив – именителен падеж

нонсенс – безсмислица, глупост

нотация – лат. “упътване”, наставление; укор, мъмрене; сбор условни знаци за понятия

нотис – англ. бележка, кратко описание; съобщително писмо

нумизмат – лат. “монета”; специалист, колекционер на древни монети или предмети

нюанс – фр. “отсенка”, малка, едва забележима разновидност на багра, звук, мисъл; разлика

обективно – съществува вън и независимо от нас, реално; противоположно на субективно

обол – дребна монета в древна Гърция, 1/6 от драхмата; нещо дребно, незначително

обръщение – назоваване, укор, заповед, проклятие /в поетическия синтаксис/

ода – лирически вид; тържествена, приповдигната прослава на забележителни събития, подвизи, добродетели. Възниква в античността /Пиндар/

оджак – огнище

окалина – окисление по метала

оксиморон – гр.“остроумен-глупав”; стилист. фигура, съчетание на логически взаимоизключващи се думи и изрази /"Едничък дом на мойта скръб бездомна", “сладка мъка”, “ден в нощ”/; постига се чрез употребата на т.нар. контрадиктурни епитети, които се противопоставят на съществителното име, което определят или чрез екстремни епитети /божествено нищо/; учестена употреба в имажинизма

окултен – лат. “скрит, таен”, който не може да бъде обяснен чрез опит или по научен път

ол – спортно равенство

олицетворение – персонификация – художествен похват, преписване на човешки черти върху животни, предмети, явления; одухотворяване /старо/; прозопопея

олук – водосточна тръба

омерта – ит. “мъжество”; обет за мълчание в мафията, неин основен закон

омоним – гр. “еднакво име”, но различно значение /лак, нос, град, плитка, коса/

омофон – фр. “равнозвучен”; две думи звучат еднакво, но се пишат различно и са с различно значение /плет, плета – куб, куп/

онлайн – англ. “on line”, на линия; директно, веднага; в готовност, без бариера

ономастика – гр. “име”; дял от езикознанието за географски и човешки собствени имена; вид просопография; етимологически речници

ономастикон – речник за етимологията на собствените имена

ономатопея – гр. “звукоподражание”

опека – покровителство, закрила, попечителство

опортюнизъм – лат. “съглашателски” с противника за лична изгода; приспособленчество към момента; безпринципност /близо до популизъм/

опосум –  двуутробен бозайник, подобен на катерица и таралеж; кожа от такова

оптимализиране – към най-доброто /оптимален – най-блогоприятен и най-добър/

оратор – лат. “красноречив говорител”

ординерен – обикновен, посредствен, прост

ординерно – лат. обикновено, посредствено, просто

ортодоксалност – спазване основите на учение, мироглед; правоверност, православие

ортофотоснимки – от птичи поглед, снимки от самолет  /на площи, земя/

остен – тояжка за подкарване на добитък

отава – трева, израсла повторно на мястото на окосената

отрицателно сравнение – отрицание на тъждеството – “то не било, най ми…”

отъждествяване – рус. “уеднаквяване, приравняване”

охлократия – гр. “тълпа сила”; власт и управление на тълпите

оцелот – ацт. “ягуар, тигър”; голяма хищна котка, с пъстра окраска

пазвант – нощен пазач в населено място; пазач

пак – дълбок, дългогодишен, полярен лед; ледено поле

палимпсест – пергаментен ръкопис, чийто първоначален текст е измит или изстърган и върху него е написан друг текст

палиндром – гр. “назад отново на път”; думи или числа, които се четат по един и същ начин отляво надясно и отдясно наляво /най-старите са от около 2000 години/; вид ДНК секвенции

палитра – ит. “лопатка”; дъсчица за смесване на бои; подбор на цветове; изразни средства

памфлет – английски популярен герой през ХІІ в. Италия – сатиричен литературно-публицистичен вид срещу обществена група или лице; с остри изобличителни средства; лаконизъм, сарказъм, остър език; Литературно-публиц. жанр на злободневна тема. Остро полемична и саркастична критика на гледища, личности, обществени групи и институции

панацея – гр. “цяр”; “универсално”, вселечебно лекарство за всички болки, болести, смърт

пандера – ит. “знаме, флаг”

пандора – гр. “дар”; първата жена в гр. митология, съпруга на Епиметей, брат на Прометей, която получила от Зевс като подарък кутия с всички бедствия; прекрасна жена, създадена за наказание на хората; Кутията на Пандора, Пандорина кутия – извор на нещастия

панегерик – гр. “похвално слово, възхвала” голяма; 1/ Литературен жанр, хвалебствена реч /през античността – до 18 в./ 2/ Сборник, съдържащ произведения на ораторската проза и агиографията. Текстовете са свързани с църковни празници. В България – първоначално преводни. Минейни панегирици – за неподвижните празници в църковната година, характерни с празничните слова и ораторската проза. През 14 в. към минейните панегирици се включват повече жития, екзегетически беседи, слова на съидейници на Теодосий Търновски и патриарх Евтимий 3/ Празнична тържествена реч, произнасяна на религиозни церемонии, наричани в Древна Гърция панегири. В Древния Рим панегирикът е хвалебствена реч в стихове, откъдето идва съвременният смисъл – неумерено възторжена възхвала

паноптикум – музей на редки предмети и препарирани животни

панорама – гр. “изглед” на местност отвисоко; широк обзор на творчество

панта рей – гр. от израза “панта рей, панта киней” – всичко тече, всичко се променя

пантеизъм – лат. “бог природа”; обожествяване на природата; бог е “разтворен” в нея, отъждествен; архаични религиозни представи

пантеон – гр. “всички богове”; набор от всички божества в политеизма; гробница на герои

пантомима – театър, в който художественият образ е без говор, само с мимика и жестове

пап – обущарското лепило; чириш

папийонка – фр. “пеперуда”; къса вратовръзка с пеперудена форма

парабола – гр. “приближаване”; в античната поетика малка приказка или анекдот; разгърнато сравнение, което образува завършен образ и функционира самостоятелно. Първи образци на жанра се откриват в поемите на Омир. Сравненията биват неочаквани и вече срещани в разговорната реч. Състои се от 3 елемента – предмет, признак и образ. При някои признакът на предмета не е даден

паралелизъм – гр. “успоредност”: образен, синтактичен, отрицателно сравнение, звуков /римата е към него/; синхронност

параноя – гр. “безумие, лудост”; налудничави идеи за преследване, с ясна мисъл и интелект

парантеза – писмен знак скоба ( ); вмъкнати, поставени в скоби думи

парвеню – фр. “издигам се, забогатявам”; издигнал се бързо на високо обществено положение, без да притежава духовните качества, навици и култура за това; новобогаташ некултурен, влязъл в хай-лайфа; големеещо се юпи

парекселанс – фр. “де факто”; наяве

парки, мойри – трите богини-орисници на съдбата /Клото, Лахезис, Атропо/

пародия – жанр в литературата и в изкуството; сатирична, иронична или хумористична имитация на стил, направление, жанр, начин на изразяване или поведение. Първи образци се откриват в литературата на Древна Гърция – Хипонакт /6 в. пр. Хр./. Пародии пишат: Еврипид, Аристофан, Шекспир, Гьоте, Хайне, Пушкин, Хр. Смирненски, Д. Дебелянов

парономазия – гр. “покрай наричам”; стилна фигура, при която се употребяват близки по звуков състав думи, но с различно значение, заместване на един начален израз с друг /очевадно, очевидно/; паронимия

партикуларен, партикулация – лат. “отделен”, който се отнася до една част; частичен; отцепване, отделяне от общото

партиципирам – лат. “вземам участие, участвам”; включвам се; деля; споделям

партиципиране, партиципиум – вземам участие, участвам; църковно причастие

партиципиум – лат. причастие

пасеизъм – фр. “минало”; превъзнасяне на миналото в ущърб на сега; консерватизъм

пасианс – фр. “търпение”; редене на карти по определен начин за забавление и гадаене

пасионато – ит. страстно, с особено чувство

пасквил – изобличителен кратък публицистичен вид – хаплива клевета

паспарту – подходящ за всякъде; специална картонена основа за картина, портрет и под

пастелност – мекота, топлота, семплост

пастише, пастиш – фр. “каша”; епигонство, пародия

патерик – сборници от разкази и поучения, свързани пряко или косвено с живота на монасите; създадени на гръцки и латински език. Събрани в 6 сборника. Преведени са изцяло или частично от гръцки на староб. език в най-ранния период от разв. на българската литература /до 12 в./

патетичен стил – гр. “силно чувство”; чувствен, приповдигнат

патина – ит. благородна ръжда

патос – гр. “страдащ”; силно и трайно чувство; голямо въодушевление

пегас – гр. “извор”; крилат кон, роден от кръвта на обезглавена Медуза; вдъхновение на поет

педантизъм – фр. “pedante”, педагог, даскал; дребнавост, “буквоядство”, придирчивост; прекален и пресилен формализъм

пенал – лат. “перо”; кутия за моливи

пеналти – лат. “наказание”; дузпа; 11-метров пенален удар

пенджерче – диал. прозорче

пентаграм – гр. “пет буква”; магическа петолъчка; символ на съвършенство

перипатетизъм – гр. “разхождам се”; философско учение на Аристотел – мислене с разходка

перисталтика – гр. “свиващ”; последователно чревно свиване и изтласкване на храната

перифраза – гр. стилна фигура за предаване на известна мисъл или понятие описателно

перманентен – лат. “траен”; непрекъснат, постоянен

перспектива – триизмерно изображение в дълбочина към хоризонта; бъдеще, след време

перфекционизъм – лат. съвършенство, отличност

перфидност – лат. “коварство, вероломност”

перформанс, пърформанс – фр.“от форма”; постижение, успех; тест за интелигентност; изпълнение, извършване; действие, работа, проява; подвиг, постижение; представление, забава, концерт; номер /цирков и пр./; сутрешен театър; матине; кинопредставление без прекъсване; техническа характеристика /на машина/, експлоатационни качества, производителност, коефициент на полезно действие; пренебр. що за поведение!

петимен – гр. “желая” силно нещо; копнеещ, жадуващ

петиция – лат. “иск, искане”, колективна официална молба до висши органи

пехливани – борци; силни хора

пиаца – стоянка на тактита и превозни средства; борса на открито; пазар

пигмалион – митическа птица

пигмоид – гр. “колкото палец или пестник”; нищожен човек, подобен на джудже; пигмей

пиедестал – основа на паметник, статуя, колона; подножие; високо положение

пиета – милосърдие; изображение на Дева Мария, оплакваща Иисус

пиетет – дълбоко уважение, почтително отношение към някого и нещо

пикантерия – което дразни любопитството, жълтина, клюка; вкусотия

пикареска, пикаресков роман – една от най-ранните форми на европейския роман. Заражда се в Испания през 16 в. ("Ласарильо от Тормес"). Епизодична, хронологична структура, обединена от разказа на главния герой (често беден, но ловък и находчив в борбата си за оцеляване), който, описвайки житейския си път, разкрива и картини от живота на различни социални среди /Хитър Петър, Питър Пан, Иванушка/

пиктография – лат. гр. “рисунка, знак пиша”; наука за знаците и символите

пинакотека – гр. “картина вместилище”; картинна галерия – кафе; хранилище за картини

пинтия – тур. скъперник, стиснат

пирихий – ритмическа стъпка от две кратки срички, равни на две мори /две дъгички/. Играе роля за облекчаване на ямба и хорея в поезията, където би трябвало да стои ударена сричка, а няма такава. Например: “Покойници, вий в други полк минахте…”/Ив. Вазов, Новото гробище над Сливница/

питая – изпитвам, лелея някакво чувство, захранвам

питиуе – слав. скрито, съкровено

питос – античен, яйцевиден, глинен съд за течности и храна

пицикато – ит. ефектно, приглушено дърпане на струната с пръсти

пиърсинг – пробиване на дупка по тялото; перфорация

плацебо – лат. “ще бъда харесан”; симулантна операция, лекарство /хапче/ с терапевтичен, автосугестичен ефект /лечение чрез самовнушение/; плацебо ефект /вид хомеопатия/

плебисцит – лат. “решение на народа”; всенароден вот по важни държавни въпроси; референдум; допитване до нацията

пледирам – фр. боря се за някаква кауза в нечия полза; изисквам в защитна реч /пледоария/

пледоария – защитна реч; съдебен преамбюл /увод, прелюд, всъпление/

пленер – фр. “пълен въздух”; рисуване на открито сред природата; картина от открито

плеоназъм – гр. “излишък”; повтаряне на едни и същи или сродни по значение думи и изрази, езиково разточителство; многословие. Пр.: изправи се прав, добрият Добри, околната външна среда, човешкото му хуманно отношение

плеяда – звезден куп в Телец; 7 океански дъщери, 7 поети /Ронсар/; група творци в епоха

плужик – рус. “охлюв”

плурализация – заместване на мн.ч. вместо единствено /обратно на сингуларизация/: донжуановци, отеловци, байганьовци; плурал – мн. ч.

плутократ – гр. “богатство сила”; влиятелен и властен чрез богатството си

поанта – фр. “острие”; композиционен похват, обобщаващо твърдение; изненадващ обрат в развитието на произведението, най-често в завършека; подчертава художествената идея  /сонетите на У. Шекспир/; дума, израз, сентенция, строфа, която обобщава посланията в целия текст за финал

подмолно – тайно, скрито

позитивизъм – положителност; склонност да се ценят само материалните изгоди

покров – покривало, покривка; бяло платно, с което покриват мъртвец /саван/; таван

полемика – гр. публичен спор при обсъждане на проблем

поливалентност – многовалентност

полисемия – гр. “многозначност” на думата

полисиндетон – гр. “многосъюзие”

политеизъм – лат. “многобожие” /пр. мормонството/

помпозен – тържествен; шумен, разкошен; надут, натруфен

популизъм – лат. “народ”; непопулярни мерки, за да се спечелят дивиденти /по избори/

постамент – лат. бетонна или каменна подставка под паметник, статуя, колона и др.

постер – плакат

пост-фактум – лат. “минал факт”; след всичко свършено; вече без смисъл и значение

потенциал – лат. “възможност, сила”; перспективност на качествата

потенция – фр. “опора”; лат. сила; скрити възможности, способности, перспектива, енергия

потир – сребърна или златна чаша с високо дъно за причастие

прабългарски език – език на Аспаруховите българи, към северозападния клон на хуно-алтайските езици; отмира към края на 9 в. В българския език от него остават около 100 думи: бисер, белег, белчуг /белезници/, бъбрек, българи, баща, капище /храм/, кумир, кокиче, пашеног /баджанак/, сан, тояга, чертог /ложе/, чипаг /чепкен/, чичо; както и около 30 титли, 300 неразчетени рунни надписа и др. /П. Добрев “Езикът на прабългарите”; Ст. Младенов/

прагма – гр. “работа”; практика

пранга – ит. окова, верига; букаи

преамбюл – лат. “встъпление, увод” в съдебно или ораторско слово; пледоария; увод; прелюд, увертюра /в музиката/; експозе /в дипломатическия протокол/

превантивно – лат. предпазно, предохранително

превенция – лат. “предотвратяване”; предварителни обезопасителни мерки

преекспонирам – преигравам с показването

презенс – лат. сегашно време

презентация – лат. “предявявам, представям”; официално представяне, вид премиера, промоция на определен продукт; мултимедиен проект

презумпция – лат. предположение по  вероятности; вярно, до доказване на обратното

прелюдия – музикално встъпление, първа част на мащабна творба

премиера – фр. първо представление, първо показване пред публика

прерогатив – лат. изключително право, привилегия

прецедент – предшествуващ; случай от миналото, който може да послужи за пример или оправдание; изключение от традицията

примитивизъм – елементарност, първобитност, грубост, необразованост

притворство – рус. “лицемерие, преструвка”

притча – алегоричен разказ с поучително съдържание

проджект – англ. “проект”

прозаичен стил – на немерената реч; сух – иронично

прозвище – рус. название на някого по отличителна черта; прякор, друго популярно име

прозопопея – гр. стилистична фигура за “одушевяване” /вж. олицетворение/

проклитика – лат. “с наклон напред”; неударена думичка, която акцентно се слива със следващата /за кого, като някога, не мога/

прокоба – предсказване за беда

промоция – лат. “повишение”; даване по тържествен начин научна степен на някого; официално провъзгласяване за доктор; премиера, презентация на продукт пред публика

просопография – гр. описание на характерите и живота на такива лица, които се явяват в произведенията на поети и писатели, действителни или измислени; ист. наука просопология

протагонист – гр. древногръцки актьор с главна роля в театъра; главно действащо лице

протекционизъм – покровителство, специално подпомагане

протекция – лат. “защита”, покровителство от влиятелно лице в работата, службата

прототип /в литературата/ – гр. “първичен”; реално съществуваща личност, чиито черти авторът използва при изграждането на художествен литературен образ

протуберанс – лат. “подуващ се”; слънчево изригване; изпъкване, тъпа издатина

проформа – привидно, за спасяване на външния ред; направено за лице

прякор – въз основа на друго име и белег, прикачено качество или свойство 

псалм – лирична еврейска песен за възхвала на бога; псалом

псалт – черковен певец

публицистика – лат. “обществен, публичен” – политическият печат

пулпация – лат. опипване, напипване; масажиране

пургатив − лат. силно “очистващо”, очистително средство

пуризъм – лат. “чист”; борба за очистване на езика от чуждици

пуританство – англ. “чистота”; строга нравственост, аскетизъм

пък – англ. дух-пакостник

раболепие – рабско самоунижение, угодничество, нагаждачество, сервилност; клакьорство

разпространение – реклама, честота, обширност, обхват

ракурс – необичайна перспектива за окото; положение на изобразяван в перспектива предмет; въображаема проекция

рампа – издигнатина за товарене

рапид – забавен кадър, бавно

рафиниран – лат. “пречистен” от примеси суров продукт; фин, избистрен и ясен; кларифициран; прозрачен до съвършенство 

реабилитация – възстановяване на доброто име и достойнство, права

реанимация – лат. “оживление”; бързи мерки за съвземане и при операция; превенция

регалия – лат. “царски” символ /корона, скиптър/; знак за почест; запазена лична облага

регистър – опис; указател, списък; подходящите езикови средства за определена речева изява; начини, по които се осъществяват комуникативните намерения; зависимост на предпочетените езикови средства от изискванията на конкретна комуникативна ситуация

регресия – лат. “обратен”, процес на движение назад в развитието, изоставане, упадък

резигнация – лат. “отказвам се”; безропотно примирение, подчинение на съдбата

резолюция – лат. “разрешение”; официално разпореждане

резонанс – лат. “издаващ звук”; рязко увеличаване, слушаемост; отзвук, отглас

резултантен – лат. “отскачащ, отразяващ се”; произтичащ от; равнодействащ; 3-и тон

реквизит – необходими предмети за представяне на постановка

рекурентен – лат. “бързо се връща”; повтарящ се, повратен

релаксация – лат. “отпускане”, отпочиване, разхлабване, намаляване на напрежението

релативен – относителен

релация – лат. “донесение, разказ”; връзка, посредничество; разстояние

реминисценция – лат. “възпоменание”; смътен спомен; идея, образ, картина от миналото

ремотив – повтарящ се мотив, вид “смислово-съдържателен” припев

ренесанс – фр. “възраждане” на изкуството и културата; ХІV в. в Италия, а у нас 1762 г. с Паисий; разцъфване, родилен подем

рентген – лъчев рентгенов апарат за снимки на човешкото тяло и вътрешни органи

репортаж – разказ на събитие за деня

репрезентативен – лат. “представям”; представителен

репродуктивност – самовъзпроизвеждане, размножителност

репродукция – възпроизвеждане на картини и др. чрез фотография и печат; размножаване; спомняне; различно от макинажа

респект, респективно – лат. “внимание, уважение”; почит, страхопочитание, внушаване на прилично държание; до всеки поотделно, съответно, надлежно; следователно, логически

рестриктивен – лат. “точен”; ограничителен; в педагогиката /рестриктивен подход, флустрация/; прекалено строг

рестрикция – лат. “ограничение”, монопол върху нещо, за да се повишат цената и печалбата

ретардация – лат. “забавяне”; комп. похват на времево отвличане вниманието на читателя 

реторика, риторика – теория на красноречието и ораторството от Аристотел в древна Гърция, но разцвет в Рим с Цицерон, Квинтилиан, Тацит; безсъдържателност с пресилена употреба на похватите

реторичен – ораторски, красноречив, надут, празнословен, фразьорски

реторичен въпрос – въпрос с художествен утвърдителен отговор

реторичен стил – с реторически фигури: възклицания, обръщения и реторични въпроси; характерен за ораторите; софистки  

ретроградност – отстъпване назад; назадничавост, реакционност

ретроспекция – фр. “гледам назад”; композиционен похват, промяна посоката на художественото време; връщане към минали събития, които са с важно значение за последвалото сюжетно развитие

ретуш – фр. ръчна обработка; разкрасяване; поправям, смекчавам недостатъците; чистя негатива; омекотяване

референдум – лат. “за което трябва да се отнесем до народа”, допитване на властта до целия електорат; плебисцит

рефрен – повтарящи се стихове в лирическия текст

рецептивност – лат. възприемане, сетивност, чувствителност /рецептивна естетика и херменевтичен морал на Ханс Роберт Яус/

рецесия – лат. “отстъпване”; производствен спад, безработица, инфлация; изчезване на наследствено; отстъпление на положителното

рецидив – лат. “повтарящ се”

реципиент – лат. “който приема”; получаващ кръв от донор; възприемащ

реципрочно – лат. взаимно; съотносително; паралелно; симетрично; съвместно

ригиден – лат. “вцепенен”, скован, втвърден, негъвкав; вкочанен, вдървен, неподвижен; почти труп; сексуално пасивен

рима – гр. “rithmos”, ритъм, съгласуваност, стройност; съзвучие в края на стиха; повторение на еднакви звукови групи, най-често в края на стиха /виж клаузула/. Играе стиховоорганизираща и ритмична роля. Според мястото на ударението бива мъжка /на последната сричка; ямб/, женска /на предпоследната; хорей/, дактилна /на третата сричка от края/, хипердактилна /на четвъртата сричка от края/. Според разположението римите са съседни, кръстосани, обхватни, съставни и др. Звуково повторение предимно в края на два или повече стихове, което има ритмично, мелодично и косвено – смислово значение в стихотворението. Като отбелязва със звуково повторение края на стиха и способността за създаването на основната стихова пауза, римата засилва усещането за разделянето на стихотворната реч на закономерно повтарящи се съизмерими речеви единици – стихове. Ритмично значение има и редуването на различен тип рими.Римата придава по-голямо благозвучие на стиховете. Тя има значение и за смисловата им изразителност, като се включва в съвкупността от средства за изразяване преживяванията на поета, особено т. нар. фокусираща рима /римуване на думи, най-важни по смисъл за дадена част от стихотворението/.Римата започва от последната ударена гласна в стиха /русалка – малка, устремен – ден/, но понякога се обогатява и от еднакви по гласежсъгласни и гласни, които предхождат ударената гласна /напр.: зрак – мрак; мъгловито – жаловито – в първия пример римата се обогатява със съгласната р-, а във втория – със сричката лов-/. Съзвучните гласни пред ударената гласна не се броят като срички от състава на римата. Римата задължително обхваща ударената гласна и поне една съседна гласна /не се смята за римуване, когато са еднакви само крайните гласни на думите, напр. страна – зора/. Когато ударената гласна е в края на стиха, необходима е еднаквост на предхождащата я съгласна /гори – зори/ или е след нея /дял – бял/. Според мястото на ударението римите са различни. Ако е ударена последната сричка на римуваните стихове, съзвучието /едносрично/ се нарича мъжка /ямбична/ рима /грей – лелей/. Ако е ударена предпоследната сричка, римата /двусрична/ се нарича женска /хорейна/ – крилати – разклати. Когато ударението е върху третата сричка от края на стиха, римата /трисрична/ се нарича дактилна /мироздание – разстояние/. Много рядка в нашата поезия е хипердактилната рима /четиристишна/ – с ударение върху четвъртата сричка от края на стиха /настъплението – избавлението/. Ако римата завършва на гласна, нарича се отворена, ако завършва на съгласна – затворена. Повторението на едни и същи думи в края на стиховете се нарича тавтологична рима /вж./. В хумора и сатирата се използва омонимична рима /вж../., а също и каламбурна рима /вж./.Според мястото на римуваните стихове      в строфата различават се съседна /ааббвв…/, кръстосана /абаб/ и обхватна /абба/ рима /вж./. Особен вид е римуването на думи след всеки трети стих, например: а/ Аз любя всичко живо, б/ що светлий лъч заражда, в/ в скръбта на всички рани  г/ по майката земя, а/ вблаженството свенливо, б/ що цвят на цвят обажда, в/ и в злобното мълчание  г/ на скритата змия! /Т. Траянов, Освободена душа/. Според мястото на съзвучните думи римата бива краестишна, начална и вътрешна. Повтарящото се разположение на римите е един от признаците, които показват строфирането на стихотворението. Римите биват двойни, тройни, четворни и т.н. според броя на стиховете /два, три, четири/, които се римуват в една и съща рима. Най-честа е двойната рима. Когато всички рими са еднакви, тогава цялото стихотворение се нарича монорима /вж./. Обикновено римите са прости /небесен – песен; велик – език/, но има и сложни или съставни рими, образувани от две или три думи /где е – злодеи, води ме – ме, изделие – де ли е/. Най-силно въздействат върху читателя пълните, оригиналните, богатите рими, които звучат хармонично и най-често се образуват от съзвучие на различни части на речта – римуват се глагол и съществително или прилагателно име, съществително и прилагателно име и т.н. /бляска – рязка, чезна – беззвездна, железни – бездни/. Рима, в която след съзвучната ударена гласна идат нееднакви по гласеж съгласни и гласни, се нарича асонанс /вж./. При дисонанса или консонанса /вж./ ударените гласни в римата са различни, а съгласните и гласните след тях са съзвучни /замръкна – викна/. Точността на римата се определя от еднаквостта на звуковете /акустична рима/, а не на буквите /графическа рима/, например: град – врат, близка – плиска.Римата е изпитание за творческите способности на поета и признак за овладяването на езика и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя. Римата не е задължителен елемент на всяко стихотворение и на всяко стихосложение. В античното стихосложение, в народните песни и в т.нар. бели стихове /вж./ не се използват рими /но “напевността” не се губи/

рисърч – англ. “проучване”, социологическо допитване

ритмическа стъпка – група от дълги и кратки срички, които ритмично се повтарят в стиха; група от две или три срички, една от които е с ударение, а другите без ударение. Според мястото на ударението биват общо – 6 вида най-разпостранени стъпки: 2 двусрични – ямб /с ударение на втората сричка/, хорей /с ударение на първата сричка/; 3 трисрични – дактил /с ударение на първата сричка/, амфибрахий /с ударение на втората сричка/ и анапест /с ударение на третата сричка/. Често за попълването на паузи и облекчаване на стиха се използва пирихий /две кратки срички/. В древен Рим и спондей /две дълги, ударени срички/

ритуал – лат. “обреден”; установен ред обредни действия; церемония, церемониал

ромол – ромон на поток

ротел – двуетажен автобус

руно – вълна на овца

сакрален – свещен, свят

сакраменто – проклятие, проклето да е

саниране – лат. “sanno”, лекувам; правя здравословен; правя санация; освежаване; заздравяване; предпазване от ерозия

сатир – гр. похотливо горско полубожество, с кози крака и рога; похотлив човек

сатира – литературен похват или жанр, чрез който с хипербола, алегория, насмешка се критикуват и разобличават социални и човешки пороци. Стилът е саркастичен. Сатирата се проявява най-пълно в комедията, баснята, сатиричната поема, романа /Луцилий, Д. Ювенал, Дж. Суифт, С. Михайловски/

сатисфакция – лат. “удовлетворение”; задоволяване, удовлетворяване; дуел

саундчек – англ. “проба на сцена”; предварителна репетиция за звука при концерт

сач – плитък тиган

сварог – славянски бог на слънцето

свастика – инд. “черният Бог”; в хералдиката е " кръст крампоне, crampon – желязопримка".

светотатство – гр. “тат”, крадец; крадене, поругание на свети неща; кощунство; богохулство

свободен стих – фр. “vers libre”, вер либър; без задължителни строфа, ритъм и рима; не спазва стихосложението, с неопределен брой ударени и неударени срички; важна е интонацията, но има и вътрешна музика /Блок, Рембо, Верхарн, Маяковски, Гео Милев, Вапцаров/; “опрозотворяване на поезията”, но не лишено от смисъл; въвлича читателя в събитието на речта; различно от бял стих

сегмент – лат. “отрязък”; завършен такъв от речта с различни контексти

сегрегация – лат. “отделяне”; отлъчване от цялото; форма на расова  дискриминация срещу цветнокожите, свързана с различни възбрани

седатив – лат. “успокоявам”; успокоително, приспивателно; седативен – успокоителен

седативен – успокоявам; успокоителен

седемте чудеса на света: 1/ Голямата пирамида в Гиза, построена преди 4500 години, е най-старото чудо на света. Висока 147 метра, тя била изградена от около 2 милиона каменни блока. 2/ Висящите градини на Семирамида /прочулата се с красотата си царица/ са сътворени между 600 и 400 г. пр. Хр. Във Вавилон. Уникалното е, че растенията не били на земята, а на издигната тераса. 3/ Статуята на Зевс в храма в Олимпия била висока 12 метра. Дрехите и сандалите на бога били от чисто злато. 4/ Гробницата на цар Мавзол в Халикарнас, Мала Азия, била разрушена през ХІІІ в. от земетресение. 5/ Храмът на Артемида в Ефес пък бил подпален през 356 г. пр. Хр. от Херострат. 6/ Колосът на о. Родос – бронзова статуя  на бога на слънцето Хелиос, бил висок 32 метра. Бил разрушен 5 века по-късно. 7/ Александрийският фар се издигал на 135 м. Светлината му се виждала от 40 мили. Цели 10 века той сочел пътя на мореплавателите до срутването му от земетресение през 700 г.

секвенция – лат. “който следва”; последователност, повторение на мотив; вид песнопение

секстина – 1/ Строфа от 6 стиха; 2/ жанр в провансалската лирика. Състои се от 6 шестстишни строфи и 1 заключително тристишие

семантичност – значещ знак; значение, смисъл на думите

семиология, семиотика – наука за знаците, признаците и сигналите

семиотика – англ. “знак, признак”; теория за знаците и символите /Чарлз Пирс и Фердинанд дьо Сюсюр въвеждат понятието/

семирамида – вавилонска царица, прославила се с красотата си

семпъл – лат. “прост”, естествен; непретрупан, ненатрапчив, без много украса; мек, пастелен

сенесценция – лат. “остаряване”, състаряване

сензитивност – лат. “чувство, усещане”; чувствителност, осезателност, дразнимост

сензорен – лат. “sensus – чувство, усещане”; сетивен, чувствителен

сенсуалност, сенсуализъм – страст към чувствени наслади, чувственост, сетивност

сепсис – гр. “гниене”; инфекция на кръвта след силно гноене

сервилност – угодничество, раболепие, нагаждачество, подмазвачество

серум – екстракт, течност

сецесион – лат. “отделяне”; декоративност, умаленост в изкуството; макет; разкол

сигнатура – знак, номер, белег върху книга или стока

силует – външно очертание на предмета

силует – външно очертание на предмета

символ, символизъм – образ с преносно значение; условен знак на нещо; Възниква през ХІХ в. във Франция и Белгия. Представители: поети: Стефан Маларме, Пол Верлен, Артюр Рембо, Емил Верхарн, Жан Мореас, Александър Блок; художници: Гюстав Моро, Едвард Мунх, Михаил Врубел; композитори: Клод Дебюси и Александър Скрябин; писатели: Йорис-Карл Юисманс и Пол Адам, драматурзи: Морис Метерлинк и Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам. В началото на ХХ в. и у нас: Пейо Яворов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов

симлес – англ. “без шевове, слято”

симплификация – лат. “simplex – прост, обикновен”; опростяване

симплицизъм – лат. глуповатост, простоватост, непретенциозност

симплоке – гр. “сплитане”; стилна фигура на съвпадане началата и краищата на 2 изречения

симптоматичен – гр. “случай, съвпадение”, който служи като показателен, знаменателен; неосновен, израз само на външни признаци, маргинален; многозначителен

симптоматичен – гр. “съвпадение”; знаменателен, показателен, многозначителен; за основа

симулация – лат. преструване, опит за заблуда и измамване /най-често болен/

симултанен – лат. “едновременно”; едновременен

сингуларизация – лат. “единствен”; окрупняване, заместване на наименование на предмет или явление със събирателно съществително в ед. ч.: “куп”, “сума”, “група”, “маса” и др. /маса хора/; обратно на плурализация

синекдоха – изразяване на цяло чрез по-малка част в и обратното; фигура на речта /троп/, при която замяната на смисъла се извършва на основата на връзката между част и цяло – "бащино огнище" вместо "бащин дом"; разновидност на метонимията

синкопа – пропускане на звуци в средата на дума /вм. какво – к` во/

синопсис – гр. “външен вид, лицето на нещо”; материали в хронологичен ред; предварителен съкратен текст /либрето/ на филм или драма /киносценарий, театрален сценарий/; конкретно описание; текстово съпоставяне

ситуиране – поставяне в пространството и времето

сквернословие – употреба в речта на непристойни, гадни, неприлични думи; опетняване, хулене; циничност и вулгарност спрямо религията

скепсиз, скептицизъм – разсъждение; отричане, съмнение, недоверие към всичко

скреч – англ. “scratch”; дращя, издрасквам, скърцам, ровя; гласувам с бюлетина

скрижали – каменни блокове с издялани 10-те божи заповеди; дълбоки тревожни чувства

скрининг – изследване

скрупульозен – лат. проявяващ скрупули, крайно изпълнителен и педантично старателен

сленг – англ. “език на общност” /студенти, войници, работници/; разкрепостена, небрежна реч, вид жаргон; специализиран говор, социолект; “плъзгащ” вариант на модерна  дума

соаре – фр. “вечерен прием”, домашна вечеринка; вечеря с избрани

соба – одая, стая

соматичен – който се отнася до тялото, до плътта; телесен; плътски; психо възбуда

сонет – ит. “sono”, “звуча”; лирически вид, изграден от 14 стиха, разделени на 2 четиристишия и 2 тристишия /италиански сонет/ или 3 четиристишия и 1 двустишие /английски сонет/

социум – лат. “общество”, среда, културна общност; обществена среда

спина – лат. “гръбнак, гръбначен стълб”

спининг – англ. специален риболов, с подвижна примамка на въдицата

спираловидно повторение – повторение на последната дума или словосъчетание от един стих в началото на следващия стих. Напр.: “Заплакала е гората, /гората и планината…”; комбинация от два или три вида повторения: анафора, епифора, мезофора /епианафора, епианамезофора и т.н./

сплин – гр. “далак”; мрачно настроение, тъга и униние; досада; резигнация и инертност

сподавено – задавено, заглушено, заглъхнало

спондей – стихотворна стъпка в античната поезия, съчетание от 2 дълги срички

стазим – гр. “стазис”, стоене; обездвижване на хора, след излизане на актьорите; закованост

стайлинг – англ. стил, мода, външност

станси – фр. ит. “спирка, стая"; строфа от четири или осем стиха, която представлява самостоятелно стихотворение; лирическо стихотворение, съставено от четиристишни или осемстишни обособени смислово строфи, но обединени под една обща идея

статия – рус. “неголямо изложение” в проза по обществен въпрос: социален, научен, културен, политически и т.н., отпечатан в пресата /монографията и студията са по-мащабно разглеждане на проблема/

стереотипност – отпечатък; траен, установен и укрепнал ред на поведение, последователност; неизменна нагласа /динамичен стереотип/

стигма  - лат. “знак”; белег от рана; белег, печат, поставян с жигосване върху тялото; клеймо, жиг; парализиращо напрежение

стил, стилистика – гр. “stilos”, изострена пръчица за писане върху дъсчица, намазана с восък; почерк; типичното, характерното; характерен набор от художествени средства.            В древна Гърция – Аристотел въвежда понятието с “Поетика” – 5 в. пр. н. е. Родоначалник  на съвременната стилистика е Шарл Бали с трактата си по стилистика – 19 в.

стилизация – фр. “обобщаване” на изобразявани предмети; речев колорит чрез подражание на епоха и нрави; архаизми

стилистична фигура – различно от стилистично средство /стилните средства са езиковите средства, свързани с езиковия стил на писателя/; характерни художествена лексика и синтаксис, тропите, стилистичните фигури и други похвати на писателя, свързани с езика

стилове на речта: логически и образно-емоционален; колективен /сантиментален, романтичен, сатиричен, саркастичен, реалистичен, ро-ко-ко, народен/ и индивидуален /ясен и заплетен, сух, емоционален, стегнат, многословен и др./; функционални: разговорен, официално-делови, научен, публицистичен, художествен

стих – гр. “stichos”, ред, стих; единица мярка на мерената реч, обикновено на един ред

стихосложение – строеж на стихотворната реч, система от правила в нея, организацията; прозодия; маркерите на С. са: стих, рима, цезура. Видове: метрическо /антично/, тоническо /отмерва броя на ударенията/, силабическо /отмерва броя на сричките/. Най-често срещано е силабо-тоническото стихосложение

стормхендж – англ. буреносно представяне, бурен имидж

стохастичен – лат. “смислен, разумен”; вероятен, случаен допустим /процес, характер/

стречинг – англ. обтягане, поза на мускулите

строфа – гр. “strophe”, обръщане; повтаряща се група свързани стихове: елегически дистих, терцет и терцина, катрен и рубаи, квинталиана, секстина, септилиана, октава и сицилиана, спенсерова строфа, одическа строфа и децима, повече от 10 – онегинска строфа и рондо, и др. Ако е с различни стъпки, строфата се нарича хетерометрична. Съставни сложни строфи: рондо, триолет, сонет и др./вж./; строфика – разделяне на стихотворението на строфи

ступидо – ит. “глупак”

субективен – който е присъщ на дадено лице, личен; противоположно на обективен

субито – ит. “внезапно, рязко” в музиката

субкултура – лат. “под култура”; изопачена надсроечна култура в края на ХХ и началото на ХХІ век; изопаченост, кич на съвремието

сублимен, сублимиране /ю/ – възвишен, величествен; издигане, възвишаване

субординация – лат. “подреждане”, дисциплина, където се спазва строго йерархията; подчиненост; съблюдаване на правилата

субстантив – лат. “съществително име”

субстанция – лат. “същност”; неизменната основа на всичко; материя; вещество

субституент, субститут – лат. “замествам”, “поставен вместо някого”, заместител

субституция – лат. “заместване с друго”

субстрат – лат. “подложка, постилка”; основа на явленията; остатъци от изчезнал език

субтилен – лат. тънък, нежен, трошлив; остроумен

сугестивен, сюгжестивен – лат. който внушава, внушителен; въздействащ; ясен, поучителен

сугестия, сюгжестия – лат. “внушение”, хипноза; въздействие върху някого чрез хипноза; конфесионална сугестия /изповедно внушение/; автосугестия,  плацебо ефект

супервайзър – сътрудник в социологическо проучване; промотиращ анкетьор

суперлатив – лат. най-висш, най-горен; превъзходна степен; преувеличение

сури - светлосиви

сурогат – поставен вместо друг; заместител, фалшифициран, подправен продукт

сутерен – подземен етаж

сухастичност – схоластика, дестриктивност, прекомерно затягане и строгост, закостенялост

сухоежбини – кавги, спорове, дразги, перчения

сфинкс – лежащ лъв, с човешка глава

сфумато – ит. рисувателна техника на смекчени образи и форми

схима – гр. “дреха”; най-строго монашество или дрехата към него

схима – най-строго монашество

схоластика, схоластик – гр. “едностранчив учен”; откъснато от живота знание, основано на формални, безплодни разсъждения, умувания; книжност; практически ограничен, “сухар”

сърдити млади хора – англ. “Angry Young Men”; спонтанна тенденция в писането, вид течение в английската литература /1950-60/, обединяващо новото поколение английски писатели и драматурзи, които отричат съществуващата ценностна система, социалните и политическите порядки в английското общество:  Алън Силитоу, Харолд Пинтър, Кингсли Еймис, Филип Ларкин, Джон Брейн, Джон Уейн, Колин Уилсън, Дорис Лесинг, Арнолд Уескър, Айрис Мърдок, Малкълм Бредбъри, Кийт Уотърхаус и други. С творбите си изразяват гневен протест против социалното неравенство и отчуждение, съсловните прегради и лицемерието в обществото, макар първоначално да застават на радикални, понякога дори анархистични позиции. По този тип изразност се увличат и много интелектуалци. Определението се превръща и в клише за всеки младеж, който обвинява и критикува политическите и социални институции. За пръв път изразът е употребен във връзка с пиесата на Джон Осбърн „Обърни се с гняв назад“ /1956/

сърцевед – познавач на човешкото сърце, душеведец

съспенс – лат. “преустановен; от/за/качвам”; напрежение, безпокойство, очакване, смут /А. Хичкок въвежда понятието в киното/

сюгжестивна лирика – лат. “намек, внушение”; неясни образи и чувства, сложни асоциации, смътни намеци, отсенки /Яворов, Дебелянов, Лилиев, Т. Траянов, Д. Бояджиев/

сюжет – фр. основна тема, предмет на художествено произведение; в изобразителното изкуство е и статичен; какво се случва в творбата, събития

сюрреализъм – авангардистично направление в изкуството на ХХ в., което изгражда образи от необременени от разума асоциации, с нарушени пространствени пропорции; привидно те са безсмислени, разчитат на неочакваното и чудесното; нонсенс

табун – стадо коне, елени или други копитни

тастатура – съвкупност от клавишите на инструмент, апарат

тат - крадец

тахиграфия – гр. “бързо пиша”; бързопис, стенография

тезис – теза; основно положение, основна мисъл

телекинеза – преместване на предмети със силата на мисълта; левитация

телестих – гр. “далече ред”; образуване на думи и изречения от крайните букви на всеки стих /вж. акростих и мезостих/

темпоралност – лат. “слепи очи”; временност, преходност; бързина, скорост; мед. слепоочие 

тенденциозност – стремя се; пристрастност, необективност

тендовагинит – възпаление на сухожилно влагалище, поради мускулно пренапрежение, травма и др. /в областта на китката, лакътя, коляното/; при учестен онанизъм, мастурбиране

тера инкогнита – лат. “terra incognita”, непозната земя

терцина – строфа от 3 стиха, формиращи ритмично и смислово единство. Употребява се в някои устойчиви жанрови форми /например сонет/. В терцини с кръстосано римуване е "Божествена комедия" от Данте Алигиери

тесногръдие – ограничени способности и воля за действие; посредственост

теург – гр. вълшебник, чародей, магьосник, чудотворец

тиара – перс. “корона”; тържествена папска корона на 3 етажа /Европа, Азия, Африка/ до Новия свят

тирандо – исп. техника на свирене, “дърпайки”

титул – надпис, почетно звание; първа, заглавна страница; титла

тонически стих – акцентира еднаквия брой словни ударения

тоталитаризъм – общо; диктаторски, фашистки режим с терористични методи на управление; пълна хегемония на една политическа фигура

тракт – течение; пощенски път, маршрут, направление

трал – мрежа за риболов

трансцедентализъм – американско философско-литературно движение (1836-60). Оформя се под влияние на трансценденталния идеализъм на И. Кант, пречупен през възгледите на английските романтици Т. Карлайл, С. Колридж, У. Уърдзуърт. Главни представители - Р. Емерсон, Х. Д. Торо, М. Фулър и др. Виждат пътя към освобождаване на личността в духовното усъвършенстване, в близостта с природата. Обявяват се за реформи в църквата, държавата и обществото

трансцедентално – априорно, извън опита, непроникващо в трансцедентното

трансцедентно – лат. “излизащ извън нещо”; лежащото извън пределите на познанието, на опита; свръхопитно; нещата в себе си /Кант/

требник – свещенически сборник с молитви

тремоло – лат. “трептение” в бързо темпо на един или два близки тона

тривиално – на кръстопът; некрасиво, неоригинално; обикновено, изтъркано, банално

триумф – победа, надмощие, тържествено посрещане

троп – гр. “начин, образ”; фигура на речта, дума или израз, употребени в преносно или образно значение. Видове: метафора, метонимия, синекдоха, алегория, символ, хипербола, литота,. персонификация, олицетворение, анимализация, ирония, сарказъм, оксиморон, прякор, перифраза, сингуларизация, плурализация, антономазия, параномазия

труизъм – англ. “истински”; общоизвестен, банална истина

тупик – ситуация “цайтнот”

тъждественост – рус. еднаквост, равенство

увертюра – музикално встъпление в опера; музикален прелюд; предисловие

ултимативен – лат. категоричен, безусловен

универсален – всеобщ; разностранен, всеобемен, за всичко; световен, всесветски, всемирен

универсализъм – всеощ; всеобхватност, всеобщност, общовалидност

урбанист, урбанизъм – лат. “urbi”, град; изобразител на града, засилена гражданственост

усое – открито, неогрявано от слънце място /противоположно на присое/

утилитарен – лат. “полезен”, насочен само към практическа изгода и полза от нещо

утилитарност – полезен; свързан с всекидневната практическата полза на нещо

утомично, утомително – покъртително, разтърсващо

утопия – място, което не съществува; неосъществим проект за един идеален свят

фабула – лат. фр. “басня, приказка”; 1/ Събитийното ядро в сюжета на литературното произведение; 2/ Последователността на основните събития в текста, в естествения им ред; повествование, история

фаланга – затворен боен ред; войска; кости на пръстите; ред, редица

фалократи – нарушение власт; злоупотребяващи с властта, калпави

фамилиарничене – любезничене, флиртуване

фамозно – фр. мълва, широко известно с чудновати качества; прословуто, върховно; шик

фантазия – англ. “въображение”, мечта, смела представа

фантасмагория – признак говоря; призрачна въображаемост, нелепа измислица

фертилност – плодородие, плодовитост, раждаемост

фетиш – магьосник; обожаван от племето предмет с чудодейна сила, сляпо преклонение, идол, кумир; възбуждащо предизвикателство

феърплей – англ. “честна игра”, спортсменска и внимателна игра

фигуративно – лат. “образ, вид”; образно, преносно, иносказателно; фигурално

фикция – измислица, лъжа; не съществува в действителност, нереалност

филигран – гр. “конец зърно”; бижутерийна жичка, воден знак, фина хартия; президентски печат; филигранен – изработен от тънки метални жички; изпъстрен с фигури, орнаменти; филиграност – финес, нежност, изтънченост, болезнена чувствителност; фигурна пъстрота

филистер – с ограничен кръгозор, с еснафско и лицемерно поведение; неприет студент

фиск, фискален – държавно съкровище, хазна; право на правителството да конфискува ничии имоти; експроприиращ

флажолет – фр. “пищялка”; ефектен обертон на струните по някои прагчета, с пицикато

флуид – лат. “тека”; течности и газове; невидим “психически ток” /според спиритистите/

флуктуация – лат. “колебание, вълнение”; колебание, непостоянство, безредни отклонения

фобии – лат. “страхове”; Освен често наблюдаваните човешки фобии има и по-екзотични, които се срещат значително по-рядко. Ето някои от тях: агорафобия /паника от преминаване през големи открити пространства, пътуване сам, стълпотворения/, акнефобия /от появата на акне/, акрибофобия /от неразбиране на прочетен текст/, апейрофобия /от безкрайността/, арахнофобия /от паяци/, бромхидрофобия /от възможността околните да почувстват телесната миризма на пот/, винофобия /от употребата на вино/, гленофобия /от погледа на куклите/, ейхофобия /от произнасяне или изслушване на добри пожелания/, епистенофобия /страх от знанието/, ерейтофобия /от изчервяване/, еротофобия /страх от секса/, логофобия /от нарушаване на способността за произнасяне на необходимите думи/, микрофобия /от миниатюрни предмети/, неофобия /от новите неща: смяна на работата и приятелите, промени в семейството и др./, нософобия /болезнен страх от заразяване или смъртоносна болест/, рипофобия /от мръсотията/, теофобия /от божието наказание, от вмешателство свише в съдбата/, трискайдекафобия /от числото 13/, фобофобия /от възникване на фобии/, харпаксофобия /от разбойници/, хипенгиофобия /от отговорност/, клаустрофобия – страх от високо и затворено

форшоц – англ. “за стрелям”; изсилване, пик, амбиция, щурм

фрагмент – фактическа част от цяло, която го представлява; откъс; определящ детайл

фрапантно – фр. прави много силно впечатление, поразително, смайващо, очебийно

френ, френия – ум, свързано с ума; интелект; френетично – безумно предано

фриволен – лат. “блудкав, глупав”; прекомерно свободен; леконрав, лекомислен

фригиден – лат. “студ”; студен, безчувствен полово, лишен от нагон и животворност

фрустрация – психична дезорганизация на съзнанието, състояние на угнетеност, тревожност и чувство за безизходност и отчаяние, породени от осеутяване на задоволяването на някаква потребност или по пътя към постигането на определена цел/Джон Донрад/; създаване на пречка в развитието; потискане на индивидуалността; психонатиск; несекващо депресиране

фундамент – лат. “основа”; най-важно, съществено, база

функции на текста: експресивна /въздействаща/, съобщителна /информативна/, апелативна /убеждаваща/, императивна /заповедна, категорична, ултимативна/

функционално – деятелност; дейностно, върши работа; несамостоятелно, зависимо

фюджън – сливане на стилове, почти кич; претенциозен конгломерат

хайку – двустишна, кратка, източна поезия; дистих; бейт

хайлайф – англ. “висше общество”, аристократичен кръг; фр. “бомонд”

хайлендер – англ. “високопоставен”, всесилен с влиянието си върху висшите кръгове   

халтура – рус. “небрежна работа”, лат. “списък на умрелите, четен от свещеник”; комерс

халюцинация – лат. “бълнуване”; болезнено видение, дължащо се на нервно разстройство

хамелеон – безпринципен; с менящи се възгледи и мнение, в зависимост от условията

ханап – средновековна метална чаша за пиене

харизма – гр. “подарък”; обаяние, фатално положително излъчване

хегемон, хегемония – гр. основна ръководна сила; ръководна роля, първенство, надмощие

хедонизъм – удоволствие; наслажденията са най-висша добродетел и цел /против. аскетизъм/; бонвиванство

хеликон – планина в Гърция, седалище на Аполон и музите; благоприятно място за изкуство и наука; най-достойният връх за големия творец

хепънинг – едновременно представяне на няколко изкуства на сцена

хералдика – лат. “глашатай”; историческа помощна дисциплина за правилата и символиката, по които се съставят отделните гербове – родови, на имения, на различни общности и др.

херменевтика – теория и умение да се тълкува стар текст

херметизъм – застъпване за максимално използване на символистичните и алегоричните знаци на поезията и за противопоставянето й на грубата действителност

хиатус, зев – “празнина”, “отвор”, който се получава при произнасяне на няколко последователни гласни звука един подир друг. Пр.: глуха вечно за него е и слава

химера – гр. чудовище с тяло на козел, лъвска глава, змийска опашка, 3 глави – лъв, коза, дракон; символ на порок и тъмни сили /готика/; хибрид; непостижима фантастична мечта

хипербат – литературен похват; вид инверсия, неоснователно разделяне на синтактично свързани думи; стилов прескок

хипербола – гр. “преувеличаване”; фигура на речта /троп/, в която чрез преувеличение се постигат героични или сатирични внушения в художествената литература

хипотетичност – основава се, свързан с хипотеза; предполагаемост, вероятност; догатване

хипохондрия – гр. фобия, прекомерен страх от болести

холистичен – цял, цялостен, неделим; дискретни и неделими цялости

хомеопатия – лекуване на подобното с подобно /Simila similibus currentur/, по Ханс Ханеман

хорей /женска рима/ – гр. “choregos”, танц, хоро; вид стихов ритъм. В метр. стихосложение последователност от дълга и кратка сричка, в силаботон. – задължителна неудареност на четните срички. Бива: двустъпен /Преко поле, преко доле/, тристъпен /аз и ти – в колата/, четиристъпен  /ето честния работник/, петостъпен /Разтвори се пак сърце замряло/, шестостъпен /Неотседнал още коня доралия/, седмостъпен /Но разтресе се Балкана, с пушек се напълни/, осмостъпен /В утрото на светла ера, с факела на нова вера/. Често е облекчаван от пирихий – две кратки срички = две мори

хохот, кикот – силен, висок неприличен смях

хроника – исторически  труд от Средновековието; кратка летопис или бележка за събитие

хронотоп – гр.  хроно /време/ и топос /място/; времево място

хуманизъм – лат. “човеколюбие”; алтруизъм

цайтнот – нем. “време няма”; в шаха, когато на играча не достига времето за обмисляне следващ ход; неразрешимост; различно от пат и реми

цафара – овчарска свирка, пищялка

цезура – лат. “сечене”; 1/ Постоянна пауза вътре в стиха. Характерна главно за силабическото стихосложение 2/ В музиката разделя музикалното произведение на части

цензура – преценка, съдене; събиране на данъците в Рим; субективно оценяване, надзор и завишен контрол

цербер – баснословен триглав звяр, пазач на адския вход; строг, бдителен пазач

цивилизация – граждански; култура; организация на обществото, характеризираща се с висока степен на съвпадане с избрания културен идеал; съзидателен процес, в който се оформят основните стойности за дадена култура, стимулиран от чувството за устойчивост и от творческата енергия

циклотимия – гр. “кръг ум”; лека форма на маниакално-депресивна психозар, с редуване на състояния на повишено самочувствие и на понижено настроение и тъга

цитадела – ит. “град”; най-укрепеният център, крепост или замък за отбрана; защита, опора

цугцванг –  нем. неизгодна позиция към принудителен мат; “вземане, гълтане на фигури”

цукат – захаросан плод

чаир – ливада, пасище

чембер – кърпа, забрадка

чемерено, чемер – злокобно, ядовито /чемерна прокоба/; злина, проклятия, ядове; отрова

чемерика – растение с отровни корени /отрова, токсин/

чивия – клечка, клин, гвоздей

чирен – дръжка на нож

чобанин – овчар

шабат – евр. събота, най-големият празник за евреите

шамия – ар. тънка женска забрадка, обикновено черна

шарада – фр. “загадка”, при която се търси дума, на която са дадени отделни срички или по-къси самостоятелни думи; ребус със срички /Вазов/

шиар хурр – араб. “свободен стих”, незадължителни: ритъм, строфи и рима; фр. “вер либр”

шизофрения – гр. “цепя разум”; душевна болест с упадък на ума, деградиране на личността

шизофрения – гр. “цепя разум”; упадък на ума и деградиране на психиката в личността

щурвал – корабно, кормилно колело с ръчки

ъндърграунд – англ. “под земята”, метро; елитарно; модерно експериментално изкуство

ънплъкт – внезапно, експлузивно, импровизация

ювелирно – хол. бижутерно, изящно скъпоценно; перфектно шлифовано; /ювелир – златар/

ювенилен –лат. “младежки”; първоначален, чист, девствен

юзче – тур. “100”; мярка за течност, 100 драма, четвърт ока; малко чашле за ракия

ямб /мъжка рима/ – вид стихов ритъм. В метрическото стихосложение последователност от кратка и дълга сричка, в силаботоническото – задължителна неудареност на нечетните срички. Бива: едностъпен /Вървят тълпи, не спи, кипи градът/, двустъпен /И лучец еж, водица пий – и пак поглеж/,  тристъпен /Да бъде крепка, братя, десницата ви свята/ , четиристъпен /Бе тежък бойния ни път – родихме се в жестоко време/, петостъпен /Зад мен остава моя сутерен със стаичката влажна и студена/, шестостъпен /Млъкнете вие, бедни хвалители на века/ , седмостъпен /Нощта лежи в градините. Вей ведрина горняка/, осмостъпен /Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели/
                    
                                                                    Съставител: Валери Иванов